Решение № 942 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2008 г.

Решение № 942 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с пар. 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. В., като законен наследник на ищцата Р, заместил я в процеса, срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр. д. № 1707/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба ДАНС, преди "Н. с. "Сигурност" при МВР, я оспорва като неоснователна. Ответникът МВР не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решениe е отхвърлен искът на Р. В. срещу ответниците за сумата от 37778 лв. от неизплатени й 36 брутни месечни възнаграждения за периода м.май 2003 - м. май 2005 г., на осн. чл. 218 и чл. 22 от ЗМВР от 1997 г. (отм.) и за сумата от 10 000 лв. - мораторна лихва за същия период на осн. чл. 86 от ЗЗД. Прието е, че ищцата не е установила да е изпълнявала държавна с. по служебно правоотношение с ответника МВР за посочения период, за което да й се дължи претендираното възнаграждение. Установено и безспорно е по делото, че ищцата е освободена на 5.02.03 г. от заеманата при ответника МВР щатна военизирана длъжност "главен експерт" в дирекция Н. с. "Сигурност" - МВР, поради съкращаване на щата, на осн. чл. 253, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Обжалвала е заповедта по административен ред пред ВАС. С влязло в сила на 22.11.04 г. определение на ВАС по адм. д. № 6141/03 г. производството по делото е прекратено, поради просрочие на жалбата. Със заповед от 26.03.03 г. на МВР, представена в съд. заседание на 17.11.03 г. по административното дело, заповедта за освобождаване е отменена, считано от връчване на заповедта за отмяна; данни за последното няма, но с представянето й по делото ищцата е уведомена за нея по см. на чл. 26, ал. 1 от ЗАП, отм., както се сочи и в касационната жалба. С молба до ответника МВР, получена на 18.11.03 г. /или в срока по чл. 260 от ЗМВР, при липсата на данни за друго/ и по-късна, заведена при същия ответник на 24.07.04 г. е заявила готовността си да се яви, за да изпълнява служебните си задължения след възстановяването й от административния орган и според неговите указания. В молби - уточнение на л.48 и 87, в писмена защита пред СГС на л.88 и във въззивната жалба касаторът е посочил, че ищцата не е била допускана да изпълнява длъжността, на която е възстановена със заповедта от 26.03.03 г. и претендира парично обезщетение/ л.87/ за периода на недопускането. При тези ищцови твърдения и данни по делото в тяхна подкрепа, на които касаторът се позовава и сега в жалбата си, въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. АС е следвало да я остави без движение /ТР № 1/01 г./ за уточняване основанието и петитума на главния иск, с който е сезиран - дали се претендира брутно възнаграждение по чл. 218 и 222 от ЗМВР, отм./ предложената в исковата молба квалификация на правото не обвързва съда/, при липсващи твърдения за изпълнявана с. по служебното правоотношение, или обезщетение за недопускане на ищцата да изпълнява длъжността, на която счита, че е възстановена със заповедта на министъра от 26.03.03 г., за процесния период. Това обезщетение също е в размер на брутното възнаграждение - чл. 122, ал. 3 от ЗДСл. и се дължи за периода на недопускане - от явяването на работа на служителя до действителното допускане, без ограничение. Така въззивният съд е нарушил процесуалния закон и е постановил неправилно решение. Решението следва да се отмени и делото - върне на въззивния съд за ново разглеждане, след уточняване на исковата молба за основанието и предмета на спора по главния иск, според посоченото по-горе. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.