Решение № 10684 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1920/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на д-р Р. Въжаров, чрез адв. И. Иванов, против Решение 5985 от 19.10.2022 г. на Административен съд София- град по адм. дело 5753/2022 г. С него се отхвърля жалбата на "Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина , [БУЛСТАТ], рег. в РК на БЗС с 230000096, представлявана от д-р Р. Въжаров, против Заповед за налагане на санкции РД-21-54/18.02.2022 г. на директора на РЗОК- София област. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат касационни основания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът-директор на РЗОК- София област, при редовно призоваване, не излъчва представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на д-р Р. Въжаров, регистриран като "Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина , [БУЛСТАТ] срещу цитираната заповед за налагане на санкции. С нея, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 154, ал. 1 от НРД за дентални дейности за 2020-2022 г., във връзка с извършена проверка, на основание Заповед РД-20-61/09.02.2022 г. на директора на РЗОК- София област, на д-р Р. Въжаров се налага санкция частично прекратяване на договора по отношение на него, като предвид обстоятелството, че д-р Въжаров е единственият стоматолог, извършващ дейността, същият на практика се прекратява изцяло. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е, че във връзка с изпълнението на сключения договор за оказване на първична извънболнична дентална помощ е извършена проверка по повод жалба на осигурено лице, която е извършена и съставен протокол, в който е отразено, че е отчетена неизвършена дейност по амбулаторни листове 55 от м.11.2019 г., 93 от м.08.2020 г. и 26 от м.06.2021 г., на обща стойност 128, 24 лева. Прието е, че договорът е правилно прекратен частично, по отношения на конкретния лекар, тъй като амбулаторията е различен правен субект от физическото лице д-р Р. Въжаров. Върху когото тежи наложената санкция, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. 1, б"а" от ЗЗО и чл. 154, ал. 1 НРД за ДД за 2020-2022 г. Констатираното нарушение е в хипотезата на частично прекратяване на договора, поради което е изведен правен извод за правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 59, ал. 11 от ЗЗО разграничава различни хипотези на нарушения и санкции при изпълнение на индивидуалните договори. В чл. 59, ал. 11, т. 2 е посочено, че договорът се прекратява изцяло само при повторно нарушение. По този начин нарушенията по чл. 59, ал. 11 , т. 1, б."а" от ЗЗО не могат да имат за последица изцяло прекратяване на договора, каквото в случая е налице. Съгласно приложимата правна уредба, в случаите, при които изпълнител на дентална помощ има сключен договор за един пакет/ както е понастоящем/, този договор може да бъде прекратен само в хипотезата на чл.59, ал.13, във вр. с ал.11, т.2 от ЗЗО, съответно чл.154, ал.1 от НРД ДД 2020-2022 г. Административноноказателната дейност е уредена в закона и следва процедурите и наказанията, предвидени в него. Административнонаказателните производства имат общите характеристики със санкционните производства и се подчиняват на общи принципи. Не може да има административно нарушение, което не е предвидено в закона и наказание, което не е било предвидено за съответното нарушение, като при налагането му следва да има индивидуализация на наказанието. При неизпълнението на тези задължения от страна на органа се превишават целите на административното наказание и се нарушава чл. 6 от АПК, прокламиращ принципа за съразмерност. Предвид изложеното, недопустимо е при правомерно установен фактически състав на нарушението да се постигне неправомерна санкция, приложима към друг фактически състав. Това е нарушение на материалния закон, съставляващо основание по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт, който резултат не е достигнат от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Поради това решението следва да бъде отменено, а вместо него постановено ново, с което обжалваният административен акт следва да се отмени. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 880 лева, доказани и поискани своевременно за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,