Решение № 11039 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от З. Х. Х., гражданка на Сирия, чрез процесуалния й представител адвокат И. Митева, срещу решение 5256/21.05.2025 г., постановено по адм. дело 1007/2025 г. по описа на Административен съд-Хасково, XI състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. В писмено становище жалбата се поддържа от процесуалния представител на касатора. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Х., в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на Осмо отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на З. Х. Х., гражданка на Сирия, срещу решение 2791/31.03.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденката е отказано предоставянето на статут на бежанка и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, включващи административната преписка по издаване на оспорения акт /в т.ч. протокол УП-35444/12.02.2025 г., съставен за проведеното с чуждата гражданка интервю и справка относно Сирийската държава с вх.МД-02-200/08.04.2025 г., съдът установява релевантната за спора фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор по фактите, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, подадена от чужденката на 11.12.2024 г. В тази връзка, на 12.02.2025 г. със сирийската гражданка е проведено интервю, в хода на което тя заявява, че е [заличен текст], напуснала Сирия през м. ноември 2024г. през Турция заедно със сина си,където останала десет дни и преминала нелегално с група от седем души българо-турската граница на 20.11.2024г. Твърди, че е родена в гр. Халеб и е живяла там до отпътуването си. Заявява, че основната причина да напусне държавата си на произход е лична. Сочи, че през 2014 г. съпругът й е изчезнал безследно и през 2020 г. е разбрала, че е мъртъв. Заявява, че е живяла мирно и спокойно, но през 2024 г. братът на съпруга й е искал да вземе сина й за да го отглежда той и я е заплашил, че ако не го вземе ще последва това, което се случило на съпруга й. Сочи, че е продала всичко каквото е притежавала и е напуснала Сирия заедно със сина си, който в момента е с нея в България. Сочи, че не е била свидетел на военни действия, че живяла мирно и спокойно. Сочи, че семейството й все още живее в Сирия и има един брат в Германия, който има гражданство там. Отрича в родината си да е била арестувана или осъждана или да е имала проблеми със сирийските власти, както тя и членовете на семейството й, да е членувала в политическа партия или друга организация, да е влизала във взаимоотношения с представители на групировките, опериращи в региона, в който е живяла. Заявява, че ако положението в Сирия се нормализира и законите се спазват, би се завърнала в родината си. При тези данни, преценявайки, че разказаната бежанска история не сочи данни за извършено спрямо лицето преследване, нито за наличието на реална опасност от тежки посегателства върху нея, а напротив - че причините за напускане на страната й на произход са лични и налагат да се приеме, че чужденката е икономически мигрант, търсеща по-добър живот в България, председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да й предостави статут на бежанка и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствие на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в т.ч. в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. С атакуваното пред касационната инстанция решение, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в това число и съобразно чл. 142, ал. 2 АПК, настъпилите промени в политическата и обществената обстановка в Сирия, вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад на 08.12.2024 г./, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен и атакувания пред касационната инстанция, акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на решението й с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти относно личната бежанска история на чужденката и ситуацията в държавата й на произход, кореспондиращи с данните и от представените пред касационната инстанция, справка относно Сирийската държава с вх.МД-02-528/31.09.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийската гражданка, международна закрила. Съдържащата се в приложените по делото справки, информация, не е опровергана от жалбоподателя пред първата инстанция /сега касатор/, чрез допустимите за това доказателствени средства и се потвърждава от общоизвестните факти за актуалната ситуация в Сирия след свалянето от власт на Башар ал Асад през м. декември 2024 г., които правилно по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, са обсъдени и ценени от административния съд при формиране на правните му изводи. В противовес с изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани предвид данните от доказателствата по делото са направените от първоинстанционния съд изводи за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденката в държавата й на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от всички приобщени по делото справки за ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденката в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствието си на нейна територия, без значение от личното й положение. Още повече като се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС, условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/, както и неоспорените от касатора данни от справките за Сирия, сочещи, че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад, огромен брой сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а вътрешно разселени лица - са се завърнали по домовете си. При отсъствие на предпоставките за предоставяне на международна закрила, процесният акт на председателя на ДАБ е материално законосъобразен, а оттам и постановеният от административния съд резултат за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилен. По посочените съображения и споделените мотиви на административния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,