Решение № 10664 от 23.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Заместник кмета Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, против Решение 411/25.03.2022 г., постановено по административно дело 2270/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена негова Заповед 2306/18.08.2021 г., разпореждаща премахване на незаконен строеж : Постройка допълващо застрояване под 2 в помощната схема, с приблизителна застроена площ от 48 кв.м., находящ се в поземлен имот с идентификатор 47202.501.413 по КК на гр. Бургас. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на съдебното решение, допуснати нарушения на материалния закон и противоречие със събраните доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорената заповед. Ответната страна И. Николов посредством писмен отговор и молба, изготвени от адвокат Т. Дамянова Ишкиева, оспорва касационната жалба, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила. Моли да бъдат присъдени сторените разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура предлага съдебното решение да бъде потвърдено, тъй като е правилно и не страда от сочените касационни пороци. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът е отменил оспорената пред него заповед като постановена в нарушение на материалния закон, след като се е позовал на събраните доказателства и най-вече на заключението на вещото лице, което правилно е ценено като обективно, компетентно и неоспорено от страните. Настоящият съдебен състав счита, че така постановеното съдебно решение е правилно. Събраните по делото доказателства са внимателно и подробно анализирани, след което са възприети правни изводи, които са обосновани, логични и съответни на доказателствата и на закона. Установено по делото е, че за процесната постройка е налице издадено разрешение за строеж 50 - З/07.09.2015 г. с изготвеното към него конструктивно становище, неразделна част от разрешението за строеж, което обстоятелство изобщо не е коментирано от органа, въпреки, че е от съществена важност за спора предвид посоченото в заповедта основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Посочено е и основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ несъответствие на строежа с предвижданията на действащия подробен устройствен план, но е установено, че за постройката на допълващото застрояване не е необходимо предвиждане по ПУП, а издаване на скица виза, каквато е била издадена на 16.06.2015 г., който факт отново не е коментиран от органа. Всъщност така установените факти по издаване на виза по чл. 140 ЗУТ и на разрешение за строеж за процесния строеж, напълно опровергават съдържащите се в заповедта фактически и правни основания за нейното издаване. За да разреши правния спор, съдът се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, според което е налице пълно съответствие между размерите, местонахождението, строителната конструкция и видът на конструктивните елементи на постройката, така както са предвидени по наличните строителни книжа, и изпълнения строеж на място. Единственото установено несъответствие касае материалите, от които е изградена покривната конструкция на постройката, правилно преценено от съда като несъществено, в който смисъл е налице и влязло в сила съдебно решение. Гореописаните факти и изводи не са оборени от страна на административния орган, поради което правилен е изводът на съда, за това, че процесният строеж е изграден законно, респективно заповедта, с която се нарежда неговото премахване е материално незаконосъбразна. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в претендирания размер от 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,