Решение № 12313 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5837/2018 г.

Решение № 12313 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5837/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "БМФ Порт Бургас" ЕАД, ЕИК – 201618489, подадена чрез адв. Темелков и адв. Бузова, против решение № 462/12.03.2018 г. по адм. д. № 1557/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 70-00-2170/1/29.03.2017 г., издаден от главен експерт - ревизии в отдел "Контрол и принудително събиране" на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-2170(3)/19.05.2017 г. на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас. Според касатора решението в обжалваната част е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал законовите норми във връзка с понятията населено място, строителни граници, урбанизирана територия и територия на транспорта. В жалбата се поддържа тезата, че процесните имоти не се намират в урбанизираната територия на населеното място гр. Бургас, а в територия на транспорта, представляваща Пристанище Бургас, която се подчинява не на ЗУТ, а на ЗМПВВПРБ, като границите на пристанищата, техните Генерални планове и контрола върху тях се извършва от Министерски съвет или министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а не от общините. Следователно, пристанищата като територии с особен статут, не са част от населените места и не попадат в строителните им граници. Касаторът оспорва и реалното предоставяне на услугата - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, тъй като тези услуги не се предоставят по отношение на имотите му. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен изцяло оспорения АУЗД. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът – директор на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, чрез юрк. Марев, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото прави възражение за прекомерност, в случай, че адвокатският хонорар е над предвидения законов минимум. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди твърденията на страните и доказателствата по делото, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за основателна, по следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд – Бургас е бил Акт за установяване на задължение по декларация № 70-00-2170/1/29.03.2017 г., издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК от главен експерт – ревизии в отдел "КПС" към дирекция "МПДТР" при община Бургас, потвърден с Решение № 70-00-2170/3/19.05.2017 г. на директора на дирекция "МПДТР" при община Бургас, с който, в тежест на дружеството, за 2017 г., са установени задължения за такса битови отпадъци и в частност за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за имоти – земя и сгради, конкретно изброени с партидни номера – общо 70 на брой, както и е установено задължение за такса битови отпадъци за два от компонентите включени в услугата за имот с отредена партида № 1308232430502 и задължение за такса битови отпадъци за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и годишна такса за използвани съдове за имот с отредена партида № 2016184890058. Задълженията са установени в общ размер от 402817, 79 лв. С оспореното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил АУЗД в частта относно определените с него задължения за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци за 2017 г. за имот с партиден № 1308232430502 в размер на 33, 25 лв. и определената годишна такса за използвани съдове за 2017 г. в размер на 732 лв. за имот с партиден № 2016184890058 и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част. Решението в отменителната му част не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила. За да постанови решението в отхвърлителната му част, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Като концесионер на описаните в АУЗД имоти, "БМФ Порт Бургас" ЕАД се явява задължено лице по смисъла на чл. 64, вр. с чл. 11 ЗМДТ. Въз основа на доказателствата по делото и заключението на СТЕ съдът е приел, че имотите на дружеството-касатор попадат в границите на районите, в които се извършва услугата почистване на териториите за обществено ползван, като е доказано и реалното й предоставяне, поради което за него е възникнало установеното в АУЗД задължение за заплащане на ТБО за 2017 г. Решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, спорът по делото е дали касаторът е задължено лице за таксата за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за процесните имоти, за които същият е подал декларации по чл. 14 от ЗМДТ в качеството си на концесионер. Административният орган, както и първоинстанционният съд в решението си е приел, че имотите на дружеството – концесионер попадат в границите на територията, определена със заповедта на кмета, в рамките на която общината предоставя услугата, като същата е реално престирана. Обратното, в касационната жалба се твърди, че процесните имоти, във връзка с които са установени задълженията за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, не попадат в границите на тази територия, тъй като концесионната територия не попада в строителните граници на гр. Бургас и в рамките на концесионните имоти няма територия за обществено ползване. Възраженията на касатора са основателни. За да е налице задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо първо, общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата, второ, имота на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата, и трето, общината фактически да предоставя услугата. Тогава, когато не е налице която и да е материалноправна предпоставка таксата не е дължима. От доказателствата по делото се установява, че със Заповед № 3123/28.10.2016 г. на кмета на община Бургас са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги за 2017 г., като в т. А са определени строителните граници на гр. Бургас, кварталите и населените места. Определена е честотата на извозване на битовите отпадъци по райони и видове съдове за районите, като е определена в район А – гр. Бургас, Промишлена зона Север конкретна честота на извозване и видовете съдове, които се разполагат там. Настоящият касационен състав не споделя изводите на съда, че в процесния случай имотите, във връзка с които са установени задължения за ТБО, са територии по смисъла на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗУТ, а не по смисъла на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 8, т. 7 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. Алинея 2 на същата разпоредба регламентира, че територии с предназначение земеделски, горски или урбанизирани територии могат да бъдат едновременно и с предназначение защитени територии, определени със закон. Тази уредба ясно сочи, че териториите на транспорта са отграничени от урбанизираните територии – населени места и селищни образувания, като законодателят не е предвидил възможност от припокриването им, а напротив, направено е разграничение според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове. Обстоятелството, че пристанище Бургас попада в одобрения общ устройствен план, не води до извод, че същото представлява урбанизирана територия, а не транспортна, или пък, че се припокрива с урбанизираната територия (населеното място). Няма обаче изрично нормативно уредена възможност урбанизирани територии да бъдат едновременно и транспортни територии. С оглед на това тълкуването дадено от първоинстанционния съд не може да се възприеме за правилно. В разпоредбата на чл. 8 ЗУТ е определено какво може да бъде конкретното предназначение на териториите и че то се определя с подробните устройствени планове. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза (л. 541/ се установява, че описаните в обжалвания акт концесионни имоти попадат в границите на ОУП и План за улична регулация на гр. Бургас, както и в очертанията на строителните граници, предвидени съгласно ОУП на гр. Бургас в устройствени зони 7/Ц, Т71, и ПУП-ПУР на ПЗ "Север". Според заключението на експерта съгласно ОУП на гр. Бургас, имоти 079.618.13, 07079618.21, 07079.618.202, 07079.618.23, 07079.618.203, 07079.618.22, 07079.618.1014 и 07079.618.1015 са с предназначение "за пристанище", а имоти с идентификатор 07079.618.17, 07079.605.253 са с предназначение "За друг вид производствен складов обект", "За друг вид застрояване". За определяне границите на пристанище Бургас, от заключението се установява, че границата следва вътрешна ограда на места и външна ограда по кадастралната граница (в голямата си част откъм града граница е жп линия). В разпоредбите на § 5 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ са дадени дефиниции на понятията, които не са съобразени и тълкувани правилно в тяхното единство и съвкупност от първоинстанционния съд. Съгласно т. 2 на § 5 от ДР на ЗУТ, "Поземлен имот" е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. Важно е определението, дадено в т. 8 на § 5 от ДР на ЗУТ, според което: "Територия" или "устройствена зона" по чл. 11 представлява съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение. Според § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ, "Неурегулирана територия" е територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с подробен устройствен план. В т. 4 от § 5 е посочено, че: "Територии с особена териториалноустройствена защита" са защитените територии за природозащита по Закона за защитените територии, за културно-историческа защита по Закона за културното наследство, други територии със специфична характеристика, чийто режим на устройство и контрол се уреждат в отделни закони (високопланинските и крайграничните територии, морското крайбрежие, територията на столицата и други), свлачищните територии, санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води - публична държавна собственост съгласно Закона за водите. В т. 6 на § 5, като отделно понятие е дефинирана "Територия на населено място", която е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Като транспортна територия и територия с особена териториалноустройствена защита, статутът на пристанището се урежда от специалния закон – Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ). Съгласно разпоредбата на чл. 112а, ал. 1 от Раздел ІV на ЗМПВВППРБ, решение за разширяване на съществуващо и за изграждане на ново пристанище за обществен транспорт с национално значение се взема от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с одобрената от Министерския съвет Стратегия за развитите на транспортната система на Република България и Общия генерален план за транспорта на България. Решението се предхожда от предварително (прединвестиционно) проучване и изработен на негова основа проект на генерален план на пристанището. Съгласно чл. 112а, ал. 2, Генералният план на пристанище за обществен транспорт се основава на предварително (прединвестиционно) проучване за развитието на пристанището и определя: 1. функционалното зониране съобразно технологичното и организационното обособяване на необходимата територия на пристанището; 2. терените за терминали и зоните за извършване на дейности по чл. 116а; 3. комуникационно-транспортната мрежа и другите общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на пристанището, както и съоръженията на пристанището. В чл. 112а, ал. 3 от ЗМПВВППРБ е предвидено, че Генералният план на пристанище за обществен транспорт се приема от междуведомствен експертен съвет, назначен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според ал. 4, чл. 112а, в междуведомствения експертен съвет задължително се включват упълномощени представители на общините и областите по местоположение на пристанището за обществен транспорт и експерти от Министерството на финансите, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите. В зависимост от спецификата на съответното пристанище в съвета могат да се включват представители и на други заинтересувани ведомства. Чл. 112а, ал. 5 предвижда, че приетият генерален план по ал. 3 се одобрява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл. 112а, ал. 6 от ЗМПВВППРБ, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за обхвата и съдържанието на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт, както и за тяхното изработване, одобряване и изменение. В разпоредбата на чл. 112а, ал. 7 е предвидено, че одобреният по реда на ал. 5 генерален план е подробен устройствен план по смисъла на Закона за устройство на територията - план за регулация и застрояване за пристанищната територия и парцеларен план за пристанищната акватория. Съгласно чл. 112а, ал. 9 от ЗМПВВППРБ, визата за проектиране на цялото пристанище или на отделни обекти и подобекти в него представлява извадка от одобрения генерален план на пристанището. Предвид изложеното и цитираните по-горе разпоредби, настоящият състав намира, че имотите на касатора не са включени в границите на районите на територията на община Бургас, в които през 2017 г. е предоставяна услугата поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. От друга страна не могат да бъда споделени изводите на съда, че по делото безспорно е установено и фактическото предоставяне на услугата. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. В административната преписка по делото не е представено решение на ОбС Бургас по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, за процесния период – 2017 г. Не се установява по безспорен начин и реалното престиране на услугите, за които с процесния АУЗД са установени задължения по декларация на касатора. От страна на ответника са представени протоколи за извършена работа, но само на територията на ТД "Освобождение" и ТД "Приморие", както и договор с регистрационен номер № 93-ОП-142(5)/01.06.2015 г. и без посочена дата на самия договор. В договора са конкретизирани населени места, за които се уточняват различни видове услуги, като част от услугата по ТБО, като отново липсва споменаване на типовете услуги, предоставяни на територията, където се намират имотите на касатора. Не са представени фактури, платежни нареждания или други платежни документи, удостоверяващи плащане на извършените услуги по поддържане на териториите за обществено ползване за процесния период. Както се каза по-горе не е представен от ответника по касация и одобрен с решение на ОбС Бургас план-сметка за дейностите за услугите по чл. 62 от ЗМДТ за 2017 г. В случая първоинстанционният съд необосновано от събраните по делото доказателства е приел, че услугата е предоставяна. Предвид изложеното, касационният състав намира, че неправилно съдът е обосновал извод за дължимост на ТБО и в частност за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за имотите на "БМФ Порт Бургас" ЕАД. Това налага отмяна на решението в обжалваната част, включително и в частта относно присъдените в полза на община Бургас разноски в размер на 6550, 52 лева, и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспореният АУЗД в частта относно установените задължения за ТБО за 2017 г. в размер на 402 052, 54 лева и в частност за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". С оглед изхода на спора и своевременното искане на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски пред двете инстанции. В хода на производството пред административния съд, както и пред настоящата инстанция, от страна на ответника – директор на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Този минимално определен размер с оглед материалния интерес по спора /402052, 54 лева/ съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 6550, 53 лева. Поради това съдът приема, че заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение за производството пред Административен съд – Бургас в размер на 15000 лв. надвишава минималния размер. При съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на спора и направеното от ответника в производството, възражение за прекомерност, разноските за адвокатско възнаграждение на "БМФ Порт Бургас" ЕАД следва да бъдат намалени от съда и присъдени до размера от 6550, 53 лева за производството пред първата инстанция. За производството пред ВАС е платено адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., което е под минимално определения с Наредбата размер. С оглед изложеното, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на "БМФ Порт Бургас" ЕАД разноски за производството пред първа инстанция в размер на 7100, 53 лева, от които 50 лв. – държавна такса, 500 лв. – такса за вещо лице и 6550, 53 лева – адвокатско възнаграждение, а за производството пред ВАС сумата от 5025 лева, от които 25 лева – държавна такса и 5000 лева – адвокатски хонорар, или общо разноски за двете инстанции в размер на 12 125, 53 лева.