Решение № 12146 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8796/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Г. К., гр. Първомай, подадена чрез адв. Бонев, против Решение 5400 от 16.06.2025 г., постановено по адм. дело 2209/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на М. К. против Ревизионен акт (РА) Р-16001624001125-091-001 от 04.07.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 398 от 10.09.2024 г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Пловдив, в частта му, с която спрямо М. Г. К., гр. Първомай, са установени задължения за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. 2014 г. в размер общо на 39 008,30 лева, ведно с лихва за несвоевременното им разчитане с бюджета в размер общо на 12 139,48 лева. От изложеното в касационна жалба се извеждат касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Счита се, че съдът необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства, вкл. и заключението по допуснатата ССчЕ, е обосновал извода си от фактическа страна, че получените по банковата сметка на ревизираното лице суми през процесните данъчни периоди не са свързани с дейността на търговеца, както и че не са върнати на Марина Текс ЕООД, поради което и неправилно са квалифицирани като доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за К.. Като краен резултат, по подробно изложени аргументи, настоява да се приеме, че липсват доказан от органите по приходите доход по смисъла на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ, който да формират данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ, поради което настоява за отмяна на съдебния акт, с разрешаване на спора по същество, като се отмени РА в оспорената му част. Претендира присъждана на сторените в процеса разноски, за което представя и списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Дамянова, оспорва касационната жалба като неоснователна и настоява за оставяне в сила на съдебния акт, по аргументи изложени в депозираната по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 741,76 лева. В условията на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК в случай, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимума по Наредба 1/2014 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване и неблагоприятен за страната съдебен акт е процесуално допустима, но по същество - основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е бил РА Р-16001624001125-091-001 от 04.07.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 398 от 10.09.2024 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, в частта му, с която спрямо М. Г. К., гр. Първомай, са установени задължения за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. 2014 г. в размер общо на 39 008,30 лева, ведно с лихва за несвоевременното им разчитане с бюджета в размер общо на 12 139,48 лева. Според мотивите на органите по приходите, изложен в РА и на потвърждаващото го решение на решаващия орган, при анализа на движението по банковата сметка на ревизираното лице в Тексим Банк АД е установено, че през ревизираните периоди са постъпили съответно сумите от 23 570 лева през 2018 г., 37 550 лева през 2019 г., 39 550 лева през 2020 г., 100 400 лева през 2021 г. и 185 550 лева през 2022 г. с наредител на банковите преводи Марина Текс ЕООД (в което М. К. има дялово участие) и основание захранване, за които е прието, че съставляват доход от други източници по смисъла на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ за физическото лице. Констатирано е, че от събраните в хода на ревизията доказателства и доказателствени средства не се установява защитната позиция на физическото лице, че същите средства са възстановени на юридическото лице, като са използвани за разплащане предимно на работните заплати на работниците и аванси към доставчиците, като целта за така сложилите се фактически отношения е била избягване на високите банкови такси за тегления в брой. Обобщени доводите на органите на приходната администрация се свеждат до несъответствия между данните от представените оборотни ведомости и първични счетоводни документи в хода на предходни спрямо ревизията производства, надлежно приобщени към доказателствения материал по ревизионното производство разминавания между номерата на счетоводните операции/статии за отразяване на банковите преводи и на ПКО за възстановяване на средствата по сметка 501 Каса; нарушена хронология на самите ПКО, с които е оформяно връщането на средствата в касата на дружеството; установено разминаване между данните от оборотните ведомости, представени в хода на предхождащи ревизията производства за проверка спрямо Марина Текс ЕООД, и тези представени в хода на ревизията на К., а именно липсата на обороти по сметка 493 Разчети със собственика; липсата на съответствие между същите тези оборотни ведомости и данните от подадените от дружеството годишни финансови отчети; липсата на данни за разплащане от К. като подотчетно лице или предоставени средства от собственика, като от съставените документи било видно, че средствата са изтегляни в брой и възстановявани в кратки срокове; липсата на логика за възстановяване на същите тези средства в рамките на до три дни от преводите им по банковите сметки. Така установеният доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ органите по приходите са приели, че съставлява част от общата годишна данъчно основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и са обложили с данъка по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за съответния данъчен период. С обжалваното решение съдът отхвърлил изцяло жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон, при отчитане и на факта, че като производството се е развило по общия ред на закона Съставът на Административен съд Пловдив е приел, че спорът се свежда до това дали средствата безспорно постъпили по банковата сметка на М. К. в посочените размери, с наредител Марина Текс ЕООД, представляват неин облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В този порядък е прието и че органите по приходите са се справили с възложената им доказателствена тежест и при правилно приложение на процесуалния и материалния закони са квалифицирали получената сума като облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като при категорично установеният факт на получаване на сумите от жалбоподателката, същата не е опровергала придобиването им в нейна собственост, нито е доказала наличието на основание за квалифицираните й като необлагаем по силата на закона доход в случая застъпената от нея защитна позиция, че сумите са възстановени изцяло в брой на търговското дружество. Съдът изцяло се е солидаризирал с аргументите на органите по приходите, изложени по-горе, въпреки представените първични и вторични счетоводни документи (ПКО, оборотни ведомости и прочие), включително черпейки аргументи от приетото по делото заключение по допусната ССчЕ, в което са намерили отражение и споменатите разминавания. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява Решение 5400 от 16.06.2025 г. на административния съд като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК е да провери дали са налице само твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и наведените доводи за необоснованост. В касационната жалба не са наведени възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и това касационно основание не се обсъджа. По обосноваността на изводите от фактическа страна и правилното приложение на материалния закон, които следва да бъдат разгледани общо. Всъщност както правилно е приел и първостепенният съд противоположните становища на страните са свързани с въпроса дали физическото лице е доказало връщането в патримониума на Марина Текс ЕООД на иначе безспорно постъпилите по банковите й сметки и в последствие изтеглени в брой парични средства в посочените в РА размери, поради което и не формират доход по смисъла на ЗДДФЛ за нея. Касационният съдебен състав от своя страна споделя оплакванията в касационната жалба за необосноваността на изводите от фактическа страна на първоинстанционния съд по този фактически въпрос. Действително при действието на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с арг. от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на източниците не е изчерпателно. От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. Принципно верни биха били мотивите на първата съдебна инстанция, ако доказателства въз основа на които се гради защитната позиция на К. надлежно съставени ПКО за възстановяване на средствата в брой в касата на търговеца, респ. съответните счетоводни регистри, бяха представени едва в хода на ревизията. В конкретиката на казуса обаче неправилно съдът се е солидаризирал в позицията на органите по приходите, че тези документи са съставени изцяло за нуждите на ревизионното производство както е видно от материалите по административната преписка, те са депозирани в хода на предходни производства по ДОПК. Наличието на определени разминавания между оборотни ведомости, касаещи определи месечни периоди, и тези, касаещи съответната календарна година, също не може да бъде решаващ аргумент. Самите органи по приходите, а очевидно и съдът, стъпват на същите тези вторични счетоводни документи (годишни оборотни ведомости), в частта им касаещи отразяване получаване средствата от ревизирания субект, като отричат верността им единствено и само досежно отразеното възстановяване на средствата в патримониума на юридическото лице. Възстановяването на средствата в кратки срокове, следва логично твърденията на К. за необходимостта от използването на паричните средства за разплащане с работниците и доставчиците на дружество и избягване заплащането банкови такси. Всъщност от счетоводните регистри на Марина Текс ЕООД приложени по делото се налага изводът и че тези разплащания в брой (за заплати и аванси, иначе безспорни по делото) е нямало как да се случат без съответните постъпления по сметка 501 Каса, която налично се формира вкл. и от спорните операции. Нищо различно не следва и от приетото по делото заключение на вещото лице, което действително е акцентирало върху посочените разминавания между коментираните оборотни ведомости, но както се посочи по-горе очевидно и органите по приходите са дали вяра на отразяванията в годишните оборотни ведомости. Или неправилно при това положени е прието, че с постъпилите суми по банковата сметка се е увеличено имуществото на М. К. и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, който доход се квалифицира като такъв по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, участва при формиране на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ. Принципно правилно първостепенния съд е приел, че изцяло в тежест на К. по общото правило на чл. 154 ал. 1 от ГПК във вр. и с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК е да установи в условията на пълно доказване избраната от нея защитна позиция, че тя е възстановила въпросните средства в патримониума на Марина Текс ЕООД, т.е. наведените фактически твърдения за изключване квалифицирането на полученото като доход. В съответствие с така разпределената доказателствена тежест обаче неправилно и необосновано съставът на Административен съд Пловдив е приел, че К. не е установила в условията на пълно доказване тази си защитна позиция. В обобщение решението като неправилно, като засегнато от релевираните в касационната жалби пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде отменено с разрешаване спора по същество с отмяна на РА. По въпроса за разноските. При този изход на делото неправилно е решението и в частта му за разноските и се следва отмяната му. Основателна е претенцията на касатора за присъждане сторените в процеса разноски, които се установиха в общ размер на 4 419,18 лева, съгласно и приложения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК уговореният и изплатен адвокатски хонорар очевидно не надвишава размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение за една инстанция. Същите по правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се понесат от НАП. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение