Решение № 6585 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3906/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на В. Г. С. и П. Й. С., подадено чрез адвокат Н. Николов за отмяна на влязло в сила Решение № 953/06.02.2025 г., постановено по административно дело № 10028/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение. В искането за отмяна се сочи основанието по чл. 239, т. 5 АПК, като се твърди, че тричленният състав на ВАС е лишил жалбоподателите от правото на справедлив и обективен съдебен контрол върху негативни за тях градоустройствени административни актове, като се сочат редица нарушени от съда разпоредби от АПК и ЗУТ. В. Г. С. и П. Й. С. се представляват от адвокат Н. Николов, който по съображения, изложени в писмени бележки поддържа искането и моли влязлото в сила съдебно решение бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Ответната страна, Главен архитект на Столична община не изразява становище по искането. Върховният административен съд, след като взе предвид изложеното в искането и съдържащите се в делото документи, достигна до следните правни изводи: Искането е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК и от страни по делото, за които съдебният акт, чиято отмяна се иска е неблагоприятен, а разгледано по същество е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска е обезсилено Решение № 11782/12.07.2024 г. по административно дело № 2685/2023 г. по описа на Административен съд – София град и е прекратено производството по делото, след като е прието, че първостепенният съд се е произнесъл по недопустима жалба, подадена от В. Г. С. и П. Й. С. срещу Заповед № РА50-366/08.05.2020 г. на Главния архитект на Столична община. Искането за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд е мотивирано на основание чл. 239, т. 5 АПК. За да подлежи на отмяна съдебен акт на това правно основание, следва да се установи, че страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следва да е допуснато такова процесуално нарушение от съда, което да е лишило страната от възможност да участва в делото, каквото не се установява в случая. Осигурено е надлежно участие на искателите, които се явяват ответници в касационното съдебно производство. Изпратен им е препис от касационната жалба и са били редовно призовани за откритото съдебно заседание по делото чрез процесуалния им представител адвокат Н. Николов. Ответниците са надлежно представлявани от упълномощен адвокат, който е представил писмен отговор на касационната жалба, съдържащ подробни доводи по съществото на спора и лично се е явил на проведеното открито съдебно заседание пред Върховния административен съд. Предвид изложеното, не се установя някоя от трите хипотези за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основанието по чл. 239, т. 5 АПК. Производството за отмяна по реда на чл. 237 и следващите от АПК по своята същност представлява извънреден способ за защита, тъй като с него се засяга стабилитета на влезли в сила актове, поради което законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за отмяна, сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство, както и лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. С процесното искане за отмяна, макар и формално да се сочи основанието по чл. 239, т. 5 АПК, на практика се изказва недоволство от мотивите на касационния съд да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото, тоест цели се спорът да бъде пререшен, което е процесуално недопустимо. Воден от горните мотиви, искането за отмяна като неоснователно, следва да бъде отхвърлено, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Петчленен състав на Втора колегия на Върховният административен съд,