Решение № 198 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 126/2015 г.

Решение № 198 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 126/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. С определение № 387/9.05.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд по касационна жалба на [фирма], [населено място], в частта, с която е потвърдено решение № 112 от 19.08.2011 г., постановено по т. дело № 96/2008 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на дружеството за сумата от 166 866.40 лв., ведно със законната лихва. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса "Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?", като въпрос релевантен за разрешаване на спора относно сумата от 46 699.07 лв. и за проверка допустимостта на решението, в частта, с която е потвърдено решение № 112 от 19.08.2011 г., постановено по т. д. № 96/2008 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на [фирма] срещу [фирма] за разликата над 46 699.07 лв. до 166 866.40 лв. В касационната жалба [фирма] въвежда оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и за необоснованост, отменителни касационни основания по чл. 281, т. З ГПК. Касаторът счита за неправилни изводите на въззивния съд, че в исковата молба не е предявена претенция за сумата от 46 699.07 лв. и поради тази причина сумата не е намерила израз в диспозитива на решението. Според жалбоподателя сумата от 46 699.07 лв. представлява част от сумата от 166 866.40 лв., за която в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че съставлява стойността на "неизпълнени и некачествено изпълнени видови работи". В нарушение на процесуалните правила и в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, намерила израз в TP № 1/2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГТК и TP № 1/2001г по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК, Пловдивският апелативен съд не се е съобразил с указанията на Върховния касационен съд за прецезиране на претенцията, поради нередовност на исковата молба, което рефлектира върху правилността на решението. Изразено е становище, че допуснатото нарушение е съществено, доколкото е отнело възможността на дружеството да уточни претенциите си във връзка с допуснатото от изпълнителя неточно изпълнение по договорите, като формулира коя част от тях се отнася до претенция за неточно изпълнение в количествено отношение и каква част се отнася до некачествено изпълнение. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на [фирма]. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът [фирма] счита жалбата за неоснователна. В открито съдебно заседание изразява становище, че предмет на касационното производство е искът за сумата от 46 699 лв., тъй като решението за разликата от 46 699 лв. до 166 000 лв., поради необжалването му от [фирма], е влязло в сила. Поддържа, че Пловдивският апелативен съд е изложил съображения защо не може да изпълни указанията на ВКС, поради което несъобразяването с дадените в отменителното решение указания е формално. Направено е искане за присъждане на направените от дружеството разноски за касационната инстанция. Процесуалните представители на двете дружества се позовават на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, с възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, прие следното: Решението на Пловдивския апелативен съд е допуснато до касационно обжалване за проверка допустимостта му, в частта, с която е потвърдено решение № 112 от 19.08.2011 г., постановено по т. д. № 96/2008 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на [фирма] срещу [фирма] по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, представляваща необходими разходи за поправка на некачествено изпълнени СМР, за разликата над 46 699.07 лв. до 166 866.40 лв. В тази част касационното производство ще следва да бъде прекратено, по следните съображения: С решение № 117/12.03.2012 г., постановено по в. т. д. № 14/2013 г., Пловдивският апелативен съд е потвърдил решение № 112 от 19.08.2011 г., постановено по т. д. № 96/2008 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на [фирма] срещу [фирма] за разликата над 46 699.07 лв. до 166 866.40 лв., представляваща необходими разходи за поправка на некачествено изпълнени СМР. Независимо от факта, че за тази разлика решението на първия състав на Пловдивския апелативен съд от 12.03.2012 г. е влязло в сила, с решение № 517/11.08.2014 г. апелативният съд се е произнесъл по иска по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за пълния предявен размер. Доколкото в касационната жалба касаторът е конкретизирал, че обжалва решението само в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 46 699.07 лв., решението, с което е отхвърлен искът за разликата над 46 699.07 лв. до 166 866.40 лв. е влязло в сила, поради което не подлежи на касационен контрол. По правния въпрос, по който е допуснато решението до касационно обжалване: Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 46 699.07 лв., представляваща разходи за некачествено изпълнени СМР по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ГПК, по въпроса: "Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?" Съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. С формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, освен в цитираното в определението по чл. 288 ГПК решение, както и в служебно известни на настоящия състав решения по чл. 290 ГПК: решение № 128 от 29.04.2011 г. по гр. дело № 1356/2009 г. IVrp. c, решение № 193 от 4.07.2011 г. по гр. дело № 1649/2009 г. IV гр. с, решение № 246 от 15.01.2014 г. по гр. дело № 3117/2013г. на II гр. с, решение № 217 от 3.07.2012 г. по гр. дело № 579/2011 г. на IV гр. с. и др., е прието, че с разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и страните/, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени и да не зачете тези, посочени като ненадлежно осъществени, както и да извърши или повтори предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия и да не извърши указаните му като недопустими. Указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон задължават въззивния съд да приеме същото каквото е приела касационната инстанция, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото / освен при хипотези на оттегляне на иска, отказ от иска, признание на иска или на отделни факти, постигане на спогодба и др./ Неизпълнението на дадените в отменителното решение на ВКС указания, представлява съществено процесуално нарушение, което се отразява върху правилността или недопустимостта на въззивното решение, съобразно констатирания от състава на ВКС порок. Допустимостта на съдебното решение се предпоставя от редовността на исковата молба. При липсата на прецизно изложени факти относно спорното право е налице нередовност на исковата молба, а произнасянето по нея, преди изпълнение на процедурата по отстраняване на нередовността, води до недопустимост на самото произнася по съществото на спора. За такъв порок въззивният, както и касационният съд трябва да следят служебно. Според т. 4 на TP № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, когато за първи път се констатира нередовност на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. При неизпълнения на указанията първоинстанционното решение се обезсилва, а производството по делото по иска се прекратява. В случай, че порокът на исковата молба е неотстраним пред ВКС, каквито са хипотезите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, решението на въззивния съд подлежи на обезсилване, като делото се връща на съда за уточняване на основанието или петитума на иска. Постановките на т. 4 на TP са актуални и при действието на ГПК, в сила от 1.03.2008 г. съгласно т. 5 на TP № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на нередовна искова молба, извън посочените в TP случаи/ когато в исковата молба са излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице и петитум насочен срещу друго лице/. С огледа на задължителната съдебна практика на ВКС, указанията на касационната инстанция за предприемане на посочените в отменителното решение процесуални действия са задължителни за въззивния съд, на когото делото се връща за ново разглеждане. По съществото на касационната жалба: Решението на Пловдивския апелативен съд, предмет на обжалване, е постановено на основание чл. 294 ГПК, след отмяна на първоначалния съдебен акт на същия съд, с решение на ВКС, ТК № 121 от 27.09.2013 г., по т. дело № 621/2012 г. В решението си ВКС е дал указания за прецизиране на претенциите на възложителя [фирма] по иска по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено отхвърлителното иска по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД решение на Смолянския окръжен съд за сумата от 166 866.40 лв., Пловдивският апелативен съд е приел, че указанията на ВКС за прецизиране на претенцията по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД не могат да бъдат изпълнени, тъй като правна възможност за предявяване на нов иск пред въззивния съд не съществува. Счетено е, че иск за сумата от 46 699.07 лв. не е предявен с исковата молба и за първи път тази сума се претендира с въззивната жалба за "недоработки и надработки", както и направени амортизационни отчисления и разходи за организация на мобилизацията на обекта след вдигане на техниката от страна на изпълнителя, което представлява недопустимо предявяване на претенции за първи път с въззивната жалба. Предмет на исковата претенция по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е сумата от 166 866.40 лв., представляваща стойността на допълнително извършени СМР за поправка на некачествено изпълнени СМР. Отбелязано е, че в исковата молба и допълнителната искова молба ищецът не е конкретизирал по отделни позиции кои точно СМР са некачествено изпълнени по договора и какви са разходите за поправката им. В исковата молба ищецът само е посочил, че изпълнените видове СМР, неизпълнените и некачествено изпълнените видове работи са установяват в три документа, съответно разгледани от въззивния съд. Според съда в документите /протоколите от 21.12.2004 г. и 29.12.2004 г., както и геодезично измерване и екзекутивни профили, съгласно Заповед № 1 от 22.12.2004 г., отразени в заповедната книга на обекта/ не са посочени некачествено извършени работи. В протокола от 21.12.2004 г. са констатирани неизпълнените СМР по отделни позиции, като целта за съставянето му е да се установи състоянието на строежа към момента на съставяне на протокол обр. 10, след едностранно прекратяване на договора от възложителя. По отношение на геодезичното замерване и съставените екзекутивни профили, въззивният съд е счел, че констатираното несъответствие с проекта при определянето на нивото на тунела /обратен наклон/ не представлява некачествено изпълнени СМР. Независимо от изразеното несъгласие с указанията на касационния съд, апелативният съд е длъжен да се съобрази с тях, след като сам е констатирал, че искът по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД не е конкретизиран в исковата молба и подадените допълнителни молби, с посочване точно на работите, които са били некачествено изпълнени от изпълнителя по сключения с възложителя договор за изграждане на тунел на МВЕЦ Д. 2, като вид СМР и разходите, които са направени за отстраняването на всяка некачествено извършена работа. Именно защото с въззивната жалба не могат да се предявяват, съответно уважават от съда претенции, различни от тези заявени с исковата молба, ВКС е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд със съответното указание. В исковата молба и подадените три допълнителни молби ищецът, като е твърдял, че е налице некачествено изпълнение от изпълнителя на СМР по изграждане на тунела, не е прецизирал, чрез конкретно посочване кои от извършените от [фирма] строителни работи не са изпълнени точно и качествено, и какви са разходите за всяка една от поправените от него некачествено изпълнени работи. В молба вх. № 1418/9.04.2009 г. /стр. 380 -трета по ред/ ищецът е изложил твърдения, че некачествено извършените работи се изразяват в 1. надигане на нивото от вход тунел към изход тунел и 2. допуснати от ответника нарушения на работния проект и екзекутивните профили, в резултат на което няма съответствие между геодезическото измерване и екзекутивните профили, съгласно заповед № 1/22.12.2004 г. И с тази последна молба претенцията на ищеца за некачествено изпълнени работи не е конкретизирана: в коя част и колко линейни метра от тунела изпълнителят не е изпълнил възложената му работа, съгласно проекта и каква е цената на разходите, направени от възложителя за поправени на некачествено изпълнените работи от изпълнителя. Искова молба, която не съдържа прецизно изложени факти относно спорното право е нередовна, а произнасянето по такава искова молба води до недопустимост на самото произнасяне по съществото на спора. Въззивният съд е бил задължен да предприеме съответните процесуални действия, като задължи ищеца да прецизира претенциите си за разходите за поправяне на некачествената работа на изпълнителя по договора. Като не е изпълнил това свое задължение, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд за извършване на процесуалните действия по отстраняване на нередовността на исковата молба по иска по чл. 265, ал. 1 пр. 2 ЗЗД. В случая порокът на исковата молба е неотстраним пред ВКС. По разноските ще следва да се произнесе въззивният съд на основание чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение