Решение № 12331 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1140/2014 г.

Решение № 12331 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1140/2014 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тони Цветанов Цветков от София, срещу решение № 7621 от 05.12.2013 г., постановено по адм. дело № 7192 от 2013 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Столичната община, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Д. Жекова, с писмено становище прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил изцяло предявения иск от Тони Цветков от София срещу Столичната община за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 62 340,82 лв. като последица от прогласена по съдебен ред нищожност на сключен между страните договор от 30.04.2004 г. за учредяване права на строеж върху УПИ ХI, кв. 4, м. "Младост I" - София, за изграждане на магазин със ЗП 240 кв. м, както и лихва върху тази сума. Съображенията за това са били, че за да бъде основателен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, следвало ищецът да докаже твърдението си, че е налице причинна връзка между отменен административен акт, респективно от наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на административния орган, и претендираните имуществени вреди. В мотивите на решението са изложени доводи, че допуснатите нарушения от административния орган във връзка с проведения търг за учредяване на правото на строеж върху имот - общинска собственост, не са действия с фактически характер, каквито имал предвид чл. 250, ал. 1 АПК, а били действия с правен характер и не попадали в приложното поле на ЗОДОВ. На второ място, съдът е приел, че извършените разходи по заплащането на правото на строеж, заплатен ДДС, както и местни данъци и режийни разноски имат договорен характер и следвало да се търсят по реда на ЗЗД. На трето място, съдът е приел, че е изтекъл преклузивният срок, в който е следвало да предяви претенцията си ищецът, тъй като съгласно ТР № 3 от 2004 г. по гр. дело № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВС давностният срок за предявяване на иск при нищожните административни актове започвал да тече от момента на тяхното издаване, т. е. 30.04.2004 г. - сключването на договора между ищеца и СО за отстъпеното право на строеж, прогласен за нищожен по съдебен ред. Решението е процесуално недопустимо в частта му, с която искът е бил отхвърлен за сумата 36 680,82 лв., и е постановено в нарушение на материалния закон в останалата част. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор, но направените изводи са неправилни. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд не се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което е необходимо да се подчертаят няколко момента. На първо място, от изложените обстоятелства в исковата молба е видно, че ищецът е претендирал сумата 35 000 лв. като платена за отстъпено право на строеж по договор с ответника, който е бил прогласен за нищожен по съдебен ред на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Въпреки че е изложил доводи в насока, че тази сума се претендира като недължимо платена, административният съд в нарушение на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ не е прекратил производството по делото в тази му част, а го е разгледал по същество. Това прави решението му процесуално недопустимо. Съображенията на настоящия тричленен състав за това са, че съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗЗД когато договорът между страните бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Това може да стане по общия исков ред, а не по чл. 1 ЗОДОВ. Въпреки че е обсъждал това в мотивите на решението, съдът е постановил решение по един процесуално недопустим иск с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Това е така, защото отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да се реализира само когато за ищеца няма друг ред за обезщетяване - чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, а в настоящия случай редът за обезвреда на ищеца е този по чл. 34 във връзка с чл. 55 ЗЗД. За да бъде основателен един иск с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, следва на основание чл. 204, ал. 1 от АПК да е налице отменен по съответния ред акт, от който да са произлезли претендираните вреди, и последните да са пряка и непосредствена последица от увреждането, като не е необходимо те да са причинени виновно от длъжностното лице. От представените по делото доказателства е било установено, че касаторът, с оглед изпълнение на задължението си, произтичащо от сключения с общината договор за отстъпване право на строеж, е сключил договор за консултантска услуга с "Т и Т Инженеринг" ООД със седалище София с предмет "консултантски услуги и представителство при проектиране и строителство на обект "Търговски център Младост УПИ ХI, кв. 4, ж. к. "Младост" по плана на София", като е заплатил по него сумата 25 680 лв. по фактура № 145 от 05.03.2010 г. и вносна бележка от същата дата, издадена от "Юробанк". От анализа на установените по-горе обстоятелства, които се доказват по безспорен начин от представените по делото писмени доказателства, може да се направи един-единствен правилен извод - че искът на ищеца за обезщетяване на причинените му от Столичната община имуществени вреди е основателен. Това е така, тъй като, на първо място, претендираните от него имуществени вреди са в пряка причинна връзка с прогласения за нищожен по съдебен ред договор с кмета на Столичната община за отстъпено право на строеж. Именно в изпълнение на последния ищецът е предприел действията, установени по безспорен начин по делото. Че основанието за така постановено съдебно решение са именно незаконосъобразни действия на общинската администрация при провеждането на публичния търг за въпросния имот, посочен подробно по-горе в настоящото решение (нарушаване на Наредбата за търговете, приета от Столичната община), е установено по безспорен начин както от мотивите на съдебното решение на СГС, така и от тези на оставящото го в сила решение на Апелативния съд - София, № 842 от 26.05.2011 г., постановено по адм. дело № 520 от 2010 г. Следователно налице е фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като за ищеца безспорно са настъпили вреди от неизвършването от него на строителство на магазин, изразяващи се в заплатените суми за консултантски услуги във връзка с това строителство. От изложеното дотук следва изводът, че обжалваното решение е незаконосъобразно в частта му относно отговорността на ответника за имуществените вреди, причинени на ищеца от отменени по съответния законов ред актове, издадени от административни органи от общината, и като такова следва да се отмени в тази част, като се постанови ново по съществото на спора, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, като се присъди сумата 25 680 лева. Решението следва да се отмени и в частта за разноските и да се постанови ново по същество, тъй като то не е правилно и в тази му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,