Решение № 193 от 6.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 332/2012 г.

Решение № 193 от 6.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 332/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на К. К. Г., Д. Н. Л., С. Н. С., В. Т. Л., Ю. Т. М. и Б. Н. Л. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 103 от 8.05.2009 г. по в. гр. д. № 176/08 г. на Благоевградския окръжен съд. Молителите поддържат, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които ако бяха известни при неговото разглеждане, щяха да променят крайните изводи на съда за основателност на предявения ревандикационен иск. Иска се същото да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците по молбата вземат становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С атакуваното решение Благоевградският окръжен съд е оставил в сила решение № 244 от 7.08.07 г. на Петричкия районен съд, с което Б. Н. Л., Д. Н. Л., С. Н. С., В. Т. Л., Ю. Т. М. и К. К. Г. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на Е. А. В., Д. С. Т., А. С. Т., С. С. Т., Г. С. Т., К. В. В., Т. В. М., В. В. Д., Р. Т. С., Щ. Т. Ш., Е. Т. Г. и А. Т. Ф. владението върху нива с площ от 3, 333 дка, находяща се в землището на [населено място], м. "Неволница" /"Б."/ представляваща имот № 025023 и с което са отменени нот. акт № 15/95 г., с който Н. Д. Л. е признат за собственик по давност на 800 кв. м. от процесния имот, ведно с жилищната сграда в него и нот. акт № 37/95 г., с който К. Т. Г. и Т. Г. са признати за собственици на други 800 кв. м. от имота, ведно с масивната жилищна сграда в него, както и нот. акт № 35/96 г., с който К. Г. е прехвърлил на дъщеря си К. К. Х. *** ид. част от имота. Прието е, че ищците в първоинстанционното производство се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ по силата на решение № 39 от 26.05.03 г. на ОС "ЗГ" - П., с което същият им е възстановен в реални граници, както и че ответниците владеят без основание части от имота, а изградените от тях постройки са без строителни книжа и не са пречка за реституцията на имота. Прието е също, че оспорването на правата на наследодателя на ищците не може да бъде реализирано в това производство. Молбата е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК изисква да са налице новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. Освен това тези писмени доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т. е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване. В разглеждания случай, за да искат отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителите се позовават на копия от две декларации от 1963 г. на К. Т. Г. и на Н. Д. Л. за оценка на дворни места с къщи в [населено място] на [улица], облагаеми с данък върху сградите и застраховка за 1963 г., удостоверение за търпимост № 74 от 6.10.08 г., от което е видно, че посочената в нот. акт № 15/95 г. страда представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от преходните разпоредби на ЗУТ и на три удостоверения от м. 02.2012 г. от [община], от които се установява, че Т. К. Г., М. С. Г., К. К. Г. и Д. Н. Л. през 1998 г. са подали декларации по чл. 14 ЗМДТ (първите трима относно земя и сграда в [населено място], [улица], а четвъртия относно земя и сграда в [населено място], [жк], [улица] и земя и сграда в [населено място], [улица]). Тези писмени доказателства обаче не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като молителите са могли да се снабдят с тях и да ги представят по време на висящността на делото, а непредставянето им се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто му водене. Освен това същите с нищо не биха променили крайните изводи на съда за основателност на предявения ревандикационен иск и в този смисъл те са неотносими към предмета на спора. Ето защо тези писмени доказателства не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение и подадената молба са отвяна на влязлото в сила решение въз основа на тях следва да се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата за отмяна направените от тях в настоящото производство разноски в размер на 300 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.