Решение № 196 от 3.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 270/2012 г.

Решение № 196 от 3.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 270/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на М. Н. П. - ЧСИ срещу решение от 23.11.2011 г., постановено по дисциплинарно дело № 8/2011 г. на Д. к. при К. на ч. с. изп., с което му е наложено наказание в размер на 1000 лева глоба. Оплакванията, развити в жалбата са за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна. Ответникът по жалбата Д. к. при К. на ч. с. изп., чрез процесуалния представител, поддържа, че жалбата е неоснователна. Ответникът по жалбата М. на пр., чрез процесуалния представител, поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по дисциплинарно дело № 8/2011 г. на ДК при К. на частните съдебни изпълнители на Република България е образувано по реда на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, въз основа на искане на Съвета на К. на ЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител М. П., с район на действие Градски съд София, поради допуснати груби нарушения на императивни норми по ЗЧСИ по изп. дело № 224/2011 г. по изп. д. № 558/2011 г. - налагане запори на сметки във всички банки в страната, без да е поискано това от взискателя, както и поради несъбиране на такси по чл. 80 ЗЧСИ авансово, като общо по двете дела не са внесени авансово такси за извършени 115 броя запори на банкови сметки, които са заплатени по-късно. Настоящия състав намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя по следните съображения: В чл. 80 ЗЧСИ изрично се посочва, че дължимите такси за извършване на изпълнителните действия се внасят авансово. Те следва да бъдат събрани преди започването на конкретното изпълнително действие. С оглед на тази разпоредба следва да се приеме за установено извършеното от ЧСИ нарушение на този текст. Нарушението е тежко, тъй като ЧСИ е предприел множество изпълнителни действия още с образуване на изпълнителното дело и то не по инициатива на взискателя, с което многократно е увеличил и дълга на длъжника. Неоснователно се твърди от жалбоподателката, че липсва законово задължение за събиране авансово на таксата за всяко изпълнително действие което е поискано от взискателя. Това задължение е изрично закрепено в чл. 80 ЗЧСИ, вр. с чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ. Позоваването на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 и 2 ГПК е неточно, тъй като тези разпоредби имат предвид различни хипотези и не поставят под съмнение правилото за предварително внасяне на таксите за действията на частния съдебен изпълнител, тъй като в тях има изискване за изготвянето на сметка за дължимите такси, както и дължимост на таксите от длъжника, когато не са заплатени от взискателя. Следва да се има предвид и обстоятелството, че поради несъбирането на таксите и разноските авансово от взискателя /задължението за това е установено в чл. 80 ЗЧСИ, чл. 29, 33 и 34 ТР към ЗЧСИ, а се извежда и от чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК/, се е стигнало до прекомерността им, останала в тежест /за сметка/ на длъжника, както правилно е прието и в обжалваното решение. Законосъобразен е и изводът на Д. комисия, че авансовото събиране на таксите и разноските би дало възможност тази прекомерност да се види и избегне, с предприемане само на необходимите изпълнителни действия, което ще доведе и до минимализиране на разходите. С оглед установения принцип за съразмерност на извършените нарушения с налагането на дисциплинарно наказание, настоящият състав на ВКС приема, че размера на наложената глоба е справедлив и не следва да се намалява. Изхождайки от обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията, от техния характер, както и от произтичащите от тях последици, конкретно неблагоприятното въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея от една страна и липсата на други провинения от друга, съдът намира, че за допуснатите от частен съдебен изпълнител нарушения наложеното наказание е справедливо и в съответствие с разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ. Предвид изложеното и на основание чл. 73, ал. 4 ЧСИ обжалваното решение на Д. комисия при К. на частните съдебни изпълнители следва да бъде оставено в сила. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.