Решение № 5419 от 22.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ФВ Парк Могилино 1 ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от управителя Д. Добрев, подадена чрез пълномощника адв. Д. Петкова-Топалова, срещу Решение 1054/28.07.2022 г., постановено по адм. дело 266/2022 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-03000320006485-091-001/29.09.2021 г., издаден от органи по приходите, поправен с РА за поправка на РА (РАПРА) П-03000321203228-003-001/25.11.2021 г., потвърден с Решение 313/13.01.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за доказана реалността на процесните доставки, противно на решаващия извод на съда, като оспорва допълнително установените задължения за корпоративен данък и ДДС. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в оспорваните части и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в молба с характер на отговор, подадена чрез пълномощника юрк. Д. Стефанова, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспорваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна е бил РА Р-03000320006485-091-001/29.09.2021 г., издаден от органи по приходите, поправен РАПРА П-03000321203228-003-001/25.11.2021 г., потвърден с Решение 313/13.01.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който по отношение на ФВ Парк Могилино 1 ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2014 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 5 068,72 лв. главница и 1 254,22 лв. лихви и за ДДС за данъчните периоди м. 12.2014 г., м. 05.2018 г., м. 06.2018 г., м. 07.2018 г., м. 04.2019 г., м. 11.2019 г., м. 12.2019 г. и м. 04.2020 г. в общ размер на 15 810,49 лв. главница и 4 462,85 лв. лихви. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт по отношение на установените задължения за корпоративен данък и ДДС, административният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Ревизираното дружество е отчело разход по фактура 490/23.12.2014 г. с данъчна основа 8600,00 лв. и ДДС 1720,00 лв. с предмет извършена услуга по договор , издадена от Агробулс ЕООД . Представен е договор за отдаване под наем от 01.12.2014 г., с който Агробулс ЕООД отдава под наем на ФВ Парк Могилино 1 ЕООД срещу възнаграждение селскостопанска машина челен товарач Д. Диър, модел 3220. Прието е, че липсват достатъчно доказателства за реалността на доставката, поради което на основание чл. 68, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1, вр. чл. 70 ал. 5 от ЗДДС не е признато упражненото по нея право на данъчен кредит в размер на 1720,00 лв. е преобразуван финансовия резултат за 2014 г. в посока увеличение със сумата от 8600 лв. на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Установено е също, че през ревизирания период дружеството е отразило като разходи и издадени от Ванхил ЕООД фактури: 0000000038/30.01.2018 г. с данъчна основа 7 570,00 лв. и ДДС 1 514,00 лв.; 0000000037/15.01.2018 г. с данъчна основа 10 000,00 лв. и ДДС 2000,00 лв.; 0000000036/02.01.2018 г. с данъчна основа 10 000,00 лв. и ДДС 2 000,00 лв. и 0000000065/01.02.2020 г. с данъчна основа 15 000,00 лв. и ДДС 3 000,00 лева. Предмет на доставките съгласно договор са различни агротехнически мероприятия. Представени са фактурите, договор и приемо-предавателни протоколи за всяка една от фактурите. Протоколите са подписани от Д. Добрев (управител на ревизираното дружество, както за ФВ Парк Могилино 1 ЕООД, така и за Ванхил ЕООД, като е установено, че са свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. д от ДОПК. За да откажат право на данъчен кредит по фактурите и да увеличат финансовия резултат на дружеството за съответните периоди, приходните органи са приели, че услугите не са реално извършени, като липсва информация относно местонахождението на земеделските земи и количеството обработени площи. Като правно основание за определените задължения за ДДС са посочени разпоредбите на чл. 9 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1, вр. чл. 70 ал. 5 от ЗДДС, а в частта по ЗКПО чл. 26, т. 2, вр. чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. На дружеството не е признато право на данъчен кредит и по фактури, издадени от ФВ Парк Могилино 2 ЕООД, с предмет наем на фотоволтаичните панели поради липса на реалност за сумата над 84 000,00 лв., както и е увеличен финансовият резултат на дружеството. Съгласно представен договор наемът е 7000 лв. без ДДС на месец, т.е. на годишна база е изчислено, че възлиза на 84 000 лв. без ДДС. Доставчикът не е издавал ежемесечно фактури, като такива са издавани на различни стойности, без да са представени доказателства относно начина на изчисляване на фактурираните стойности. От представените документи приходните органи не са могли да установят защо през 2019 г. е фактуриран наем в общ размер на 100 645,55 лв. без ДДС, при уговорен съгласно договора за наем от по 7 000,00 лв. без ДДС на месец, т.е. липсват документи удостоверяващи причината за фактурирания наем в по-голям размер от уговорения с 16 645,55 лева. В хода на ревизията дружеството е представило анекс към договор за отдаване под наем на оборудване от 28.12.2018 г., в който е отразено, че се добавят чл. 8 и чл. 9, съгласно които страните приемат, че поради временни финансови затруднения наемателят ще изплати остатъка от задълженията си по настоящия договор от 2018 г., през 2019 г., както и че страните са се договорили, че общото задължение за 2018 г. и 2019 г. възлиза на сумата 168 000,00 лв. без ДДС. Анексът е подписан и за двете страни от Д. Добрев, като към датата на фактуриране на услугите двете дружества са свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. "д" от ДОПК. Не са признати за разход и отчетени суми по фактури 1540/13.03.2019 г., 1836/13.03.2019 г. и 1588/5.07.2019 г., издадени от 2 Флай ЕООД, за покупка на самолетни билети на обща стойност от 1803,77 лв. Прието е, че жалбоподателят не е представил доказателства, че осчетоводените разходи са във връзка с дейността му, поради което на основание чл. 26 и чл. 77, ал. 1 от ЗКПО е преобразуван счетоводният резултат за 2019 г. в посока увеличение. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Изслушани са и свидетелките показания на Д. Добрев. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, с решението в обжалваната пред настоящата инстанция част, административният съд е обосновал извод за законосъобразност на ревизионния акт, като е отхвърлил жалбата. Съдът е извършил анализ на приложимата правна уредба, като е приел за правилен извода на данъчните органи, че реалността на получените доставки и връзката им с икономическата дейност на дружеството е недоказана, поради което за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Съответно за законосъобразни са приети и задълженията по ЗКПО, доколкото е налице документална необоснованост на фактурираните разходи, тъй като не отразяват реално извършени стопански операции. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Законът свързва възникването на право на данъчен кредит и упражняването му с наличие на предпоставките, предвидени в чл. 6 и чл. 9 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1. т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 71, т. 1 от ЗДДС. По-конкретно, следва да е налице реална доставка на стока или услуга, за която лицето, претендиращо право на данъчен кредит, разполага с данъчен документ, съдържащ необходимите реквизити съгласно чл. 114 и 115 от ЗДДС, издаден доставчика, който следа да е регистрирано по ЗДДС лице, както и предметът на доставката да е използван в последващата икономическа дейност на задълженото лице. В конкретния случай, въз основа на съдържащите се по делото доказателства, не може да бъде направен извод за реалност на получените доставки и последващата им реализация във връзка с независимата икономическа дейност на ФВ Парк Могилино 1 ЕООД. По отношение на Агробулс ЕООД, противно на твърденията на касатора, не се установява доставчикът да е разполагал с челен товарач , модел 3220, който да е могъл да предостави на ревизираното дружество. Вещото лице е посочило в заключението си, че съгласно счетоводните регистри на доставчика наличен е актив трактор 6820, за който не може да посочи идентичност с предмета на договора за наем. В съдебно заседание свидетелят Добрев заявява, че тракторите модел 3220 и модел 6820 са различни. Отделно, в подкрепа на извода, че Агробулс ЕООД не е разполагал с машината, която да отдаде под наем, е и представеният опис (л. 526) за заложено имущество, в който отново не присъства активът модел 3220, противно на твърдения, въведени с възражение против ревизионния доклад. В действителност съгласно трайната съдебна практика липсата на техническа обезпеченост на доставчика, сама по себе си, не предполага санкциониране на добросъвестния получател по доставката с отказ на право на данъчен кредит, но в случая не може да се приеме, че е налице реалност на предоставените услуги. Този извод следва от липсата на доказателства за количествата извършена работа и транспорта на машината, както и необходимите консумативи за функционирането ѝ. Неоснователно касаторът оспорва логическото съждение на съда, че срокът за присъединяване на обекта е 2013 г., поради което не става ясно защо е наета машина една година по-късно, като в жалбата се сочи, че се касае за текуща поддръжка. Видно от показанията на свидетеля и управител на ревизираното дружество, същият е заявил, че машината е била наета именно с цел подравняване на терена с оглед договор за присъединяване към ел. мрежата. Недоказана е и реалността на доставките, получени от Ванхил ЕООД, тъй като представените приемо-предавателни протоколи (л. 398 гръб л. 397 гръб) не позволяват да бъде установено колко декара са обработени, къде е тяхното местонахождение, като отново липсват данни за вложени материали за гориво. Прави впечатление също, че и в трите протокола е посочено едно и също оран и култивиране 3 , но цената в единия протокол е различна, като не става ясно какво е наложило това. Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че се касае за свързани дружества, което в съвкупност с отсъствието на доказателства за реалността на услугата, налага извод, че документите са съставени с цел набавяне на данъчно предимство. Аналогичен извод следва и по отношение на фактурираните услуги за наем на соларни панели от ФВ Парк Могилино 2 ЕООД. Съгласно представения договор за наем месечният наем без ДДС възлиза на 7 000,00 лв., което на годишна база се равнява на 84 000,00 лева. Представените в хода на ревизията анекс за общо задължение в размер на 168000 лв. без ДДС, както и фактурирани стойности, които са различни и не са помесечни на обща стойност 100 645,55 лв. без ДДС, правилно са разгледани като неотразяващи действителното положение и съставени между свързани лица, без да документират реална доставка за сумата над 84 000 лв. без ДДС. По отношение на разходите за самолетни билети по фактури, издадени от 2 Флай ЕООД, правилно същите не са признати за свързани с икономическата дейност на дружеството. В представения трудов договор (л. 528) липсва дата на сключване, както и дата на постъпване на лицето. В действителност съгласно чл. 8 договорът влиза в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на територията на РБългария. По делото обаче е представено единствено разрешение за упражняване на висококвалифицирана заетост (л. 532), но не и разрешение за пребиваване, поради което няма как да се приеме, че закупените самолетни билети са именно с цел започване на работа на територията на страната. В подкрепа на извода, че разходите за самолетни билети не могат да бъдат обвързани с дейността на дружеството, е и заключението по експертизата. Доколкото не се установява процесните фактури да отразяват реални стопански операции или да са свързани с икономическата дейност на дружеството, правилно с данъчната основа по тях е увеличен финансовият резултат на дружеството на основание чл. 26 във връзка с чл. 10 от ЗКПО, както е приел и административният съд. С оглед изложеното до момента, решението, в частта, с която административният съд е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този резултат по спора и навременно заявената претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 485,00 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,