Решение № 4599 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3145/2016 г.

Решение № 4599 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3145/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" Плевен срещу решение № 44 от 08.02.2016 г. на Административен съд Плевен по адм. дело № 840/2015 г. С него се отменя заповед № СП-02-Д-2038/14.08.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Плевен и върнато делото като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество съгласно указанията в мотивите. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Марияна Сергеева Христова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Мариана Сергеева Христова срещу цитираната заповед с която й се отказва отпускането на еднократна помощ за отглеждане на дете от майка студентка на основание чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД. Мотивите за отказа са, че майката е осигурена и получава обезщетение за бременност раждане и отглеждане на дето и не отговаря на изискването към момента на подаване на молбата да е учаща в редовна форма на обучение. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. От доказателствата по делото е установено, че детето е родено на 07.07.2015 г., че майката е студентка в редовна форма на обучение и че на майката е изплащано парично обезщетение по реда на КСО за бременност, раждане и отглеждане на дете. Спорния въпрос за приложимия закон на чл. 8в от ЗСПД до или след изменението му с ДВ бр. 57/2015 г. в сила от 28.07.2015 г. съдът е разрешил като е приел, че приложима е уредбата към момента на раждането на детето, според която уредба е без значение получаваните обезщетения по КСО за бременност раждане и отглеждане на дете поради което е отменил заповедта и върнал преписката на органа за разрешаване на въпроса по същество. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД предоставя право на майката /осиновителката/ студентка, учаща в редовна форма на обучение да получи еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Това е редакцията до изменението й в сила от 28.07.2015 г. и която е приложим материален закон към настоящия случай. Правото е призната от закона възможност за определено поведение и възниква от възникването на предвидените в закона факти с правно значение/юридически факти/. Обезщетението по чл. 8в от ЗСПД е право което възниква от момента на раждането на детето и с този юридически факт следва да бъдат съобразени всички правни последици/права/ които законът признава както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. В случая правото е и упражнено пред административния орган по старата уредба. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му - чл. 142, ал. 1 АПК, но това не означава че следва да бъде отречено право възникнало и упражнено на законно основание, без това законно основание да е отречено с обратна дата с последващ закон. Разбирането на административния орган мотивирало отказа означава да бъде признато вид обратно действие на материалната норма, което се изразява в това законодателно по нов начин да се преуредят факти възникнали до промяната, преди да са осъществени правата и нещо повече, това да бъде преценявано и към момента на издаване на административния акт. Такова обратно действие е допустимо само с изричната разпоредба на закона каквато в случая не е налице и което правилно е отбелязано в мотивите на обжалваното решение. Друго разбиране в смисъла на касационната жалба е в разрез с материалния закон поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение