Решение № 13181 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13969/2012 г.

Решение № 13181 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13969/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Надежда Борисова Павлова от гр. Плевен, чрез Станислав Атанасов Павлов, срещу решение № 557 от 2.10.2012 г. постановено от Административен съд - Плевен, по адм. д. № 442/2011 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважено оспорването. Ответникът кмета на община Плевен не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Георги Борисов Панов не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по оспорване на заповед № РД-12-2406 от 4.10.2010 г., издадена от кмета на община Плевен. С оспорения административен акт на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост за наследници на Иванка Пъшева Панова по отношение на новообразуван имот извън строителните граници, определени с ПУП, с идентификатор 56722.720.692, местност "Табакова чешма", землището на гр. Плевен с площ от 1974 кв. м при описани граници на имота. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с отреждането, предвидено с влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Доводите на оспорващата страна са преценени като неотносими в това производство, тъй като се отнасят до производство по изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Оспорената заповед е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно тези разпоредби възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Обоснован е правния извод на решаващия съд, че в това производство, предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот, с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. По делото безспорно е установено, че касационната жалбоподателка не е оспорила плана на новообразуваните имоти и той е влязъл в сила. След влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с оспорената заповед приключва реституцията на земеделската земя. Тя съдържа описанието на имота по местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, които факти се съдържат във влезлия в сила план на новообразуваните имоти и регистъра на собствениците, неразделна част от ПНИ. Заповедта, издадена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че е налице съответствие между възстановеното право и отреждането, предвидено с плана на новообразуваните имоти. Основните доводи на касационния жалбоподател, развити в това производство и в производството пред административния съд касаят несъответствие между площта на признатите за възстановяване земеделски земи и реално възстановеното право, съобразно оспорената заповед. Посочените възражения са неотносими към обжалваната заповед. Същите биха били относими в едно производство по обжалване на плана на новообразуваните имоти, по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и в настоящото. Неотносими в това производство са и доводите, че част от земеделската земя на наследодателя й Иванка Пъшева Иванова не попада в земите, предоставени по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези доводи също са били относими в производството по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като счита, че възстановените с решението на ПК - 4 дка са били част от притежаваните земеделски земи в размер на 300 дка. В случая, както правилно първоинстанционния съд приел, че в настоящото административно производство е такова искане е недопустимо. Съдът правилно е приел в този смисъл, че административния орган е издал процесната заповед, съобразявайки материалната норма, а соченото нарушение при издаване на акта не е налице. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,