Решение № 711 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10056/2008 г.

Решение № 711 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10056/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Аврамов, от гр. Берковица, срещу решение от 20.06.2008 г. по адм. д. № 177/2008 г. на Административен съд гр. Монтана. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-09-06/12.03.2008 г. на началника на РДНСК-Монтана, с която на основание чл. 221, ал. 1, т. 1 и чл. 224, ал. 7 е спряно изпълнението на строително-монтажните работи на строеж "Плътна ограда", находящ се в УПИ IХ-2601, в кв. 79 по плана на гр. Берковица като извършващо се без одобрени строителни книжа. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е развил следните доводи: Извършеното строителство, представляващо масивна ограда, е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. При тази фактическа обстановка, по която не се спори и в касационната жалба, законосъобразно съдът е приел, че са налице условията по чл. 222, т. 1 и чл. 224, ал. 7 ЗУТ за спиране на строежа, тъй като за същия липсват строителните книжа. Настоящата инстанция намира обжалваното решение като правилно и обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост и те подкрепят приетите за установени от съда фактически констатации. Такава е и констатацията, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Поради това спрямо него е налице правомощието на административния орган за спиране на строителството. Единственото поддържано касационно основание е, че оградата не е изпълнена на уличната регулационна линия и на регулационната линия със съседния парцел, поради което не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Къде точно е поставена оградата е обстоятелство без значение за законосъобразността и валидността на оспорения акт, тъй като всяка ограда е строеж по смисъла на цитираната разпоредба и за такъв са необходими визираните в чл. 148 ЗУТ строителни книжа. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно и обосновано ще следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение