Решение № 3469 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7613/2011 г.

Решение № 3469 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7613/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Търговище против решение № 49 от 15.04.2011 г., постановено по адм. дело № 46/2011 г. на Административен съд Търговище. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно и противоречащо на закона. Касаторът сочи, че съдът неправилно е приел, че регистрацията на договорите за аренда е формална дейност. Съдът не е взел предвид разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 6/18.02.2000 г., с която се създават условия за последващо предявяване на искове срещу ОСЗ. Счита също така, че по никакъв начин не е доказано твърдението на жалбоподателите "Адванс Терафонд" АДСИЦ и ЕТ "Вики-2004-Диян Илиев", че тяхното волеизявление за прекратяване на договорите за аренда е достигнало до насрещните страни. Съдът е преценил неправилно, че е достатъчно изпращането на писма като форма на уведомяване, без да има доказателства за тяхното получаване. Претендира отмяна на обжалваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Търговище. Ответникът - "Адванс Терафонд" АДСИЦ, чрез надлежно упълномощен адв. Спаска Бенчева, представя "касационен отговор", с който взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Същите доводи се поддържат и в съдебно заседание, в което е представляван от адв. Пенев. Заинтересованата страна - ЕТ "Вики-2004-Диян Илиев" не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Правилно решаващият състав е приел, че предвид чл. 3 и чл. 18 от ЗАЗ и Наредба № 6/18.02.2000 г. на административния орган не е предвидена възможност да откаже регистрация на договор за аренда, ако искането за вписване в регистъра на ОС "Земеделие" е направено в съответната форма и отговаря на изискванията на чл. 3 от ЗАЗ и е отменил оспорения акт. Тези нормативни изисквания са свързани със сключването на договор за аренда в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписването му в нотариалните книги, а последното действие на ОС "Земеделие" има само регистърно действие, предвид и чл. 2 от Наредба № 6/18.02.2000 г. На ОС "Земеделие" не е предоставена нормативно компетентност да изисква доказване на прекратяването на предишни договори, да следи за съответната форма на прекратяването и т. н. В този смисъл не се налага обсъждане на доводите относно чл. 87 от ЗЗД и чл. 569, т. 5 от ГПК. Обжалваното решение е в съответствие с практиката на ВАС по правилното приложение на цитираните разпоредби - Р № 1678/2011 г. по АД № 15462/2010 г., Р № 12188/2010 г. по АД № 4138/2010 г., определение № 7774/2010 г. по АД № 6081/2010 г. на ВАС. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Търговище е образувано по жалба от "Адванс Терафонд" АДСИЦ и ЕТ "Вики-2004-Диян Илиев" против отказ на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Търговище, обективиран в писмо изх. № АО-01-249/26.01.2011 г., да впише договор за аренда между "Адванс Терафонд" АДСИЦ и ЕТ "Вики-2004-Диян Илиев" в регистрите на договорите за аренда на земеделски земи. От фактическа страна съдът е установил, че жалбоподателят ЕТ "Вики-2004-Диян Илиев" е сезирал ОСЗ Търговище с искане за вписване/регистрация на договор за аренда, сключен между него и "Адванс Терафонд" АДСИЦ. С оспореното писмо ОСЗ Търговище е отказала да предостави исканата административна услуга по съображения, че арендодателят "Адванс Терафонд" АДСИЦ първо следва да прекрати предходния си договор с арендатора "ТВС Агро" ЕООД, като представи в ОСЗ Търговище анекс за прекратяване на основание чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредба № 6/18.02.2000 г., вписан в съда. По делото е представен договор за аренда на земеделски земи, сключен между "Адванс Терафонд" АДСИЦ в качеството му на арендодател и ЕТ "Вики-2004-Диян Илиев" - арендатор, с предмет конкретно изброени 16 броя поземлени имоти, с обща площ на арендуваните обекти 184.712 дка, с нотариално заверени подписи на страните и вписан от съдия по вписванията под № 147, том V, партидна книга 3028 на 25.10.2010 г. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че незаконосъобразно административният орган е отказал да предостави исканата административна услуга - да извърши регистрация на арендния договор. Съдът се е позовал на чл. 3 и чл. 18 от Закона за арендата в земеделието и Наредба № 6/18.02.2000 г. за условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии, достигайки до извода, че регистрацията не е обусловена от поредността на вписванията, от наличие на друг регистриран аренден договор за същите земеделски земи, от спор за материално право или за действителността на аренден договор, подлежащ на разглеждане или разглеждан от съда. Всички тези обстоятелства са относими към действието на договора или неговата действителност, но нямат отношение към действието по регистрация на договора. Действителността на тази регистрация се обуславя от валидността на договора, а не обратното. Това производство е напълно формално и не предвижда административния орган да откаже исканата регистрация. Преценката относно клаузите на договора за аренда или промените, заявени за вписване са без значение. Лицето, ползващо се от направеното вписване в регистъра носи тежестта на доказване на истинността на вписаните обстоятелства. По тези съображения съдът е отменил оспореното писмо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е върнал делото като преписка на началника на ОСЗ Търговище да извърши исканата административна услуга в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. Така постановеното решение е правилно. В Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) са уредени отношенията между страните по договорите за аренда в земеделието. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, вписва се в нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие. От анализа на сочената правна норма се налага изводът, че действията на ОСЗ имат само регистърен характер. Този извод се налага и с оглед разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 6/18.02.2000 г., според която регистъра на договорите за аренда служи за набиране на информация за арендните договори и техните обекти като основа за формиране и провеждане на държавната политика в областта на земеделието. Формалните изисквания, за да бъде вписан такъв договор е същият да е сключен в предвидената форма съгласно ЗАЗ и да е вписан в нотариалните книги. Ако сочените изисквания са налице ОСЗ не може да откаже вписване/регистриране на договора в регистъра, тъй като производството е формално и не допуска преценка от страна на регистърния орган дали заявения за регистрация договор е валидно сключен. Да се приеме обратното становище означава, че длъжностното лице, натоварено с регистрацията на договорите за аренда, разполага с правомощия да разрешава възникнал спор за материално или облигационно право. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗАЗ условията и редът за регистрация на арендните договори в съответната общинска служба по земеделие се уреждат с наредба. В случая това е Наредба № 6/18.02.2000 г. за условията и реда за регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии, с която се определят условията и редът за регистрация на договорите за аренда в земеделието, кои договори за аренда подлежат на регистриране, воденето на регистрите и длъжностното лице, което извършва вписването в тях. Предвидено е задължение на арендатора в срок от 10 дни от вписването на договора за аренда в нотариалните книги да го представи и в ОСЗ, като длъжностното лице извършва вписването в регистъра, като въвежда в него данните от договора. Съгласно чл. 9 от Наредба № 6/18.02.2000 г. длъжностното лице, което води регистъра, въвежда данните от договора, а именно: обект на договора, страни на договора, номер, дата, районен съд на вписването, срок на договора, настъпили промени по договора, включително продължаването или прекратяването му. Длъжностното лице следва да извърши вписване на заявеното обстоятелство, ако то е редовно по форма. Това означава, че във всички случаи ОСЗ дължи извършване на административната услуга, при заявено искане, редовно по форма. Неоснователно е възражението на касатора за нарушение на чл. 569, т. 5 от ГПК. Последната разпоредба касае производство по вписване, уредено в друг нормативен акт, по друг ред и в друго производство и е напълно неприложима в регистърното производство по реда и при условията на Наредба № 6/18.02.2000 г. Нещо повече, вписването в службата по вписванията, извършено надлежно по реда на чл. 569, т. 5 от ГПК, е включено като нормативна предпоставка за вписване на арендните договори или на тяхната промяна и в конкретния случай е било налице. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноските и представените от същия доказателства за внесено адв. възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящата инстанция, ОСЗ Търговище следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 143, ал. 4 от АПК разноските по делото в размер на 100 лв., представляващи заплатено от ответника адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,