Решение № 2319 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 201/2021 г.

Решение № 2319 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 201/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Фотев от [населено място], община Сандански срещу Решение № 1687/5.11.2020 г., постановено по адм. дело № 586/2020 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решене № Ц 2153-01-8/18.06.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/2140-01-180/2.04.2020 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Благоевград, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО на Н. Фотев. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закона и необоснованост, касаторът претендира решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Благоевград, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмен отговор по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. С Разпореждане № [ЕГН]/2140-01-567/13.12.2019 г. на Фотев е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на 69б, ал. 2 от КСО с аргумента, че към датата на подаване на заявлението – 19.09.2019 г., заявителят не е имал 15 години стаж, положен при условията на втора категория труд, а е имал такъв – 12 години, 05 месеца и 04 дни. При административното обжалване на разпореждането, с Решение № 2153-017/14.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ, то е отменено, а пенсионното досие на Н. Фотев е върнато за ново разглеждане и произнасяне, тъй като е констатирано наличието на релевантни за случая нови писмени доказателства. След извършване на повторен анализ на трудовия и осигурителен стаж е издадено процесното разпореждане от 2.04.2020 г., с което ръководител "ПО" отново е отказал да отпусне на Н. Фотев. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като същият няма 15 години при условията на втора категория труд, а има такъв 12 години, 03 месеца и 24 дни. Недоволен от разпореждането, Фотев го е обжалвал пред директора на ТП на НОИ – Благоевград с оплакване, че неправилно е категоризиран част от осигурителния му стаж. При осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 18.06.2020 г., директорът на ТП на НОИ – Благоевград не е уважил сезиралата го жалба и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на разпореждането, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган в насока, че за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО лицето не отговаря, тъй като няма необходимите 15 години осигурителен стаж, положени при условията на втора категория. За да приеме жалбата на Н. Фотев против решението на директора на ТП на НОИ за неоснователна, административният съд е аргументирал теза за неговата законосъобразност като издадено от компетентен орган в изискуемата от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд – Благоевград е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Доводите на касатора са неоснователни. Недостигът на осигурителен стаж, обусловил отказа за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО е предопределен от това, че пенсионният орган е категоризирал от трета категория (а не от втора) положения от заявителя труд като "пазач" за периода 1.01.1994 г. – 1.08.1998 г. в Промкомбинат "Битусс" – гр. Сандански. Този извод на административния орган, обективиран и в заключението на вещото лице по допуснатата съдебна експертиза почива на извършен анализ на разчетно - платежните ведомости в Промкомбинат "Битусс" – гр. Сандански, от които е видно, че за посочения период Фотев е заемал длъжността "пазач" в цитираното предприятие, а полаганият от него труд на тази длъжност не може и не следва да се окачествява като втора категория. С оглед възраженията на касатора в тази посока, съдът отбелязва, че удостоверение обр. УП-3 с № УП-30-152/5.11.2019 г., в което е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд за периода от 1.07.1981 г. до 1.01.1994 г. - 12 г., 05 м. и 04 дни и от трета категория труд за периода от 1.01.1994 г. до 1.08.1998 г. - 04 г., 07 м. и 00 дни, е анулирано от община Сандански и е издадено ново, с което първият период е зачетен на 12 г., 03 м. и 24 дни от втора категория, а вторият на 04 г., 06 м. и 00 дни от трета категория. Категоризирането на обсъждания осигурителния стаж в промкомбината, на длъжност "пазач" е правилно определено като трета категория. Времето, през което жалбоподателят е работил в същото предприятие на длъжност "механик" в цех "Пресукване- Склаве" е зачетено от пенсионния орган като втора категория, поради което въпросът за зачитането му от по-висока категория не се включва в предмета на спора. По отношение на възражението за удостоверителната сила на трудовата книжка, прогласена в чл. 347 от КТ, следва да се уточни, че тя е само един от документите, с които се доказва наличието на осигурителен стаж. В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се посочва начинът, по който се установява осигурителният стаж - това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, трудови, служебни, осигурителни книжки и документ по утвърден образец и осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски - това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Тези документи, според ал. 3 се издават въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случая са налице разчетно- платежните ведомости на "Битусс"- Сандански, в които Фотев фигурира и за процесния период срещу неговото име има полагани подписи, посочени са отработените дни, както и размерът на трудово възнаграждение. Вписванията в трудовата книжка няма как да се противопоставят на тези ведомости, защото изплащателните ведомости представляват първичен документ, в който се съдържат данните за осигурителен стаж на лицето и именно в тях вписаното е меродавно. По тези съображения и предвид липсата на касационни основания, водещи до отмяна на подложеното на касация съдебно решение, същото трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен, шесто отделение,