Решение № 6853 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13889/2010 г.

Решение № 6853 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13889/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Антон Борисов Стойнев като ЕТ "Д-р Антон Стойнев", с Невестино и с. Рашка Гращица, общ. Невестино, срещу решение № 219 от 23.09.2010 г. по адм. дело № 47 по описа за 2010 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу писмена покана с изх. № 29-05-33/18.01.2010 г. на Директора на РЗОК, гр. Кюстендил. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Кюстендил, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Кюстендилския административен съд е писмена покана изх. № 29-05-33/18.01.2010 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Кюстендил, с която ЕТ "Д-р Антон Стойнев", с Невестино и с. Рашка Гращица - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) по индивидуален договор (ИД) № 100303/20.02.2009 г. - е задължен да възстанови по сметка на РЗОК Кюстендил сумата 2542.59 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти (РС) за медико-диагностична дейност /бланка МЗ-НЗОК № 4/ за първо тримесечие на 2009 г. (196.65 лв.) и за второ тримесечие на 2009 г. (2345.94 лв.). Решението на Кюстендилския административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 3, ал. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (отм.) и на процесуалноправната норма на чл. 234 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД 2006 г.) във вр. с т. 167 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г.). След като е установил, че констатираните с финансовия протокол превишения на РС не са оспорени и оборени чрез насрещно доказване, съдът законосъобразно е приел, че изпълнителят на ПИМП е длъжен да възстанови на НЗОК заплатените средства за медико-диагностични дейности (МДД), назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Изложените в касационната жалба оплаквания, релевиращи необоснованост на обжалваното съдебно решение, са неоснователни. Въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Прието е, че установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на НЗОК. Ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ стойността на назначаваните от тях медико-диагностични дейности в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над отпуснатите средства. През проверения период е действаща и разпоредбата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г., която дава право на НЗОК да прекрати без предизвестие договора в случай, че изпълнителят не подпише протоколите за регулативни стандарти, представляващи неразделна част от индивидуалния договор. Съставеният за резултатите от проверката финансов протокол № 111-110-2/23.11.2009 г. и протоколът за неоснователно получени суми № 111-111-2/23.11.2009 г. съдържат подробно изложение на фактическите основания за издаване на оспорената писмена покана. Определените на изпълнителя на ПИМП регулативни стандарти не подлежат на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност в производствата по оспорване на писмените покани, издадени след осъществен контрол за спазването им по реда чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. Касаторът не е доказал твърдението си за корелативна зависимост между допуснатото превишение на РС за МДД и извършените профилактични прегледи на задължително здравноосигурените лица от пациентската му листа. Размерите на допуснатите превишения не са оспорени и изпълнителят на медицинска помощ дължи възстановяването на разходите, които са направени от бюджета на НЗОК неправомерно поради допуснато нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. (отм.) и изричната клауза на чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор. Оспорената писмена писмена покана е издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Кюстендилският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,