Решение № 176 от 30.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3993/2018 г.

ВКСIII гражданско отделение30.10.2019 г.докладчик т Емил Томов

Диспозитив

ОТМЕНЯ въззивно решение № 733 от 24.04.2018 г по гр. дело № 326/2018 г. на Окръжен съд - Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения на бащата Й. К. Б., [ЕГН] с детето Н. Й. Б. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 127 СК, както следва: бащата може да взема детето с преспиване от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10. 00 часа в събота до 18. 00 часа в неделя, когато следва да го връща при майка му; всяка четна година от 10. 00 часа на 24 декември с преспиване както на 25 декември, така и на 26 декември, на 6-ти януари и неделята на Великден, а всяка нечетна година – от 10. 00 часа на 31 декември с преспиване както на 1 януари, така и на 2 януари, на 16 април и Велики понеделник, със задължението след осъществяване на лични отношения, бащата да връща детето в18. 00 часа в дома на майката, както и двадесет и пет дни през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 176 от 30.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3993/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Л. П. М., чрез адв. И. А. срещу решение № 733 от 24.04.2018 г по гр. дело № 326/2018 г. на Окръжен съд - Варна, с което е изменен определеният по решение № 914 от 27.11.2017 г на Районен съд - Варна режим на лични контакти по чл. 127 СК между Й. К. Б. и детето Н. Й. Б., род. на 16.04.2016 г. Родителските права по отношение на малолетното дете Н. са предоставени за упражняване на майката Л. П. М., местоживеенето е определено при нея и е определена дължимата издръжка, в която част първоинстанционното решение е влязло в сила. Касаторката обжалва въззивното решение, тъй като определеният на първа инстанция режим на лични отношения с бащата неправилно е бил разширен, като освен определеният за почивните дни, който се запазва, е постановена и възможността до навършване на три годишна възраст на детето, така и след навършване на тази възраст, бащата да го взема всяка сряда от месеца в 16. 30 часа от детското заведение, което Н. посещава и да я връща в 18. 00 часа на същия ден в дома на майката, а когато детето не посещава детско заведение в този ден, да го взема от дома на майката в 16.30 часа и да я връща там в 18. 00 часа. Така след отменяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, на основание чл.127 СК, въззивният съд е постановил разширен режим на лични контакти с бащата осигурявайки му целогодишно възможност всяка сряда да взема детето за час и половина време с мотива, че така бащата ще контактува колкото се може по-пълноценно с детето. Касаторката е недоволна от определеният в средата на седмицата личен контакт, тъй като това не е в интерес на детето и не е съобразено с предстоящия режим за занятия в детска градина-занимания до 17. 15. часа (целодневно обучение), както и предвид невъзможността майката да организира почивки и отпуски включително през ваканциите, след като всяка сряда, целогодишно същата е задължена да осигури контакт с бащата. Изтъква, че това явно ще доведе до допълнителни конфликти и нова необходимост от съдебна намеса. Оплаква се от незаконосъобразност и необоснованост на решението. Ответникът по касационната жалба Й. К. Б. я оспорва и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Съображения са изложени от адв. С. С.. Определилият от въззивния съд режим на лични контакти в максимална степен е защитил интересите на детето, нуждите на Н. да почувства грижата, обичта и фигурата на бащата. Бащата иска да бъде по-често с детето, докато майката се стреми да го изключи. Съдът е имал основание да прецени, че по- разширеният режим е в интерес на детето. С определение № 215 от 26.03.2019 г. Върховен касационен съд ІІІ г. о е допуснал касационно обжалване в частта относно режима на лични контакти по жалбата на Л. П. М. и по въпроса за критериите на които следва да отговори разширен режим на лични контакти с другия родител, който: 1. да вижда детето и през седмицата, като се съобрази режима на детето, училищни занимания и необходимостта от почивка; 2. да вижда детето ежеседмично, с оглед възможността родителят който упражнява родителските права да има възможност да организира пътуване, екскурзия, почивка с детето. По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане Върховен касационен съд ІІІ г. о приема следното: Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може последният, независимо че не упражнява родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от него благотворно влияние. Критериите които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с другия родител са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, за да се определи подходящ по време и начин режим на лични отношения. Съгласно утвърдената практика на ВКС, като общ се определя този режим, който принципно изхожда от равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции на децата, почивни дни в края на седмицата), което е необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето с оглед правилното му развитие. Конкретно се преценява липсата на обективни пречки за по-разширен контакт с другия родител в отклонение от възприетия в практиката на ВКС като общ режим, като се съобразява дали разширяването на мерките при личните отношения не надхвърлят посочената цел. Мерки, които ще създадат като резултат условие за по-интензивна намеса от родителя с право на лични контакти в ежедневните дейности и отговорности по отглеждането на детето и по същество пряко включват този родител в разпределението на тези отговорности, надхвърлят целта на режима. Родителят с право на лични контакти не може да настоява да бъде включен в графика от ежедневни грижи по отглеждане на детето. Не следва да се забравя, че родителските права са предоставени за упражняване на единия родител и тяхното упражняване като комплекс от дейности е право и отговорност на последния. Мерки, установени по настояване на родител с право на личен контакт, имащи като резултат включването му пряко в грижите по отглеждане на дете, към което се числи и воденето и вземането му от детска градина (или от училище, докато е малко), без това да е обективно необходимо, да е желано от отглеждащия родител или да е налице затруднение което последният не може да преодолее в най-добър интерес на детето, излишно утежняват отношенията между родителите, създават напрежение и са предпоставка за възникването на затруднения от практическо естество при отглеждането на дете. Предвид отговора на въпроса, касационната жалба е основателна. Следвало е въззивният съд критично да прецени искането от бащата с право на лични контакти допълнително да взема детето от детската градина през делнични дни, за го заведе до час след това при майката, където детето се отглежда и където е местожителството му. Не е следвало частично да се уважава това искане - за всяка сряда от месеца и не са налице обективни обстоятелства, които налагат подобно разрешение. Някой трябва да води и взема детето от детската градина, но организацията при полагането на тази грижа е на майката, нейн е избора кой да я подпомага в случай, че лично е възпрепятствана. Като родител, в случая майката полага съответната грижа по най-добрия според обстоятелствата начин. Не е накърнена равната възможност на двамата родители да общуват пълноценно с детето в почивните дни през месеца, през ваканциите, празниците и през лятото, което ще осигури укрепване на необходимата емоционална връзка. Включването на бащата в разпределението на задължението детето да бъде вземано от детска градина през делничен ден от седмицата е неудачно в частност и по съображенията, изтъквани от касаторката, изложени в нейната жалба, които Върховен касационен съд споделя. Не следва да бъде споделено изразеното в мотивите на окръжния съд съображение за по-пълноценни контакти при определения режим. Емоционалната връзка на детето с другия родител не надделява като съображение при преценката дали оспорваната мярка е подходяща, при водеща емоция на родителя който я претендира. Бащата Й. Б. е изтъкнал като основание да иска включването си при вземане на детето от детското заведение през седмицата своя протест, предвид заявлението на майката в детската ясла, че освен от нея лично, детето може да бъде вземано от нейната леля и от мъжа с който понастоящем майката живее, а бащата се оказва изключен от този кръг лица. Въззивното решение следва да се отмени по отношение на постановения режим на лични отношения. Обстоятелствата не налагат да се определя по-особен режим на контакти извън обичайния при разпределението на почивните дни в края на всяка седмица от месеца, през празниците и през лятото. Детето Н. вече е навършило три години и както правилно е съобразил въззивния съд, подходящо е бащата да го взема при себе с преспиване от дома на майката в 10. 00 часа на съботния ден, до 18. 00 часа на неделния ден. Този режим на лични контакти през почивните дни ще спомогне във възможно най-пълна степен за укрепване на връзката между бащата и детето при настоящата му възраст, тъй като по този начин не се накърнява връзката с другия родител. За режима през празниците и през лятото страните понастоящем не спорят. По изложените съображения, Върховен касационен съд, ІІІ г. о

Цитирани разпоредби

1