Решение № 11131 от 15.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2559/2011 г.

Решение № 11131 от 15.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2559/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Димитров Ферищанов и Стефи Ангелова Ферищанова, двамата от гр. Свищов, чрез пълномощника им - адв. Иван Иванов, против Решение № 89/8.04.2008 г. по адм. дело № 409/2007 г. на Административен съд-гр. Велико Търново, в частта му, с която е отхвърлена жалбата им против Заповед № ДК-02-ВТ/15.07.2007 г. на началника на РДНСК-Велико Търново, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, с оглед разпоредбата на чл. 215, т. 4 от АПК, вр. с чл. 215, ал. 7 от ЗУТ /нова/. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и защото първоинстанционното решение попада в изключенията на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ /нова/, тъй като е по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж от пета категория, по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, в обжалваната му част, Административен съд-Велико Търново е отхвърлил жалбата на касаторите против Заповед № ДК-02-ВТ/15.07.2007 г. на началника на РДНСК-Велико Търново, издадена на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, като неоснователна. Със заповедта е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Двуетажна жилищна сграда" извършен в УПИ ХII-2896, кв. 14 по плана на гр. Свищов. Прието е, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От съвкупната преценка на събраните доказателства е изведен извод, за наличието на незаконен строеж и в двете хипотези на чл. 225, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, както и за неприложимост на § 16 от ПР на ЗУТ. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че процесният строеж е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. По делото не е било спорно, а и това е установено от доказателствата, че процесния строеж не съответства на предвижданията по действащия подробен устройствен план, одобрен със заповед № 1070/29.09.2000 г. на кмета на община-Свищов. С този план за УПИ ХII и съседния му УПИ ХI се предвижда строителство на триетажни жилищни сгради, като застроителното петно в УПИ ХII засяга процесния строеж, който не се запазва. Сам по себе си този факт е достатъчен за определяне на строежа като незаконен, както с оглед годината на извършването му - 2007 г., така и с оглед на това, че представлява "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съобразно това законосъобразни са и другите изводи на съда, че за извършването му, е следвало да има издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с каквито строежа не разполага. Липсата им представлява самостоятелно основание за квалифициране на строежа като незаконен, по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От описанието на строежа в съставените констативни актове на РДНСК-В. Търново и заключения на вещи лица, със снимков материал към тях, може да се заключи, че разпоредения за премахване строеж всъщност представлява двуетажна монолитна сграда със стоманобетонова конструкция, с нови ограждащи стени от тухлена зидария, с частично запазена каменна стена в приземния етаж на съществуващата преди това жилищна сграда. Последната е съборена, като на нейно място са изградени двата нови етажа, с нови материали и нова конструкция, с несъществено отклонение от площта и височината на съборената. Поради това, въпреки запазената част от каменния зид в приземието, надземната част от строежа е изцяло нова, което обуславя наличието на нов строеж, а не основен ремонт на съществуващ строеж. За този нов строеж разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е неприложима, поради липсата на самостоятелен обект от старата сграда, който може да съществува самостоятелно, със свое функционално предназначение / по аргумент от § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ/, като търпим строеж от тази сграда. Изложеното обуславя неоснователност на доводите за търпимост на строежа като цяло и за наличието на основен ремонт, препятстващи събарянето му като незаконен. Като неоснователна касационната жалба подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение