Решение № 5358 от 24.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12246/2008 г.

Решение № 5358 от 24.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12246/2008 г., III о., докладчик съдията Емануил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Цветана Стоянова Апостолова, чрез процесуалния й представител-адвокат Борислав Павлов, против решение № 186 от 13.03.2008 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 4805 по описа за 2007 г. В жалбата са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при не точно тълкуване на приложимия материален закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответника- Областен управител на Област София, не изпраща свой представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните намира за установено следното: С обжалваното решение АС -София град е отхвърлил жалбата на Цветана Апостолова, срещу заповед № РЛ-004 от 16.01.2007 г. на областния управител на област София като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е счел, въз основа на представените пред административния орган и пред него доказателства, че репресиите срещу Апостолова- изселване от град София и заселването й в град Кюстендил- не са извършвани поради семеен произход, политически убеждения или религиозни вярвания, поради което неоснователно претендира еднократно обезщетение за репресия. Решението е правилно. Няма спор между страните, че Апостолова е изселвана на два пъти- през 1964 и 1966 година от град София. Спорно е- по какви мотиви е сторено същото. Съдът е установил, че заповедите за изселване са мотивирани- поради "неморални деяния". Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че за да възникне право на обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ)-за "правоимащото лице"- е необходимо да са налице кумулативно дадени предпоставки-самото лице да е репресирано поради причини основани на произход, политически или религиозни вярвания, в периода- 12.09.1944 до 10.11.1989 година от една страна ; и да е изселвано и заселвано по административен ред по тези причини, от друга. За доказването на репресията- законът съдържа изискване -същото да е въз основа на писмени доказателства, а при липсата им- по ред определен от Министерския съвет. Изводът на съда е, че изселването и заселването на Апостолова през 1964 и 1966 година, не е установено да е базирано на произхода й, поради нейни политически или религиозни схващания;самата Апостолова не твърди такава причина за репресията; мотивира я с личностен конфликт с трето лице, на имуществена основа. По изложените съображения съдът намира, че заповедта, с която е отказано на Цветана Апостолова обезщетение по реда на ЗПГРРЛ , е законосъобразна, както е приел и първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,