Решение № 12752 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8941/2015 г.

Решение № 12752 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8941/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив и от Мариана Георгиева Даракева против решение № 1227/16.06.2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1529 по описа за 2013 г. на този съд. Дирекция "ОДОП" - Пловдив обжалва решение № 1227/16.06.2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1529 по описа за 2013 г. на този съд, в частта в която е отменен РА № 161204605 от 11.02.2013 г., издаден от Атанаска Вълева - инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 438 от 07.05.2013 г. на Заместник директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив, в частта относно допълнително определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2 691,74 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 172,65 лв, и в частта, в която е изменен РА № 161204605 от 11.02.2013 г., издаден от Атанаска Вълева - инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 438 от 07.05.2013 г. на Заместник директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив, в частта относно допълнително определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., като е намален размера на задължението от 7 352,52 лв. на 3 287,09 лв. и размера на прилежащите лихви от 4 954,83 лв. на 2 215,15 лв. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АДмС - Пловдив в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се потвърди РА в отменената му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Мариана Георгиева Даракева, чрез процесуалния си представител адв. Петров обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата й срещу горепосочения РА. Изразява становище за нищожност на РА. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част, като се приеме, че РА е нищожен и алтернативно за отмяна в отхвърлителната и изменителната част на обжалваното решение. Претендира разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата на Мариана Георгиева Даракева и неоснователност на тази подадена от Дирекция "ОДОП"- Пловдив. Предмет на обжалване пред АСП е бил РА № 161204605 от 11.02.2013 г., издаден от Атанаска Вълева - инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 438 от 07.05.2013 г. на Заместник директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив, с който на жалбоподателката са определени допълнително данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г., по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., ведно с прилежащите лихви и задължения за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., ведно с прилежащите лихви. С решението си първоинстанционният съд е отменил процесния РА в частта относно допълнително определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2 691,74 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 172,65 лв. В частта относно допълнително определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., е намалил размера на задължението от 7 352,52 лв. на 3 287,09 лв. и размера на прилежащите лихви от 4 954,83 лв. на 2 215,15 лв. В останалата част жалбата е отхвърлена. По касационната жалба на директора на Д " ОДОП" - Пловдив: Жалбата е частично основателна. В частта относно допълнително определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2 691,74 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 172,65 лв решението е правилно и законосъобразно. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че видно от мотивната част на решението на ВАС, приходите за годината са в размер на 17 988,46 лв., разходите - в размер на 9 399,35 лв. или е налице превишение на приходите над разходите в размер на 8 589,11 лв. Към приходната част на паричния поток на семейството следва да бъде прибавена и сумата от 70 000 лв. (35 000 лв. за жалбоподателката), тъй като същата е предоставена от съпруга и е с установен произход - изтеглена от касата на ЕТ "13 х 3 - Христо Даракев" на 31.12.2003 г. При приемане на тази сума за начално салдо на парични средства към 01.01.2005 г. и при съобразяване на разходите, съгласно констатациите в обжалвания ревизионен акт в общ размер на 28 345,66 лв. се получава остатък на парични средства към 31.12.2005 г. в размер на 17 019,45 лв. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че при приемане на сумата от 43 589,11 лв. за начално салдо на парични средства към 01.01.2005 г. не се получава недостиг на парични средства за посочената 2005 г., а излишък на такива, предвид на което обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен, в частта му на определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 2 691,74 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 172,65 лв. С оглед гореизложеното решението в тази си обжалвана част следва да бъде оставено в сила. В частта относно допълнително определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., в частта, в която е намален размера на задължението от 7 352,52 лв. на 3 287,09 лв. и размера на прилежащите лихви от 4 954,83 лв. на 2 215,15 лв. жалбата е основателна. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд се е задоволил само да цитира действията и констатациите на данъчните органи, без да обсъди конкретно доказателствата, събрани по делото за определените данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. за размера на задължението от 7 352,52 лв. на 3 287,09 лв. и размера на прилежащите лихви от 4 954,83 лв. на 2 215,15 лв. Преповтарянето на констатациите, съдържащи се в ревизионния акт не означава мотивиране на решението на съда. Освен това следва да се отбележи, че съдът е съд по същество и дължи произнасяне по същество, излагайки мотиви след обсъждане на всички доказателства и възраженията и доводите на страните в случай, че те са съотносими към спора. Съдът е длъжен при изграждане на вътрешното си убеждение да прецени конкретно всички представени доказателства по делото. Първостепенна задача на съда като съд по същество на основание чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК е да обсъди всички доказателства поединично и в тяхната съвкупност и само тогава може да даде категоричен отговор на поставения му от жалбоподателя въпрос. Мотивите относно заключението на вещото лице също са общи и формални, без никаква конкретика. Предвид изложеното Върховния административен съд, състав на осмо отделение счита, че решението в тази част е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, вследствие на което касационната инстанция не може да извърши проверка дали правилно е приложен материалния закон. В този смисъл настоящият съдебен състав не се произнася по оплакванията на касатора за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон. По тези съображения касационната инстанция намира, че решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по съществото на спора, мотивирайки решението си след обстойно обсъждане на всички доказателства по делото и ССЕ относно отменената част за определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., за размера на задължението от 7 352,52 лв. на 3 287,09 лв. и размера на прилежащите лихви от 4 954,83 лв. на 2 215,15 лв. По жалбата на Мариана Георгиева Даракева Относно оплакванията за нищожност на РА, същите са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в хода на ревизионното производство не са били извършени съществени процесуални нарушения, поради което жалбата против РА на основание нищожност е неоснователна. Оплакванията в останалата част на жалбата са основателни. По отношение на задълженията за задължителни осигурителни вноски за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и за 2009 г. съдът неправилно е приел, че такива се дължат. Недължимостта на задължителните осигурителни вноски произтича от разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., която е материално-правна и при липса на преходна разпоредба, която да и придава изрично обратно действие е неприложима по отношение на обществени отношения, възникнали преди приемането й. Тези задължения са определени по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК съгласно чл. 124а от ДОПК. Посочената норма е влязла в сила на 15.02.2011 г., същата е материалноправна и няма обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд. С оглед гореизложеното решението в тази си обжалвана част следва да бъде отменено. В останалата обжалвана част настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна, довело до необоснованост и противоречие с материалния закон по отношение на определените данъчни задължения за данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер до 3 287,09 лв. и прилежащите лихви 2 215,15 лв Решението на административния съд не съдържа собствена преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи касателно установяване задълженията на лицето по гореизложените данъчни задължения. В решението изцяло липсва обсъждане на писмените доказателства по делото и заключението на ССЕ, както изисква правилото на чл. 202 от ГПК, в съвкупна връзка с всички останали доказателства по делото. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК на основание § 2 от ДР на ДОПК субсидиарно приложение намират разпоредбите на АПК и на ГПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове кои от тях кредитира и кои - не. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от административният съд процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението в горепосочената му част следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Въз основа на изложеното при новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички писмени доказателства от ревизионната преписка, които съдържат посочване на основанието за предоставяне на паричните средства в контекста на спора, дали се касае за доходи с неустановен произход. Направеното разграничение между банкови сметки, в които е посочено дарствено намерение и тези без подобно основание, следва да се обсъди съвкупно с писмените доказателства по делото, включително наличието на данни за друго основание за предоставяне на средствата. Следва да се установи източникът на захранване на банковите сметки и дали следва да се включват в паричния поток на Мариана Георгиева Даракева. Следва да се обсъди подробно изготвената ССЕ. Липсата на мотиви, необходимостта от обсъждане на доказателствата и ССЕ относно приходите и разходите на конкретното ДЗЛ за данъчните 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. през призмата на разясненията във връзка със СИО и разходите за нуждите на семейството, разграничаването на доходите според източника им, както и двуинстанционният характер на съдебното производство по оспорване на РА мотивират отмяната на решението на АСП и връщане на делото за ново разглеждане в частта по спора за съществуването на определените с РА данъчни задължения за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. По разноските: Решението следва да се отмени в частта, в която Мариана Георгиева Даракева е осъдена да заплати на Дирекция "ОДОП" юрисконсултско възнаграждение сумата от 1 292,19 лв. съразмерно на уважената част от жалбата. На Мариана Георгиева Даракева следва да бъдат присъдени за първоинстанционната инстанция разноски в размер на 1476,29 лв. За касационната инстанция на Мариана Георгиева Даракева следва да бъдат присъдени разноски в размер на 223,68 лв, т. е Дирекция "ОДОП"- Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на Даракева общо за двете инстанции разноски в размер на 1699,97 лв. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и относно разноските, в частта, в която решението се отменя и връща. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение