Решение № 14339 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1841/2016 г.

Решение № 14339 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1841/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу допълнително решение от 07.01.2016 г., постановено по адм. дело № 264/2015 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отхвърлено искането по чл. 173, ал. 2 АПК за допълване на решение № 7037/16.11.2015 г. по същото дело и е осъдена НАП да заплати на "Кастон" ООД 1 000 лв. разноски. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е отхвърлил искането за допълване на решението за изпращане на преписката на съответния компетентен приходен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона за издаване на за извършване на нова ревизия. Излага доводи в защита на тезата си, че след като нищожния ревизионен акт не поражда правни последици, той е едно правно нищо и съобразно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК преписката следва да бъде върната на съответния териториален директор на компетентната по чл. 8 ДОПК териториална дирекция за определяне на орган по приходите, който да възложи ревизия при съобразяване на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 и 2 ДОПК относно преклузивния срок да образуване на ревизионно производство. Иска се отмяна на допълнителното решение, както и връщане на делото на първоинстанционния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на чл. 173, ал. 2 АПК. Депозирано е писмено становище и по отношение валидността на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба "Кастон" ООД в депозирано по делото писмено възражение на адв. Чечова я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С основното решение на първоинстанционния съд № 7037/16.11.2015 г. е обявен за нищожен РА № Р-2203-1302985-091-01/03.09.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С. за определени данъчни задължения на "Кастон" ООД за ДДС, вследствие непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 58 611,36 лв., ведно с начислените лихви в размер на 22 892,19 лв. за данъчни периоди през 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. За да постанови това решение, съдът се е позовал на § 35 от ЗИД на ДОПК, в сила от 01.01.2013 г., като е приел, че повторното ревизионно производство само възстановява висящността след отмяна на първоначалния ревизионен акт с решение на решаващия по чл. 152, ал. 2 ДОПК орган. Според тази разпоредба, както и съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионният акт е следвало да се издаде от орган по приходите, определен със ЗОКО, а в случая е издаден от двама органи по приходите, предвид изменената разпоредба от 01.01.2013 г. По тези съображения е обявен за нищожен ревизионния акт и това решение е влязло в законна сила като необжалвано. С искане по чл. 173, ал. 2 ДОПК и на основание чл. 176 АПК касационният жалбоподател е поискал от първостепенния съд да допълни решението, като постанови изпращане на административната преписка на компетентния орган по приходите за възлагане на нова ревизия. За да отхвърли искането, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 160 ДОПК съдът като съд по същество преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, както и дали е издаден от компетентен орган по приходите, а когато съгласно ал. 3 естеството на акта не позволява решаването му по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, но изрично в ал. 4 на същия законов текст сочи, че ал. 3 не се прилага за ревизионните актове. Направен е извод от решаващия съд, че съгласно ДОПК съдът не притежава правомощие за върне преписката на компетентния орган за ново произнасяне, а чл. 173 АПК е неприложима, предвид специалната уредба в ДОПК, забраняваща връщане на преписката на друг компетентен орган. Обжалваното допълнително решение е правилно постановено. Разпоредбите на ДОПК лимитативно изброяват случаите, когато след отмяна на съответния административен акт, преписката се връща на компетентния орган, но това са актове, извън ревизионните актове. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 160, ал. 1 ДОПК, според който съдът е съд по същество. Това означава, че при отмяна незаконсъобразен ревизионен акт, съдът е длъжен да се произнесе относно дължимостта на определените от приходните органи задължения за данъци. При обявяване ревизионния акт за нищожен, както е в случая с основното решение на първоинстанционния съд, последният няма компетентност за връщане на преписката на компетентния териториален директор за определяне орган, който да възложи нова ревизия, нито да решава въпроса относно дължимостта на определените с ревизионния акт данъчни задължения, тъй като порокът на акта, водещ до неговата нещожност не позволява това. Преценката за възлагане на ревизия, вкл. и след обявен за нищожен ревизионен акт, е само в правомощията на съответните компетентни органи по приходите, но не и на съда. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите в обжалваното решение, че ДОПК изрично урежда случаите, когато преписката се връща на приходните органи, но това не са случаите на обявяване нищожността/унищожаемостта на ревизионен акт, поради което не може субсидиарно да се прилага чл. 173, ал. 2 АПК в какъвто смисъл е искането на касационния жалбоподател. Правилно е решението и в частта за разноските, постановено по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. С оглед гореизложеното обжалваното допълнително решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение