Решение № 1577 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6628/2012 г.

Решение № 1577 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6628/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Плевен, представляван от председателя Дарин Ангелов, чрез процесуалния му представител адв. Емил Абрашев, срещу решение № 201 от 27.03.2012 г. по адм. дело № 66/2012 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 за определяне на размера на местните данъци на територията на община Плевен, в частта относно чл. 15, чл. 35, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 1, 2 и 3, приета с решение № 18 от 22.12.2011 г. на Общински съвет Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за необоснованост на съдебното решение. Счита, че същото не съответства на материалния закон и е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Претендира присъждане на разноски. Ответниците - Ирена Василева Цолова, Ралица Христова Иванова, Божидар Искренов Иванов, Огнян Стефанов Илиев и Христо Димитров Каленов, чрез процесуалния си представител адв. Дилков, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Намират, че първоинстационното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендират разноски. Ответникът - Георг Спартански поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Изтъква доводи за съществени нарушения при провеждане на процедурата за приемане на Наредбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, в настоящия състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Плевен е отменил Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 за определяне размера на местните данъци на Община Плевен, в частта относно чл. 15, чл. 35, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 1, 2 и 3, приета с Решение № 18 от 22.12.2011 г. на Общински съвет Плевен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при внасяне на проекта на Наредбата за изменение и допълнение на действащата на територията на общината Наредба № 20 за определяне размера на местните такси, не са спазени императивните разпоредби на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА), като по този начин е нарушена законоустановената процедура и не е дадена възможност на заинтересованите лица за отправяне на предложения и становища. Въз основа на приложените по делото материали решаващият съд е констатирал, че предложението на кмета на община Плевен е внесено за разглеждане на 08.12.2011 г., а заседанието на Общинския съвет е проведено на 22.12.2011 г. Съобразно установените правила за броене на срокове (чл. 60, ал. 5 ГПК), 14-дневният срок за предложения и становища на заинтересованите страни изтича на 22.12.2011 г. включително, т. е. заседанието на Общинския съвет е проведено преди изтичане на срока. При тези данни съдът е приел, че неспазването на срока, визиран в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на приетите промени в Наредба № 20 на Общински съвет Плевен. В подкрепа на този извод съдът е посочил още, че макар проектът на Наредбата да е бил качен на Интернет страницата на Общината на 08.12.2011 г., при липсата на мотиви към него, само формално е спазено изискването за оповестяване на готвените промени и с това е нарушен чл. 28, ал. 3 ЗНА, съгласно който проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, не се обсъжда от компетентния орган. Тези безспорно установени факти са мотивирали крайния правен извод на съда, че промените в Наредбата са приети при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с императивните разпоредби на ЗНА, поради което същите са били отменени. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗНА изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а според предписанието на ал. 2, преди внасянето на проект за нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят го публикува на Интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, респ. доклада и предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища от заинтересованите лица. Неспазването на срока, визиран в чл. 26, ал. 2 ЗНА, освен че представлява самостоятелно нарушение на процедурата, обуславя и нарушение на принципите на откритост и съгласуваност, регламентирани в алинея първа. Цитираната правна норма сочи, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране на основни принципи - принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Спазването на тези изисквания дава гаранции, че при формирането на волята на приемащия орган ще бъдат съобразени всички необходими обстоятелства, за да се приемат регулиращи определени обществени правила по един разумен, компетентен и стабилен начин. Несъобразяването с разпоредбата на чл. 77 АПК и чл. 26, ал. 2 ЗНА представлява нарушение на императивните правни норми, съдържащи се в нормативен акт с по-висока степен според правилото на чл. 142, ал. 1 АПК и чл. 15 ЗНА, т. к. публикуването на проекта, ведно с мотивите, съответно доклада на вносителя на проекта, е императивно предписано в закон. Това изискване обаче не е било изпълнено от органа, издал обжалвания подзаконов нормативен акт. Спазването на предвидената процедура по издаване на нормативни административни актове е неотменимо задължение именно на органите, осъществяващи управлението, като дейността им следва да е подчинена на основните принципи на чл. 4, чл. 8 и чл. 12 АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. Доводите на касатора, че Наредбата е приета на 13-ия ден от внасяне на предложението и неспазването на срока не е съществено нарушение, т. к. до този момент не са били постъпили становища и предложения и резултатът е щял да бъде същият, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА изрично възлага задължение на съставителя на проекта да го публикува на Интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В позитивното право няма легално определение на понятията "съществено" и "несъществено" нарушение, поради което тяхното проявление се преценява конкретно, като преобладаващата съдебна практика приема, че нарушението на процесуалните правила винаги е съществено, щом с допускането му се влияе на съдържанието на крайния административен акт. Своевременното съобщаване на проекта и мотивите за изработването му цели да осигури реализиране на предоставената от закона възможност за изразяване на мнения и становища на заинтересованите лица. Процедурата по приемане на нормативния административен акт е разписана императивно в защита на публичния интерес, ето защо допуснатото нарушение е съществено. Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА следва да бъде тълкувана в съответствие с чл. 77 АПК, задължаващ компетентният орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения, което не е изпълнено. ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт. Пълната липса на мотиви към внесеното предложението за изменение на Наредбата препятства възможността заинтересованите лица да направят предложения и изложат становища преди приемането й. Както правилно е приел решаващият съд, изясняването на целите на вносителя непосредствено преди самото гласуване в Общинския съвет, не може да санира липсата на мотиви и не покрива изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 1 - т. 5 ЗНА, защото те трябва да са налице преди внасяне на проекта за обсъждане, да са публикувани и да са станали достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите да се запознаят с тях и реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. С оглед изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, не страда от релевираните в касационната жалбата пороци и следва да бъде оставено в сила. В подобен смисъл са решение № 1245/2012 г. по адм. дело № 11846/2012 г., решение № 14602/2012 г. по адм. дело № 8705/2012 г., решение № 14112/2009 г. по адм. дело № 6008/2009 г. на ВАС и редица други. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК се дължат претендираните от процесуалния представител на ответниците - адв. Дилков, разноски в полза на Ирена Василева Цолова, Ралица Христова Иванова, Божидар Искренов Иванов, Огнян Стефанов Илиев и Христо Димитров Каленов, възлизащи на 1200 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, Върховният административен съд, седмо отделение