Решение № 2933 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2012 г.

Решение № 2933 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Пламен Костадинов Николов и Любомир Тодоров Чакъров, в качеството им на изпълнителни директори на "Проучване и добив на нефт и газ" АД, срещу решение № 5855 от 19.12.2011 г. по адм. дело № 7634 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 290900277 от 20.01.2010 г. на органа по приходите при ТД "Големи данъкоплатци и осигурители", частично потвърден с решение № 925 от 28.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Милена Михайлова. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството е бил ревизионен акт № 290900277 от 20.01.2010 г. на органа по приходите при ТД "Големи данъкоплатци и осигурители", частично потвърден с решение № 925 от 28.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. С него на ревизираното дружество "Проучване и добив на нефт и газ" АД, с предишно наименование "Българска сондажна компания" ЕООД, е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 29 739.00 лв. по четири броя фактури, издадени от "Петрогаз Антика" ЕООД, на основание чл. 63, чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2005 г. По повод прилагането на ЗДДС е установено, че фактурите са с предмет "разходи за сондаж Е-29 ПГХ Чирен", а последната от тях е с предмет "окончателно разплащане за сондаж Е-29 ПГХ Чирен". Със същия ревизионен акт е осъществено облагане с данък върху доходите, на основание чл. 19, във връзка с чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.) и начисляване върху същия този доход на социални осигурителни вноски по КСО и такива по ЗГВРСН. Прието е, че той не е такъв по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПо (отм.) и има характер на допълнително трудово възнаграждение. Фактическата страна по делото е правилно установена, като по нея не е имало спор. Основният спор е правен и същият се свежда до наличието на предпоставките, за да бъде упражнено правото на данъчен кредит за посочените данъчни периоди, както и наличието на такива, за да бъде осъществено облагане по реда на ЗОДФЛ (отм.) и определянето на допълнителни осигурителни вноски по реда на КСО и по реда на ЗГВРСН за отчетната 2005 г. Облагането по реда на ЗДДС (отм.), съответно непризнаването на правото на данъчен кредит в случая е свързано с отговора на въпроса кои са страните по процесните доставки, в какво качество, с оглед предмета на същите и съответно дали фактурите са издадени с или без основание, като последният факт се свързва със сключения между консорциума и "Булгаргаз" ЕАД като възложител, договор по реда на Закона за обществените поръчки. Облагането с данък върху дохода, съответно и начисляването на задължителни вноски е преценявано с оглед на правната квалификация на реализирания доход от страна на работещите при ревизираното дружество. По повод на правото на данъчен кредит съдът е изложил точни съображения относно качествата на двете търговски дружества във връзка с издадените фактури и по повод на сключения между тях договор за консорциум по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите. Първоинстанционният съд правилно е анализирал този договор с оглед на клаузите в него относно целта на създаване на консорциума, дяловете и вноските на двете дружества - съдружници, разпределение на печалбите и задълженията съответно на тях, осъществяването на обща дейност от свое име, но за сметка на консорциума, включително и тази за водене на отделно счетоводство от него самия. По делото не е бил спорен фактът, че двете дружества са регистрирани по реда на ЗДДС, като от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по фактурите е осъществено плащане, данъчната основа по тях е отчетена като разходи/приходи в счетоводствата на ревизираното дружество - получател и дружеството - доставчик, съответно данъкът е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и данъкът е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. Правилен е изводът на съда, че след като консорциумът е създаден за осъществяване на съвместна стопанска дейност и това е участие в обявена от "Булгаргаз" ЕАД процедура по договаряне с обявление за възлагане на обществена поръчка и след възлагане на същата участниците в него да реализират съвместно проектирането и ликвидацията на сондажи Е-29 и Р-3а при реда и условията на договор с акционерното дружество, то изпълненото по него представлява осъществяване на независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4 от ЗДДС (отм.). Неперсонифицираното дружество, каквото се явява консорциумът, представлява данъчен субект, съответно самостоятелно данъчно задължено лице по чл. 3 от ЗДДС (отм.), респ. подлежи на регистрация и има задължение да води отделно счетоводство по повод на своята дейност. То се явява получател по издадените фактури, като същите се явяват издадени без основание по отношение на ревизираното дружество. Касационното възражение за приложимост на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) се явява неоснователно, понеже тази разпоредба би могло да бъде приложена, ако страните по доставките са действителните такива. Възражението за приложимост на чл. 128 от ДОПК след като има недължимо платен данък, понеже доставките представляват разпределение на разходи и не се явяват облагаеми по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (отм.), също е неоснователно, доколкото това производство е отделно административно производство, което започва по посочения в чл. 129, ал. 1 от ДОПК ред. По повод на облагането по реда на ЗОДФЛ (отм.) с данък върху доходите и начисляване върху същия този доход на социални осигурителни вноски по КСО и такива по ЗГВРСН по делото също не е имало спор от фактическа страна. Същият е правен и се свежда до преценката на изплатените суми под формата на "социални разходи" на работещи при ревизираното дружество физически лица, което е направено в изпълнение на решение на УС на същото това дружество, взето с протокол от 26.12.2005 г. Правилно съдът е преценил, че ревизионният акт и в тази част е законосъобразен, като следва да бъдат споделени аргументите му, че за да се определи един разход като социален за данъчни цели и по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО (отм.), следва да се налице отчетени разходи, които представляват социални придобивки, определени съгласно чл. 293 и чл. 294 от КТ или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието и предоставени на персонала. Не са ангажирани доказателства за какви социални придобивки се предоставят тези суми и за задоволяване на какви потребности. Освен това размерът им е обвързан с размера на договореното основно месечно трудово възнаграждение на съответното лице. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски на касатора не се следват, а на ответната страна по касационната жалба са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение