Решение № 815 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 705/2018 г.
ВАСVI отделение21.01.2019 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 198/20.11.2017 г. по адм. дело № 202/2017 г. на Административен съд Сливен. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 815 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 705/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "АПМП д-р В. Велева" ЕООД, гр. Сливен против решение № 198/20.11.2017 г. по адм. дело № 202/2017 г. на Административен съд Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 198/20.11.2017 г. по адм. дело № 202/2017 г. Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата на "АПМП д-р В. Велева" ЕООД, гр. Сливен срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29 – 05 – 107/22.06.2017 г. на директора на РЗОК – Сливен, с която на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО оспорващото дружество е поканено в 14 – дневен срок от получаването й да възстанови сумата от 285, 00 лева, представляваща щета от назначените изпълнени и заплатени от НЗОК медицински направления на броя СМД за ІV – то тримесечие на 2016 г. (бл. МЗ – НЗОК № 3) осъществени над допустимото превишение. Административният съд е приел, че оспорената покана е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че проверката на лечебното заведение, разпоредена от директора на РЗОК е приключила с констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми, които са установили процесното превишение, след като са изследвали всички подписани протоколи за регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2016 г. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че е налице допуснатото превишение от 15 бр. направления за СМД (бл. МЗ – НЗОК № 3). Експертизата е изследвала усвояването на направленията за СМД за първо, второ и трето тримесечия на 2016 г., формираните остатъци и тяхното допълнително разпределение на база реално изпълнени направления. Обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че след като с индивидуалния договор страните по спора са приели, че броя/стойността на назначаваните СМД и МДД от лечебното заведение ще бъде в рамките на подписаните споразумения и разрешените надвишения до 10% касаят само текущото тримесечие без да могат да бъдат прехвърляни за следващото, контролните органи на РЗОК точно са установили нанесената щета по основание и размер, произтичаща от допуснато превишение на брой СМД за ІV-то тримесечие на 2016 г. Допускането на такова превишение обвързва лечебното заведение със задължението му за възстановяване на заплатените средства за СМД. Законосъобразни са изводите на административния съд, че превишението на изпълнителя на първична медицинска помощ не следва да се отчита на годишна база и доколкото в някои от тримесечията има реализирана икономия, предвид относимите нормативи, по които се определят регулативните стандарти и поетите задължения от страните по индивидуалния договор. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение