Решение № 12647 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6238/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Х., гражданин на Афганистан, против Решение 2819 от 26.04.2024г., постановено по адм. д. 1393/2024г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение 1698 от 24.01.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на кандидата за закрила е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон касационно основание по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът изтъква, че в решението както на административния орган, така и на съда бежанската история е установена правилно, но въз основа на нея са направени неправилни правни изводи при обсъждане на наведените доводи за опасност от изпращането му да се бие в Палестина и Сирия. Счита, че единствено при отхвърляне на подобна практика на официалното правителство на Афганистан може да бъде оборен твърдения от касатора страх от преследване. Излага се недоволство и от несъобразяването на оспореното решение и проверявания съдебен акт с опасността от преследване на етническа основа, единствено заради излагането на тези опасения едва в проведеното открито съдебно заседание. Пропускът на съда да включи това обстоятелство в цялостния анализ на личното му положение се преценява като нарушение на разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗУБ. Излага се становище, че предвид превантивния характер на бежанското право с оглед предотвратяване на бъдещо фактическо преследване на кандидата първоинстанционният съд е следвало да анализира подробно на база на преценения за достатъчен доказателствен материал, положението на цялата етническа общност на таджиките. На следващо място подробни аргументи се излагат и против изводите на съдебния състав за липса на предпоставките на чл.9 от ЗУБ, като се обяснява, че анализът за положението в страната след предаване управлението на талибаните е непълен, като се сочи, че предвид не са били взети например доклад на неправителствената организация Амнести интернешънъл, изготвен от 29.03.2022г. и касаещ положението в страната през 2021г. , доклад на Мисията на ООН за Афганистан от 26.07.2021г., доклад на Хюман райтс уоч за Афганистан от 2022г. и др. в тази връзка се позовава на съдебна практика на ЕСПЧ по дела Джабари с-у Турция жалба 40035/98, §39 и Еф. Джи. с-у Швеция жалба 43611/11, §156. Обяснява се как непосредствените заплахи за живота и здравето на касатора, предвид актуалната общественополитическа ситуация в страната , са пречки за връщането му там. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. В о.с.з. касаторът се представлява от адв. Илиев, който поддържа касационната жалба на основанията изложени в нея. Не сочи допълнителни доказателства, свързани с личността и бежанската история на заявителя. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски оспорва касационната жалба, излага доводи за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт и липсата на допуснати съществени нарушение на съдопроизводството, без които резултатът от правния спор би бил различен.. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради пълнота на събраните доказателства и обоснованост на изводите както на адм. орган, така и първостепенната съдебна инстанция. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд e възприел изцяло установените от страна на административния орган факти, които не се оспорват. Липсва спор относно това, че на 27.10.2023 година оспорващият депозирал молба до ДАБ за предоставяне на закрила, като попълнил Регистрационен лист, в който посочил личните си данни. В проведеното на 18.01.2024 година интервю в присъствието на преводач от език дари е потвърден таджикския му произход предвид владеенето на този конкретен език. Възприети от съдебния състав и административния орган са всички обяснения от интервюто, в което той сочи подробности за личната си бежанска история. Правилно от разказаното съдът е достигнал до извод за липса на конкретен повод за напускане на страната му на произход, и за представяне на най-общо обяснение, че не е желал да бъде пратен да се бие в Палестина или Сирия, според противоречивия му разказ. Възприето и съответно взето предвид е и обстоятелството, че не е заявена политическа активност или принадлежност към такова формирование, която да обоснове поне подозрения за заплаха срещу личността му на политическа основа. Правилно е отбелязана и пасивността на заявителя по отношение наличието на опасности, свързани с етноса или религията му. Надлежно-възприета от страна на първоинстанционния съд е и липсата на подробности за начина и средствата, чрез които е преминал през няколко държави преди да бъде заловен с Р. България, както и обяснената основна цел на заявителя - да достигне до Франция при липса на налични роднини и членове на семейството му там. Възприета и отчетена в съдебния акт е и информацията за наличието на голяма безработица в неговия район, както и това, че Талибаните се възползвали от това, като събирали младежи в затруднено финансово положение и ги пращали на фронта. Отчетено е и обстоятелството, че цялото му семейство, включващо - майка му, баща му, двамата му братя и три сестри, живее в столицата Кабул, където не обяснява да са изложени на опасност. Напротив разказва за доброволното преместване на цялото семейство по времето на напускане на страната от него самия. Взето е предвид и обстоятелството, че напускането на Р. Турция било не по причина, че се е чувствал застрашен, а понеже е бил наясно, че от Турция ще бъде депортиран. При проведеното интервю К. Х. сочи като причини за напускане на Афганистан, опасността да бъде изпратен да воюва в друга страна, но в самото уточнение разяснява, че това се дължи на високата безработица в района, където живее. Т.е. става ясно, че не се касае за принудително изпращане, а за форма на заплатена професионална дейност и това правилно е възприето от първоинстанционния съд като логично обяснение предвид изричното заявление на кандидата, че не е бил подлаган на преследване на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. За да отхвърли жалбата, съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че К. Х. не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Отделно от това е посочено, че представените от чужденеца мотиви за напускане на страната му на произход са икономически, поради което са извън приложното поле на ЗУБ. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Според съдебния състав от доказателствата по делото не можело да бъде прието наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. От една страна, К. Х. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност, не е бил задържан. Срещу него и негови близки няма образувани дела, не е съден, няма контакти с армията и полицията в държавата по произход. Спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Правилно е посочено, че съобщаваната бежанска история е променена и допълнена пред самия първоинстанционен съд с посочването на опасност за заявителя на етническа основа, но съвсем обосновано тя е възприета като неправдоподобна. Тъй като е безспорно, че цялото семейство на Халеки е от същия етнически произход и то продължава да пребивава в района, където е израснал заявителя (района на Кабул) Нещо повече по данни на самия заявител цялото семейство след заминаването му се е преместило в столицата, като част от семейството му са двамата му братя и неговия баща, за които интервюираният не сочи да се намират в опасност от изпращане да воюват. От изложената бежанска история ясно личи, че в конкретния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради опасност за живота му, а за икономически емигрант, поради което няма основание да му бъде предоставен статут на бежанец. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като К. Х. не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал.1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт и в тази част. Основателно се явява отбелязването на процесуалния представител на касатора - адв. Илиев, че при преценка на обстоятелствата за наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут следва да се има предвид пълната социо-политическа картина в страната на произход и всички нововъзникнали обстоятелства в тази страна. Цитираните от него доклади не могат да бъдат възприети като актуални, доколкото съществуват по-нови версии, които съдът взема предвид. Така например Според докладът на Амнести интернешънъл за 2023г. за Афганистан бива посочено, че хората от хазарски, узбекски, туркменски и таджикски етнически произход са изправени пред нарастваща маргинализация и принудително изселване от домовете и земята си. Подобна конкретика, релевантна към предпоставките на чл.9, ал.2 обаче се сочи единствено за хазарската етническа общност, където се описват случай на индивидуални убийства, предимно на местни хазарски лидери и на притежатели на спорно имущество от същата етническа група. Нещо повече, съгласно указанията на Европейската Агенция за убежището (Агенцията) (https://euaa.europa.eu/country-guidance-afghanistan-2023/3145-tajiks) относно индивидуалната преценка за риска на лица от таджикски произход при анализ на това дали има разумна степен на вероятност кандидатът да бъде изправен пред преследване трябва да бъде взето предвид дали той ще бъде възприет като принадлежащ към NRF (Националния фронт за освобождение), като таджиките от Panjshir и Andarab District (провинция Baghlan) са особено изложени на риск, тъй като те са поддръжници на NRF. Според Агенцията актуалната информация показва, че е много вероятно преследването на човек с горния профил да се дължи на политическите му възгледи. При преценка конкретиката на настоящия казус съдът не установява подобно сходство на профила на К. Х. с коментирания. Лицето не обитава посочените региони и не твърди или изразява политически възгледи, нито заявява нарушени имуществени претенции, които да могат да му създадат животозастрашаваща опасност. Видно от събраната по-горе информация е това, че етническият произход към таджиките в Афганистан сам по себе си не води до опасност за живота и здравето на етническа основа, като причината за преследване на някои лица от тази народност е заради политическите им възгледи, каквито кандидатът не заявява, поради което не може да бъде определен като попадащ в някоя от хипотезите предоставящи му статут на бежанец или хуманитарен статут. При такавъзприетите данни, правилно първоинстанционният съд е заключил, че изглежда необосновано и неправдоподобно Талибаните да изпращат таджики да се бият в чужди държави, след като им нямат политическо доверие. Действително на по-ранен етап Агенцията на ЕС за убежището съобщава за наличие на данни за набиране на безработни мъже от селските общности, които се образоват и обучават в афганистанските и пакистански медресета, джамии и лагери, но единствено от пущунски произход, какъвто заявителят очевидно не е, щом говори на дари. Отчетено следва да бъде и обстоятелството, че това набиране е доброволно или чрез натиск от семейството. Според същата информация Талибаните използват принудително набиране само в изключителни случаи, като опасностите за живота на отделни личности в тези ситуации са били големи (https://euaa.europa.eu/country-guidance-afghanistan-2023/36-persons-fearing-forced-recruitment) Според същите данни обаче не е налична информация за принудително набиране на лица от какъвто и да е етнически произход през годините, обхванати от последните доклади на Агенцията. На фона на такаустановената информация бежанската история на К. Х. звучи неправдоподобно, тъй като става ясно, че принудителни набирания се предприемат от талибаните сред лицата от пащунската етническа общност и то за запълване недостига на собствения им военен ресурс, а не като наемни формирования в други държави. В тази връзка изводите за неправдоподобност на бежанската история в тази й част, изложени от АССГ и административния орган са правилни и обосновани. В представената справка от Дирекция Международна дейност към ДАБ е изложено, че икономиката на Афганистан бавно се възстановява, то финансовите затруднения, които гражданите на страната срещат не са сред основанията за получаване на бежански или хуманитарен статут. Поради всичко изложено не може да се приеме, че връщането на чужденеца в страната на произход би го изложило на опасност за живота и здравето му. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани и почиващи на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение