Решение № 1128 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5073/2018 г.

Решение № 1128 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5073/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров, чрез процесуален представител, против решение № 1279 от 28.02.2018 г. по адм. дело № 186/2018 г. на Административен съд София-град, с което жалбата на Димитров против заповед № 513 з-8929/12.12.2017 г. на директора на СДВР-МВР, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в писмени бележки и в СЗ оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в предвидената от закона писмена форма. Споделя се крайния извод на АССГ, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният пред АССГ акт съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, включително правни и фактически основания. Актът е подробно мотивиран и съдържа описание на извършеното деяние, нарушените законови разпоредби и правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като обстоятелства относно извършеното нарушение се съдържат и в цитираните в заповедта обобщена справка № 229 р-23943/06.12.2017 г. и становище № 229 р-24036/07.12.2017 г., при което тезата на касатора за неяснота относно вмененото му нарушение е несъстоятелна. Спазени са изискванията на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, чл. 196 от ЗМВР както и процедурата по чл. 207 от същия закон. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение са изпълнени. Според цитираните разпоредби на чл. 194 от ЗМВР като дисциплинарни нарушения са определени неизпълнението на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, както и неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В конкретния случай дисциплинарното производство е образувано по повод извършена проверка в 05 РУ СДВР касателно потърсени от Е. Жекова загубени движими вещи, предадени в полицейското управление от намерилото ги лице В. Кръстев, и снето сведение от служителя приел вещите -мл. инспектор Д. Димитров, който е заявил, че е оставил вещите във втора стая на процесното РУ с намерение да ги опише и предаде в ОДЧ, но в последствие забравил, като вещите са останали в стаята. От приетите по делото доказателства е безспорно установено, че Д. Димитров, към датата на издаване на оспорения акт на длъжност старши полицай в група ОПР на сектор ОП към 05 РУ при СДВР, изпълнявайки служебните си задължения за времето от 08. 00 ч. до 20. 00 ч. на 04.06.2017 г. в 10. 53 ч., във фоайето в сградата на 05 РУ при СДВР, след попълване на протокол за доброволно предаване от гражданина В. Кръстев, приема лично черен плик с вещи, включващи мобилен телефон HUAWEI, след което Димитров прибира протокола и черния плик с вещите в стая № 2 в сградата на 05 РУ СДВР /помещение за прием на граждани/, където оставя черния плик и протокола под бюрото намиращо се в стаята. В 11. 30 ч. Димитров взема мобилния телефон и извършва действия, наподобяващи разглобяването му, като в 19. 22 ч. служителя прибира мобилния телефон в джоба на панталона си и след приключване на дежурството му излиза от сградата на 05 РУ СДВР. За приетите от гражданина Кръстев вещи мл. инспектор Д. Димитров не изготвя необходимата документация и не докладва по надлежния ред на служител от група ОДЧ към 05 РУ при СДВР. При тези факти правилно първостепенния съд е приел, че е налице деяние несъвместимо с етичните правила за поведение регламентирани в разпоредбите на т. 15, т. 16, т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Процесното деяние, изразено чрез действие, уронва престижа на службата, тъй като същото е станало достояние на други служители на МВР и на обществеността /лицето намерило процесните вещи, родителя на лицето загубило вещите и др./, при което е създадено негативно отношение както спрямо наказаното лице именно като служител на МВР, така и по отношение дейността на министерството на вътрешните работи като институция. Предаването на намерени чужди вещи на служител от МВР, е извършено с убеждението, че именно тази категория служители изпълняват служебните си задължения съобразно закона и заслужават доверието на обществото по обезпечаване защитата на правата и свободите на гражданите и тяхното имущество, което доверие в настоящия случай като последица от действията на служителя е накърнено. Следователно законосъобразен е извода на съда, че в процесния случай е налице тежко нарушение на служебната дисциплина, и правилно от административния орган е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като в тази хипотеза на осн. чл. 206, ал. 1, т. 8 от ЗМВР служебното правоотношение на Д. Димитров е прекратено. Не се кредитират доводите на касатора относно неизвършване на вмененото му дисциплинарното нарушение. Същите не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и с приетите по делото доказателства, включително данните, обективираните в протокол за преглед на видеозаписи от камери, водещи наблюдение на в сградата на 05 РУ, а като се отбеляза по горе не се установяват по делото нарушения при провеждането на дисциплинарното производство, включително такова по чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. По отношение определянето вида и размера на наложеното наказание първоинстанционния съд е изложил мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение