Решение № 171 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2912/2018 г.

Решение № 171 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2912/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото К. Р. С. срещу решение № 506/21.03.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 368/2018 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено – в обжалваната пред окръжния съд част, първоинстанционно решение № 5209/13.12.2017 г. по гр. дело № 4397/2017 г. на Варненския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу "Булминерал" АД (понастоящем в несъстоятелност), обективно съединени искове с правни основания чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане солидарно с "ВМ интернешанъл" ЕООД на: нетно трудово възнаграждение в размер 3 050. 03 USD за периода 01.03.2015 г. - 27.04.2015 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер 27.95 USD за 7 дни за 2015 г., ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 06.06.2016 г. до окончателното им изплащане, както и обезщетение за забава на плащането на двете главници, в общ размер 369.10 USD за периода 27.04.2015 г. - 03.06.2016 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото. Първоинстанционното решение по делото не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която тези искове са уважени срещу "ВМ интернешанъл" ЕООД. С определение № 874/12.11.2018 г. касационното обжалване е допуснато по отношение на цялото въззивно решение. С влязло в сила определение № 118/18.03.2019 г. касационното производство е прекратено в частта по иска по чл. 224 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер 27. 95 USD и обусловения от него иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер 3. 38 USD. Със същото определение, съгласно разпоредбите на чл. 658, ал. 1, т. 7 и чл. 691 от ТЗ, като страна по делото е конституиран синдикът Я. Н. С. на ответното търговско дружество в несъстоятелност (н). В касационната жалба на ищеца К. Р. С. се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа и доразвива от страна на жалбоподателя в писмена защита и в откритите съдебни заседания. Ответното "Булминерал" АД (н) в писмена защита излага съображения и доводи за неоснователност на касационната жалба. Неговият синдик Я. Н. С. не заявява становище по делото. В мотивите към решението си въззивният съд е приел за установено, че касаторът-ищец е изпълнявал длъжността "фитер" по трудов договор с "ВМ Интернешънъл" ЕООД през периода 22.12.2014 г. - 27.04.2015 г. на моторен кораб (м/к) "Батя", както и че за процесния период 01.03.2015 г. - 27.04.2015 г. работодателят не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение, установено по размер със заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото. Съдът е приел за установено и че подписите, положени за чартьорите в договор от 07.05.2013 г. между ответното "Булминерал" АД и "Шипинг Лоджистик С. А", са изпълнени от К. Н. И., както и че "Шипинг Лоджистик С. А" е осъществявало реалната експлоатация на кораба "Батя". Приел е за установено и че по силата на същия договор за подбеърбот чартър, ответното "Булминерал" АД е отдало под наем на "Шипинг Лоджистик С. А" – Маршалови острови, за срок 07.05.2013 г. - 07.05.2016 г. моторния кораб "Батя", плаващ под български флаг, регистриран в пристанище Варна, както и че вписването е било заличено на 17.11.2015 г. поради продажбата на кораба на трето лице. При така приетите за установени обстоятелства по делото, окръжният съд е намерил, че основаният спорен въпрос по делото е дали ответникът "Булминерал" АД е солидарно отговорен с другия ответник пред първата инстанция "ВМ Интернешънъл" ЕООД, т. е. – дали е приложима разпоредбата на чл. 123 а, ал. 3 от КТ. В тази връзка съдът е изложил съображения, че съгласно чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква, само когато е уговорена, като извод за наличието й не може да бъде направен въз основа на тълкуване на закона, респ. – на волята на страните по договора. Приел е и че съгласно чл. 123 а от КТ, при отдаване на предприятието под наем, правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател, като между тях е предвидена солидарна отговорност, но такава не е предвидена в хипотезата след прекратяване на договора между работодателя-приобретател и стария работодател-прехвърлител. В тази връзка е анализиран и текстът на чл. 123 от КТ, като отново е прието, че за задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1 на този текст, отговарят солидарно двамата работодатели. Окръжният съд е приел също, че произходът на сумите, необходими за заплащане на работните заплати, е без значение, тъй като не съществува законова норма, която да предвижда солидарна отговорност за това, а съгласно чл. 121 от ЗЗД солидарността не се предполага и е налице само в предвидените от закона случаи. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че разпоредбата на чл. 199 з от КТК относно отговорността на наемателя на кораба към трети лица се прилага само при нанасяне на вреди от вещ – от плавателния съд, съгласно чл. 50 от ЗЗД. Съдът е намерил за недоказано твърдението на жалбоподателя-ищец за наличието на симулация на договора за беърбот чартър между "Булминерал" АД и "Шипинг Лоджистик С. А. ", като е приел, че от ангажираните по делото доказателства е видно, че такъв договор съществува, така както съществува и вторият контрагент по него. По-натам окръжният съд е обсъдил легалните дефиниции в КТК на понятията "корабособственик" и "корабопритежател" и е приел, че трудови правоотношения с екипажа могат да възникнат както с единия, така и с другия, като в тази връзка е цитирал и чл. 199 а от КТК. На следващо място въззивният съд е изтъкнал, че съгласно разпоредбата на чл. 199 ж от КТК, търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка. Съдът е приел и че към датата, когато вземането на ищеца е станало изискуемо, наемател е бил не ответникът "Булминерал" АД, а "Шипинг Лоджистик С. А. ", поради което първото (ответното) дружество няма качеството на работодател и за него не са възникнали задължения за заплащане на трудови възнаграждения. В тази връзка е прието и че към датата на сключване на втория договор от 07.05.2013 г. за подбеърбот чартър между ответното "Булминерал" АД и "Шипинг Лоджистик С. А", не са съществували валидни задължения по отношение на ищеца, които съобразно чл. 123а и сл. от КТ да доведат до солидарна отговорност. В тази връзка отново е изтъкнато, че процесното задължение възниква едва през 2015 г., когато наемател се явява "Шипинг Лоджистик С. А. ", а не ответното "Булминерал" АД. По тези съображения въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение по делото е правилно в обжалваната част. С посоченото и по-горе определение № 874/12.11.2018 г. касационното обжалване на така постановеното въззивно решение по делото, е допуснато по следните два правни въпроса: 1) на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – по материалноправния въпрос: допустимо ли е от закона чуждестранно юридическо лице да бъде наемател, респ. – пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг; и 2) на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – по процесуалноправния въпрос: длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните. Разрешението на материалноправния въпрос е дадено с разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 5, във вр. с т. 4 от КТК, съгласно която, под български флаг може да плава кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър (респ. – пренает по договор за подбеърбоут чартър – чл. 199 г от КТК) от чуждестранно юридическо лице, но само ако същото е от страна-членка на Европейския съюз (ЕС) и при условие, че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица, или физически или юридически лица от страна-членка на ЕС, установени в България. От значение за разрешението на въпроса е и разпоредбата на чл. 39 а, ал. 1, т. 1 - in fine от КТК, съгласно която, кораб, нает по договор за беърбоут чартър (респ. – пренает по договор за подбеърбоут чартър) от чуждестранно юридическо лице, може да бъде вписан в регистровите книги на тези кораби (чл. 34, ал. 1, т. 3 от КТ), но също – само ако чуждестранното юридическо лице е от страна-членка на ЕС и са налице и останалите условия по чл. 27, ал. 1, т. 4 от КТК, както и другите условия по чл. 39 а от КТК. Ако по договор за беърбоут чартър (респ. – за подбеърбоут чартър) наемател (респ. – пренаемател) е чуждестранно юридическо лице, което не е от страна-членка на ЕС, такъв договор е валиден между страните по него, тъй като корабът може да плава под чужд (не и под български) флаг и без да бъде вписан в българския регистър по чл. 34, ал. 1, т. 3 от КТ, но ако корабът плава под български флаг както самият договор, така и вписването в този регистър – ако такова бъде извършено, са непротивопоставими на третите добросъвестни лица, включително – на екипажа на кораба, тъй като такова вписване е в противоречие със закона и е недействително. В този смисъл е и вече установената практика на ВКС – решение № 168/12.06.2019 г. по гр. дело № 2476/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 169/12.06.2019 г. по гр. дело № 2489/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Разрешение на процесуалноправния въпрос е дадено с константната дългогодишна практика на ВКС, която приема следното: Правните изводи на съда, включително тези относно преюдициалните за спора въпроси, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. Те следва да са основани върху приетите за установени от съда, релевантни за спора обстоятелства по делото, които следва да бъдат подведени под хипотезиса на приложимите материалноправни норми – чл. 235, ал. 2 от ГПК. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност, съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 272 от ГПК, когато намери първоинстанционното решение за правилно и го потвърди, въззивният съд може да не преповтаря в мотивите към въззивното решение, приетото за установено и правните изводи на първоинстанционния съд, а може да препрати към тези мотиви на първоинстанционното решение, като същевременно следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, но не като контролно-отменителна инстанция, а в качеството си на такава по съществото на спора, т. е. – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. С обжалваното въззивно решение окръжният съд е разрешил и двата поставени по делото правни въпроса в противоречие с горните разрешения, респ. – в нарушение на материалния, съответно – на процесуалния закон. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е обсъдил, наведените и с въззивната жалба на касатора-ищец, оплаквания и доводи за недействителност на вписването на "Шипинг Лоджистик С. А. " като пренаемател (подбеърбот чартьор) на кораба "Батя" и че експлоатацията на кораба е осъществявана от реалния корабопритежател – ответното "Булминерал" АД (н), както и писмените доказателства, събрани по делото във връзка с тези доводи и възражения на ищеца. Основателни са и касационните оплаквания на последния, че това нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до неправилните изводи на въззивния съд, че през процесния по делото период ответното "Булминерал" АД (н) не е имало качеството на наемател (беърбот чартьор) и на корабопритежател, респ. – и на работодател на ищеца, дължащ му процесното трудово възнаграждение. Предвид изложеното, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете на касатора за заплащане на процесното трудово възнаграждение и на обезщетението за забава на плащането му. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което настоящата касационна инстанция следва да постанови ново решение по съществото на спора по тези искове, при разрешаването на който съдът съобрази следното: От доказателствата по делото е установено, че касаторът-ищец е сключил процесния трудов договор от 22.12.2014 г. с "ВМ интернешанъл" ЕООД и в течение на процесния период е работил на длъжността "фитер" на моторен кораб (м/к) "Батя", при уговорено основно месечно трудово възнаграждение 810 USD. С приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че дължимото се на ищеца за процесния период 01.03.2015 г. - 27.04.2015 г., нетно трудово възнаграждение възлиза на сумата 3 077. 98 USD, т. е. – над претендирания по делото размер от 3 050. 03 USD; над претендирания размер е изчислен и размерът от 371. 36 USD на законната лихва за забава за процесния период 27.04.2015 г. - 03.06.2016 г. На 06.01.2012 г. в [населено място] е сключен договор за стандартен бърбоут чартър, по силата на който корабособственикът "Индивидуал Технолоджи С. А. " - Маршалови острови е предоставил под наем на "Булминерал" ООД (понастоящем – АД в несъстоятелност) кораба "Батя" за период от 5 години – до 06.01.2017 г. С договор за пренаемане от 07.05.2013 г. ответното "Булминерал" АД (н) е предоставило кораба под наем на "Шипинг Лоджистик С. А. " - Маршалови острови за периода 07.05.2013 г. - 07.05.2016 г. На 07.05.2013 г. "Шипинг Лоджистик С. А. " е сключило с "ВМ Интернешънъл" ЕООД договор за мениджмънт на м/к "Батя". Съгласно извлечението от корабния регистър и данните, предоставени от ИА "Морска администрация", като беърбоут чартьор на м/к "Батя" за процесния период е вписан "Булминерал" АД (н), а като под-беърбоут чартьор – "Шипинг Лоджистик С. А. " - Маршалови острови. М/к "Батя" е заличен от българския регистър на корабите, наети на беърбоут чартър, на дата 17.11.2015 г. – по молба на корабособственика, във връзка с прекратяване на договора за беърбоут чартър, сключен с "Булминерал"АД (н), поради продажбата на кораба на трето лице. От датата на вписването на м/к "Батя" на 11.01.2012 г. в регистъра на корабите, наети на беърбоут чартър, до датата на заличаването - 17.11.2015 г., корабът е плавал под български флаг. В корабния дневник на м/к "Батя", за първото полугодие на 2015 г., като корабособственик (наемател) е вписано "Булминерал"АД (н). Приложими към сключения от касатора-ищец моряшки трудов договор, респ. – към процесното правоотношение, са: Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (обн. в ДВ. бр. 73/27.08.1996 г., ДВ. бр. 74/30.08.1996 г.); Морската трудова конвенция (ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 27.05.2009 г., обн. в ДВ, бр. 42/05.06.2009 г.; обн. в ДВ, бр. 76/30.08.2013 г., в сила от 20.08.2013 г.); Кодексът на търговското корабоплаване (КТК); Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (НТНСТОМЧЕКК, приета с ПМС № 226/14.10.2003 г., обн. в ДВ, бр. 93/21.10.2003 г., в сила от 22.01.2004 г.; заглавието е посочено в първоначалната й, приложима в случая редакция); Наредба № 1/10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите (обн. в ДВ, бр. 7/24.01.2003 г.) и Наредба № 5/01.09.2004 г. за корабните документи (обн. в ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.). Съгласно Глава Втора ("Трудови отношения") от Морската трудова конвенция (т. 1, б. "а" и б. "с"), моряците, работещи на кораби, плаващи под знамето на държава, ратифицирала конвенцията, притежават моряшки трудов договор, подписан както от моряка, така и от корабособственика или негов представител, които се явяват страни по трудовия договор. Във вътрешното ни законодателство това правило е регламентирано в чл. 88 б, ал. 1 от КТК, съгласно който текст трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет. Съгласно § 1, т. 7 от ДР на НТНСТОМЧЕКК, "работодател" е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба, а съгласно чл. 6 от НТНСТОМЧЕКК, преди постъпване на работа, между кандидата и работодателя или негов представител се сключва трудов договор в писмена форма, който трябва да съдържа данни за моряка и за работодателя: наименование, седалище, адрес на управление, БУЛСТАТ или ЕИК. Така установената уредба на трудовите правоотношения с екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, изключва възможността морският трудов договор да бъде сключен с лице, което не е корабособственик (беърбоут чартьор) или негов представител. Мениджърът (лице, компания, институция, агенция или друга организация, занимаваща се с набиране на моряци от името на корабособственици или настаняване на работа на моряци при корабособственици – чл. ІІ, б. "h" от Морската трудова конвенция) не е работодател по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на НТНСТОМЧЕКК. Той комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя (чл. 225 а, т. 2 от КТК), поради което данните за представителната му власт са включени в минималното съдържание на договора за корабен мениджмънт (чл. 225 б от КТК). Мениджърът действа като представител на корабопритежателя (беърбоут чартьора) – работодател, поради което правните последици от договора възникват пряко в сферата на представлявания – чл. 36, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 5 от КТК, под знамето на Република България може да плава кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от българската държава или от лице по чл. 27, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от КТК, т. е. от българско физическо или юридическо лице; повече от половината от кораба да е собственост на българско физическо или юридическо лице или от физическо или юридическо лице от страна-членка на Европейския съюз при спазването на определени изисквания. Корабът трябва да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителната агенция "Морска администрация" (чл. 33, ал. 1 от КТК), а условията за вписване на договора за беърбоут чартър, съгласно чл. 39 а, ал. 1, т. 1 от КТК, е корабът да бъде нает от лицата по чл. 27, ал. 1, т. 5 от КТК. Само при спазване на тези изисквания, на кораба може да бъде издадено свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме – чл. 35 а от КТК. Без такова свидетелство корабът не може да отплава от българско пристанище и следва да бъде задържан от капитана на пристанището или оправомощено от него лице – чл. 363, ал. 1 и ал. 2 от КТК. Търговско акционерно дружество "Шипинг лоджистик" С. А. е учредено по правото на Република Маршалови острови, т. е. е правен субект, извън кръга на изчерпателно посочените в чл. 39 а, ал. 1 от КТК – не е българско юридическо лице или повече от половината да е собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е собственост на физическо или юридическо лице от страна-членка на Европейския съюз, поради което договорът от 07.05.2013 г. за подбеърбоут чартър с "Шипинг лоджистик" С. А. за моторен кораб "Батя" не е следвало да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Вписването на този договор е недействително като извършено в нарушение на закона, поради което на "Шипинг лоджистик" С. А. не е издадено и временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораб "Батя" да плава по време на действие на договора под българско знаме. Корабът е отплавал от българско пристанище под българско знаме с временно свидетелство за регистрация, издадено на "Булминерал" АД, вписан като корабопритежател и в корабния дневник, удостоверяващ фактите, изискващи се от международните договори, страна по които е република България и от националното законодателство – чл. 2 от Наредбата за корабните документи. Както вече беше посочено, договорът за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г., сключен между "Булминерал" АД и "Шипинг лоджистик" С. А., е валиден в отношенията между страните, доколкото подбеърбоут чартьорът е могъл да плава под чуждо (не и под българско) знаме, но е непротивопоставим на екипажа на кораба. Непротивопоставимо на членовете на екипажа на кораба, явяващи се в това отношение трети добросъвестни лица, е и недействителното, извършеното в нарушение на закона, вписване на договора в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Недействителен е и сключеният с ищеца трудов договор от 22.12.2014 г. с ВМ Интернешанъл" ЕООД. Мениджърът, съгласно чл. 225 а, т. 2 от КТК, комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя, т. е. действа като негов представител, поради което съгласно чл. 6 от НТНСТОМЧЕКК, в трудовия договор следва да се посочат данни за работодателя и представителната власт на мениджъра. Процесният трудов договор е сключен в нарушение на тези изисквания, поради което, като противоречащ на закона, е недействителен. При сключването и изпълнението му работникът (ищецът) е действал добросъвестно, поради което и съгласно принципите на трудовото право, отношенията с работника следва да се уреждат като при действителен трудов договор – на ищеца се дължи уговореното по недействителния договор трудово възнаграждение. Възнаграждението се дължи от работодателя, независимо дали е посочен в трудовия договор – кой е работодател на екипажа на кораба следва от легалната дефиниция на § 1, т. 7 от ДР на НТНСТОМЧЕКК, поради което, съгласно чл. 199 ж, ал. 1 от КТК корабопритежателят отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. По отношение на екипажа на кораб "Батя" работодател по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на НТНСТОМЧЕКК, е корабопритежателят "Булминерал" АД (н), вписан валидно като такъв в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация" и в корабния дневник, и с чието свидетелство за регистрация корабът е плавал в процесния период през 2015 г. По делото е установено по несъмнен начин, че ищецът е престирал труда си в процесния период, както и че корабопритежателят (беърбоут чартьорът) "Булминерал АД (н) е приел изпълнението на работата, осигурявайки отплаването на кораба с наетия в него екипаж от българското пристанище под националния ни флаг, предоставяйки временното си свидетелство за регистрация, както и плаването на кораба в процесния период с документи, осигуряващи му правото да плава по море с този екипаж под българско знаме, включително – изплатил е трудовото възнаграждение на част от екипажа, независимо от твърдението, че плащането е извършено в изпълнение на чужд дълг. Разгледани в тяхната съвкупност, посочените факти обуславят несъмнения извод, че беърбоут чартьорът "Булминерал" АД (н) е работодател на екипажа по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на НТНСТОМЧЕКК, поради което, съгласно чл. 199 ж, ал. 1 от КТК, отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на дължимото процесно трудово възнаграждение е основателен за пълния му предявен размер, определен съгласно процесния трудов договор и установен със заключението на вещото лице по делото; основателен е и обусловеният от него иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница – също установен с експертното заключение по делото. Искането на касатора-ищец за солидарно осъждане на ответника "Булминерал" АД (н) заедно с "ВМ Интернешанъл" ЕООД, не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка дали вземането се дължи при условията на солидарност. Не обвързва съда и дадената от ищеца по отношение на ответниците, квалификация "работодател" и "корабопритежател". В исковата си молба ищецът е въвел твърдения, че е работил като "моряк", нает от "ВМ Интернешанъл" ЕООД на кораб "Батя", чиито корабопритежател е ответникът "Булминерал" АД. Кой от ответниците е работодател на ищеца и дължи ли процесното трудово възнаграждение, самостоятелно или при условията на солидарност, следва от правната уредба на правоотношението, предвид което – с оглед гореизложените мотиви, искането за солидарно осъждане на ответниците се явява неоснователно. В този смисъл са и мотивите на тълкувателно решение № 1/30.03.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС. В настоящото касационно производство съдът не е обвързан и от влязлата в сила част на първоинстанционното решение, поради липсата на субективен идентитет. В заключение, въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в частта му, с която са отхвърлени предявените по делото искове за заплащане на трудово възнаграждение и на обезщетение за забава на същото, като вместо това с настоящото касационно решение тези искове следва да бъдат уважени за пълните им предявени по делото размери. Постановяваната с настоящото касационно решение, промяна на крайния резултат по спора по делото, съгласно чл. 81, във вр. с чл. 78 от ГПК налага отмяна на въззивното решение и в частта му за разноските, които са присъдени в тежест на касатора-ищец. Последният не претендира пред настоящата инстанция присъждане в своя полза на направените от него разноски по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 506/21.03.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 368/2018 г. на Варненския окръжен съд, – в частта, с която са отхвърлени, предявените от К. Р. С. срещу "Булминерал" АД (в несъстоятелност), обективно съединени искове за заплащане на нетно трудово възнаграждение в размер 3 050. 03 USD за периода 01.03.2015 г. - 27.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане, и на обезщетение в размер 365. 72 USD за забава на плащането на това трудово възнаграждение през периода 27.04.2015 г. - 03.06.2016 г., както и относно разноските по делото; и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА "Булминерал" АД (в несъстоятелност) с ЕИК[ЕИК] да заплати на К. Р. С. с ЕГН [ЕГН] следните парични суми: на основание чл. 199 ж, ал. 1 от КТК – сумата 3 050. 03 USD (три хиляди и петдесет щатски долара и три цента), представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за периода 01.03.2015 г. - 27.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане; и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата 365. 72 USD (триста шестдесет и пет щатски долара и седемдесет и два цента), представляваща обезщетение за забава на плащането на това трудово възнаграждение през периода 27.04.2015 г. - 03.06.2016 г.; КАТО ОТХВЪРЛЯ искането на К. Р. С. за осъждане при условията на солидарност на "Булминерал" АД (в несъстоятелност) да заплати горните суми заедно с "ВМ интернешанъл" ЕООД. В останалата част въззивното решение е влязло в сила, поради прекратяването на касационното производство в тази част с влязло в сила определение № 118/18.03.2019 г. Решението не подлежи на обжалване. ОСОБЕНО МНЕНИЕна съдия Боян Цонев, изразено при постановяване на решението по гр. дело № 2912/2018 г. на ВКС, IV-то гр. отд. Подписвам посоченото решение с особено мнение, тъй като не съм съгласен с решаващите правни изводи и съображенията на мнозинството от съдебния състав, че ответното "Булминерал" АД (в несъстоятелност) дължи заплащането на процесното трудово възнаграждение на основание чл. 199 ж от КТК в качеството на работодател на касатора-ищец и на корабопритежател (беърбот чартьор, наемател) на кораба "Батя" през процесния период, за който се дължи трудовото възнаграждение. Съображенията ми за това са следните: Ищецът е сключил процесния трудов договор с "ВМ интернешанъл" ЕООД. Последното е действало при сключването на трудовия договор от свое име, а не – съгласно чл. 225а, т. 2 от КТК и чл. 6, ал. 1, във вр. с § 1, т. 7 от НТНСТОМЧЕКК – от името (като представител) на корабопритежателя (подбеърбот чартьора, пренаемателя) на кораба "Батя" – "Шипинг Лоджистик С. А", с което е било обвързано от договора за корабен мениджмънт, нито от името на първоначалния наемател (беърбот чартьора) – ответното "Булминерал" АД (н), с което не е имало никакви договорни правоотношения. Тъй като КТК и НТНСТОМЧЕКК не уреждат материята относно недействителността на трудовия договор и последиците от нея, то съгласно разпоредбите на чл. 1, ал. 2 и чл. 88б, ал. 15 (отм. ДВ, бр. 93/2017 г., но приложима в случая) от КТК, приложими са разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от КТ. Страните по делото и конкретно – касаторът-ищец не се е позовавал на недействителност на процесния трудов договор (чл. 74, ал. 2, изр. 1 и ал. 5 от КТ). Напротив – в исковата си молба се е позовал на самия трудов договор и е поискал осъждането на "ВМ интернешанъл" ЕООД – в качеството му на работодател – да заплати процесните трудови възнаграждения, като с влязлата в сила част на първоинстанционното решение по делото този негов иск е уважен. Дори да се приеме, че касационната съдебна инстанция може служебно да установи в рамките на трудовия спор за заплащане на трудово възнаграждение недействителността на трудовия договор, като сключен в нарушение на императивни правни норми (в случая – чл. 88б и чл. 225а, т. 2 от КТК, чл. 6, ал. 1 и ал. 2 и § 1, т. 7 от НТНСТОМЧЕКК), то тази недействителност не може да доведе до промяна на страните по трудовия договор, които са го сключили, и конкретно – в случая не би могло "ВМ интернешанъл" ЕООД да бъде заместено като работодател от ответното пред настоящата инстанция "Булминерал" АД (н). Това е така, защото съгласно чл. 74, ал. 4 от КТ, повелителни правни норми могат да заместят единствено отделни недействителни клаузи от трудовия договор, но не и страна по него. Поради това, в случая процесният трудов договор е изцяло недействителен – сключен е от страна на работодателя от лице, което не може да има това качество съгласно императивните разпоредби на чл. 88б и чл. 225а, т. 2 от КТК и § 1, т. 7 от ДР на НТНСТОМЧЕКК, тъй като няма качеството "корабопритежател". И в този случай, обаче, предвид установената по делото добросъвестност на ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от КТ (също императивна), отношенията между страните по недействителния трудов договор, т. е. – между ищеца и "ВМ интернешанъл" ЕООД – до момента на установяване на недействителността с настоящото касационно решение, т. е. – и в течение на процесния по делото период, за който се дължи процесното трудово възнаграждение, се уреждат както при действителен трудов договор; респ. – процесното трудово възнаграждение се дължи от "ВМ интернешанъл" ЕООД (резултат, който вече е постановен с влязлата в сила част на първоинстанционното решение по делото), а не от ответното пред настоящата инстанция "Булминерал" АД (н). Последното не дължи на касатора-ищец процесното трудово възнаграждение (включително – солидарно с "ВМ интернешанъл" ЕООД) и на основание чл. 199 ж, ал. 1 от КТК – в качеството си на корабопритежател (беърбот чартьор, наемател) на кораба "Батя" през процесния период. Видно от систематичното й място, тази разпоредба урежда единствено отношенията между страните по договора за беърбоут чартър (наем на кораб) – корабособственика (наемодателя) и беърбот чартьора (наемателя) – чл. 199ж, във вр. с чл. 199б от КТК, респ. – между страните по договора за подбеърбоут чартър (пренаемане на кораб) – първоначалния беърбот чартьор (наемател и последващ наемодател) и подбеърбоут чартьора (пренаемателя) – чл. 199ж, във вр. с чл. 199г от КТК. Поради това, разпоредбата на чл. 199ж, ал. 1 от КТК не поражда никакви права за членовете на екипажа на кораба, включително в частта й, съгласно която възнаграждението на екипажа е за сметка на беърбот чартьора (наемателя), респ. – тълкувана във вр. с чл. 199, ал. 2 от КТК – за сметка на подбеърбоут чартьора (пренаемателя). За корабопритежателя (било той корабособственик, беърбот чартьор или подбеърбоут чартьор) задължение за заплащане на трудово възнаграждение на член от екипажа може да възникне единствено в рамките на трудово правоотношение, т. е. – ако има и качеството на работодател. Това качество корабопритежателят може да придобие в две хипотези: първата – ако е сключил трудов договор (включително чрез корабен мениджър, действал като негов представител) със съответния член на екипажа; и втората – при условията на чл. 123а от КТ – ако неговият праводател (наемодател) е сключил такъв трудов договор. Във втората хипотеза отговорността на наемодателя и наемателя (стария и новия работодател) за заплащането на трудовото възнаграждение, съгласно чл. 123а, ал. 3 от КТ, е солидарна към члена на екипажа (работника/служителя), като разпоредбата на чл. 199ж, ал. 1 от КТК, както вече беше посочено, урежда единствено вътрешните отношения между двамата корабопритежатели (стария и новия работодател) – солидарни длъжници, а именно – трудовото възнаграждение е за сметка на наемателя (респ. на пренаемателя). Налице е и възможност, без да е сключен трудов договор, да се обяви съществуването на трудово правоотношение, но компетентен за това е не съдът, а единствено контролните органи на инспекцията по труда – по реда на чл. 405а от КТ. В случая ответното "Булминерал" АД (н) не е придобило качеството на работодател на касатора-ищец в никоя от посочените хипотези, като по изложените по-горе съображения не дължи процесното трудово възнаграждение по силата на недействителния трудов договор, сключен между жалбоподателя и "ВМ интернешанъл" ЕООД.