Решение № 3126 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4709/2019 г.

Решение № 3126 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4709/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "БГ Естейтс Дивелопмънтс" ЕАД, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Стойков, против решение № 2448 от 21.12.2018 г. постановено по адм. дело № 2963/2017 г. на Административен съд - Бургас, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № 8-Z-1255/17.10.2017 г. на кмета на община Созопол. Поддържа се искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община - Созопол, редовно призован, не се представлява. Ответникът: "Созопол Пропърти Инвестмънд" ООД, чрез пълномощника му - адв. Райчинова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответниците: Б. Бали, М. Щерионова, Т. Серова и В. Максимов, чрез процесуалният им представител - адв. Райчинова, оспорват касационната жалба като неоснователна. Ответникът: Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, редовно призован, не се представлява. Останалите ответници - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Останалите ответници - юридически лица, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред първоинстанционният съд "БГ Естейтс Дивелопмънтс" ЕАД е оспорило Заповед № 8-Z-1255/17.10.2017 г. на кмета на община Созопол, с която на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 16, ал. 1 ЗУТ, е одобрен ПУП - План за регулация и застрояване на ПИ № 81178.5.92 и на ПИ № 81178.5.93, в м. "Аклади", землището на гр. Черноморец, предвиждащ обединяването им в един нов УПИ VI, с площ от 6348 кв. м., отреден за "Сгради за отдих и курорт" и ново застрояване със сл. параметри: Кзастр. - 30%; Кинт. = 1; Н макс. = 10 м. и минимално озеленена площ-50%, като 1/2 от нея да е осигурена за дървесна растителност. Правният си интерес е обосновал с това, че е собственик на съседен ПИ 81178.5.430, за който е отреден УПИ I-5087, 5088, 5094 по плана на м. "Аклади", землището на гр. Черноморец. След анализ на доказателствата по делото е прието от съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Отчетено е, че производството е по молба на "Созопол Пропърти Инвестмънд" ООД, на основание заповед от 14.06.2008 г. на кмета на община Созопол и решение № 796/05.03.2014 г. на ОбС-Созопол, с които е допуснато изработването на ПУП-ПРЗ в обхват ПИ 81178.5.93 по заповедта и в обхват ПИ 81178.5.92 по решението на ОбС. Отхвърлени са доводите на оспорващото дружество, че за одобряване на процесния ПУП-ПРЗ, предвиждащ обединяване на двата ПИ-та в един УПИ с режим на застрояване, липсва предходен акт, който да допуска изработването му, с мотиви, че такива актове има /цитираните по-горе заповед и решение на ОбС от 2008 г. и от 2014/, както и че обединяването е на основание чл. 16, ал. 5, т. 2 ЗУТ /ред. ДВ, бр. 13/07.02.2017 г./, вр. чл. 16, ал. 1 от с. закон, предвид на това, че собственик и на двата имота, в обхвата на ПУП-а, е едно и също лице - дружеството заявител. Прието е още, че за одобряването на оспорения ПУП е спазена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, изискваща съгласието на всички пряко заинтересовани собственици в лицето на "Созопол Пропърти Инвестмънд" ООД, както и че са спазени всички съгласувателни процедури със заинтересованите ведомства - "ЕВН България ЕР" ЕАД, "В и К" ЕАД и РИОСВ-Бургас. Изведен е и извод, че проектът за ПУП-ПРЗ съответства на ОУП и по-конкретно на предвиденото с ОУП предназначение на територията и на устройствените показатели за застрояване. С тези мотиви жалбата на "БГ Естейтс Дивелопмънтс" ЕАД срещу заповедта е отхвърлена, като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че липсата на акт на компетентния орган по чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, а именно решение на ОбС-Созопол за даване на разрешение за изработване на проект за ПУП-ПРЗ, предвиждащ обединяване на двата процесни имота в един УПИ, с нов режим на застрояване на новообразувания УПИ VI-92, 93, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото нормата на чл. 16, ал. 5, т. 2 ЗУТ го допуска. Приетите като доказателства заповед на кмета на община-Созопол от 14.06.2008 г. и решение на ОбС-Созопол № 796/05.03.2014 г., с които се допуска изработването на проект за ПУП-ПРЗ за двата поземлени имота поотделно, не заместват липсата на разрешение по чл. 124а, ал. 1 ЗУТ /ред. ДВ, бр. 82/2012 г./, което предхожда процедурата по одобряване на внесения проект за ПУП. Това разрешение представлява първи етап, а изработването и одобряването на ПУП, са втори етап от единното производство по издаване на заповед по чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 124а, ал. 7 ЗУТ, разрешението по ал. 1 определя обхватът, целите и задачите на проекта, видът ПУП, както и начинът на урегулиране на поземлените имоти - по правилата на чл. 16 или на чл. 17 ЗУТ, поради което издаването му е било задължително. Още повече, че предметите на допуснатите за изработване пректи на ПУП-ПРЗ за двата имота поотделно от 2008 г. и от 2014 г. са различни и не съвпадат с проекта на процесния ПУП-ПРЗ. Поради това новият собственик на двата имота - "Созопол Пропърти Инвестмънд" ООД е следвало да поиска издаването на такова разрешение, придружено от задание по чл. 125 ЗУТ. Липсата на разрешение по чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, с което да се одобри и заданието по чл. 125 ЗУТ, обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като е приел обратното, а именно, че такова нарушение липсва, съдът е допуснал нарушение на закона. Нарушение е допуснато и по отношение на приложимия материалноправен закон, определящ вида на одобрения ПУП. Неправилен е изводът на съда, че оспореният ПУП-ПРЗ е план по чл. 16, ал. 5, т. 2 ЗУТ, вр. с ал. 1, допускащ обединяването на два и повече имота, собственост на едно и също лице в един УПИ. В случая не става въпрос за план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, въпреки позоваването на тази правна норма в заповедта. Планът по чл. 16, ал. 1 ЗУТ има за предмет неурегулирани поземлени имоти, като процесните два имота, но има за цел определянето на необходими площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост, докато в процесния ПУП няма отреждане за такива обекти-публична собственост на общината. Такъв план не може да бъде изработен само за един или няколко имота, а за цели територии или устройствени зони /или структурни части от тях/, за да могат да се обособят освен индивидуални урегулирани поземлени имоти и площи за обекти на публичната собственост. Тези обекти не могат да се ситуират в един или два имота, а в повече, което налага разместването на собственост. На всеки собственик срещу отнетата му собственост, в размер на не повече от 25 на сто, се предоставя равностоен имот на същото или на друго място, а общината придобива необходимите й площи за изграждане на обектите за зелената система, за социална и техническа инфраструктура без отчуждителни процедури, а направо с влизане в сила на плана - чл. 16, ал. 1 и 4 ЗУТ. Това е така нареченото вещноправно действие на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, което настъпва с влизането му в сила. В случая одобрения проект на ПУП-ПРЗ за неурегулираните два имота № 92 и № 93, не отговаря на посочените изисквания по чл. 16, ал. 1-4 ЗУТ. Поради това е неприложим и чл. 16, ал. 5, т. 2 ЗУТ, който визира специална хипотеза, но при спазване изискванията на общия чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Обединяването на двата имота в един УПИ VI-92, 93 би било възможно ако са налице и останалите изисквания, посочени по-горе за изработване на план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. В случая липсват доказателства за разместване на собственост и че новообразуваното УПИ е срещу отнемане в полза на общината на площ от двата имота в размер не повече от 25%, за обекти - публична собственост на общината. По делото има данни за предходно одобрена улична регулация, граничеща с имоти № 92 и № 93, която взима части от тях, но това отнемане не е при условията на чл. 16, ал. 1-4 ЗУТ, а по чл. 16а ЗУТ, и ще бъде реализирано чрез отчуждаване по чл. 205 и сл. ЗУТ. Също така неправилен е изводът на съда, че проекта за ПУП-ПРЗ е одобрен при условията на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Разпоредбата е приложима при изменение на ПУП, докато в случая е одобрен първоначален ПУП за неурегулирани поземлени имоти, поради което цитираната норма е неприложима. Незаконосъобразни са изводите на съда и по отношение спазването на чл. 128, ал. 6 ЗУТ при одобряване на проекта за ПУП. Съгласуване е извършено по отношение внесено инвестиционно предложение: "Изграждане на 4 бр. сгради за отдих и туризъм в ПИ № 81178.5.92" от предишните му собственици през 2014 г., с Решение №БС-58-ПР/19.08.2014 г. на директора на РИОСВ-Бургас и също такова предложение за имот № 81178.5.93, с Решение №БС-51-ПР/28.10.2014 г. на същия директор. Липсва становище на РИОСВ-Бургас по отношение на оспорения проект за ПУП-ПРЗ, от 2017 г. и за необходимостта от извършване на ОВОС, по инвестиционното предложение на новия собственик предвиждащо друго застрояване върху обединените имоти. От изложеното следва, че обжалваното решение като неправилно по отношение на касатора - "БГ Естейтс Дивелопмънтс" ЕАД, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което оспорената заповед на кмета на община Созопол бъде отменена като незаконосъобразна. На дружеството - касатор, съобразно направеното искане, следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, както следва: за касационната инстанция 720 лв. заплатено адв. възнаграждение и 370 лв. внесена д. т. и за първата инстанция 600 лв. заплатено адв. възнаграждение, 200 лв. за СТЕ, и 50 лв. заплатена д. т., или общо разноски в размер на 1 940 лева, платими от община Созопол, съобразно изхода на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение