Решение № 4522 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8149/2019 г.

Решение № 4522 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8149/2019 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Общинския съвет - Самоков, подадена чрез председателя А. Б. и на СНЦ "Туристическо дружество Рилски турист", подадена чрез адв. Вададжийска, против решение № 428/25.03.2019 г. постановено по адм. дело № 1163/2018 г. по описа на Административен съд – С. област. С него е отменено решение № 1668 по протокол № 47 от 25.10.2018 г. на ОбС - Самоков в частта по т. 2, с която ОбС - Самоков е учредил възмездно право на строеж, без търг или конкурс на Сдружение с нестопанска цел"Туристическо дружество Рилски турист" за изграждане на административна сграда в поземлен имот с идентификатор № 65231.906.465 с площ от 350 кв. м. актуван с акт за общинска собственост № 9412/2010 г. В касационния жалба на ОбС - Самоков се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за неправилност на изводите, че сдружението на което е учредено право на строеж не попада в посочените в чл. 37, ал. 4 от ЗОС. Съдът при постановяване на решението не се е съобразил с разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 на Община Самоков, която дава възможност на ОбС да учредява право на строеж върху имоти частна общинска собственост, без търг или конкурс, за изграждане на обекти предвидени по ЗРП на лицата инвеститори на обектите за които са предназначени по плана. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. В съдебно заседание не се представляват и не вземат отношение. В касационната жалба на СНЦ "Туристическо дружество Рилски турист " по същество се поддържат същите касационни основания - посочени в текста на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че решението е неправилно отменено, като е прието, че е нарушен закона. Изрично нормата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 на ОбС е съобразена в решението на ОБС. З. на тази норма от Наредбата не се оспорва в настоящото решение, не е отменена и в тази връзка има обвързващо действие досежно правните субекти и правораздавателните органи. Обжалваното решение на ОбС е прието в съответствие с предвижданията на регулационния план на град С., както и с разписаното в закона и подзаконовите нормативни актове. В съдебно заседание се иска уважаване на жалбата и отмяна на решението. Подадена е и частна жалба от група общественици от [населено място] - А. Д., А. Пиргов, К. П., И. Масларски и Й. И., против определение от 25.02.2019 г. постановено по делото, с което им е отказано да бъдат конституирани, като заинтересовани страни по делото. Считат, че частната им жалба е подадена в срок, основателна е, а просрочена е тази на ОбС. О. страна – Областния управител на Софийска област, представляван от юриск. Зашев оспорва основателността на касационните жалби. Излагат съображения за правилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в съответствие със закона и при обективна оценка на доказателствата по делото. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за правилност на първоинстанционното решение. Счита частната жалба за просрочена и недопустима, а касационните жалби за неоснователни. Според представителя на ВАП, административният съд правилно е преценявал разпоредбата на чл. 47, ал. 4 от ЗОС с оглед и целта на закона. Посочва, че в конкретния случай се касае до сдружение с нестопанска цел, което не попада в изключението по чл. 37, ал. 4 от ЗОС. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационните жалби са редовно подадени от надлежни страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и при липса на основания по чл. 215 от АПК, намира същите за допустими. Касационната жалба на ОбС Самоков е подадена в срок видно от пощенското клеймо и печата за платена такса за изпращането и по пощата, като същата е входирана на 24.04.2019 г. т. е в срок и е изпратена на съда на 25.04.2019 г. Частната жалба следва да се приеме, че също е в срок подадена, тъй като липсват данни за съобщаване на определението постановено от 25.02.2019 г. По отношение на частната жалба. Разгледана по същество е неоснователна. Определението на съда е правилно и законосъобразно. Безпорно е установено по делото липсата на правен интерес за частните жалбоподатели да участват в съдебното производство. Според чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административните актове имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. От разпоредбата на на цитирания текст става ясно, че изискването за наличие на пряк и личен интерес от оспорване на административен акт е законово закрепено и то представлява процесуална предпоставка за допустимост на обжалването. В Решение № 5 от 17.04.2007 г. по к. д. № 11/2006 г. на КС на РБ се посочва, че във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. При това заинтересуваността следва да е правомерна, лична и обоснована каквато в конкретния случай липсва. Основанието за вземане на решението на ОбС е станало по предложение на Сдружение за нестопанска цел "Туристическо дружество Рилски спортист " ( л. 31 от делото) видно от доказателствата по делото. С оглед изложеното определението се явява правилно и законосъобразно. По отношение на касационните жалби. Касационни жалби от ОбС - Самоков и СНЦ "Туристическо дружество Рилски турист" са допустими, като подадени в срок и от надлежна страна в процеса, но разгледани по същество се явяват неоснователни. Няма спор по делото, че с оспореното Решение № 1668 по Протокол № 47/25.10.18 г. в т. 2 на Общински съвет - Самоков е учредено възмездно право на строеж за изграждане на административна сграда в поземлен имот – частна общинска собственост без провеждане на търг или конкурс. Е. спорен въпрос, който се поставя от касаторите е свързан с извода на съда, че туристическото дружество не попада в изключенията предвидени в чл. 37, ал. 4, т. 4 от ЗОС. Съгласно тази законова разпоредба правото на строеж се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2, на: юридически лица на бюджетна издръжка; религиозни институции, регистрирани съгласно Закона за вероизповеданията, или на техни местни поделения за обредни, молитвени или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби, за храмове и манастири; и на други лица, когато това е предвидено в закон. Не се спори по делото, че сдружението с нестопанска цел " ТД Рилски спортист " не попада в изброените в цитираната разпоредба. От доказателствата по делото безспорно е установено, че поземленият имот е актуван с акт за частна общинска собственост и с предходно решение на Общинския съвет е одобрен ПУП – ПРЗ, с който за процесния имот е предвидено учредяване право на строеж. Изготвена е и пазарна оценка от оценител, съобразно чл. 41, ал. 2 ЗОС и оспореното решение на Общинския съвет е взето с необходимото мнозинство. Както се посочи по-горе в мотивите в чл. 37, ал. 4 ЗОС са предвидени изрично изключенията от общите правила на ал. 1 на чл. 37 ЗОС, когато е допустимо учредяване на право на строеж без провеждане на търг или конкурс. В конкретния случай за да приеме облекчените условия на чл. 37, ал. 4 ЗОС, в оспореното решение Общинския съвет се е позовал на разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Община Самоков, съгласно която е допустимо учредяване право на строеж без търг или конкурс за изграждане на предвидени в ЗРП инфраструктурни обекти на лицата, за чиито нужди са предназначени. Първоинстанционният съд подробно е тълкувал материалния закон и е формирал обосновани изводи, че в конкретният случай не е налице изключението, предвидено в чл. 37, ал. 4 ЗОС и не са могат да бъдат приложени облекчените условия за учредяване на право на строеж без търг или конкурс. Р. са подробни съображения, че Наредбата на общинския съвет следва да бъде в съответствие с разпоредбите на ЗОС и не може да противоречи на акт от по – висока степен или да тълкува закона разширително. В случая разпоредбите на 46, ал. 1, т. 3 от Наредбата противоречат на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 и ал. 4 ЗОС. Правомощията за разпореждане със собствеността на общините се възлагат от ЗМСМА и ЗОС на общинските съвети и те са ясно разписани. Недопустимо е с наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС да се дописва закона и да се цели неговото заобикаляне, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА) - чл. 15, ал. 3 -когато дадена наредба противоречи на акт от по-висока степен се прилага по-високия по степен акт. Ето защо, следва да се приеме, че не са налице сочените касационни основания от касаторите. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че Решението на Общинския съвет е незаконосъобразно. Изложени са подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 изр. последно. Така постановеното решение на съда е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение