Решение № 1288 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5366/2007 г.

Решение № 1288 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5366/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 218и от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "Инженерингкомплект" АД чрез процесуалния му представител адв. С срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 31.V.2007 г. постановено по гр. д. № 921/2006 г. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени процесуални нарушения и в противоречие с доказателствата по делото. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК. (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. "инженерингкомплект" АД, представлявано от Д. К. Ц. в качеството му на изпълнителен директор на дружеството е предявило иск срещу Р. Х. К. от гр. П. и други още 10 ответници- физически лица - наследници на Г. К. Ж. и страни по а. х. д. № 506/1997 г. на Пловдивския окръжен съд (производството по отношение на които е прекратено с определение от 30.VI.2003 г. на Пловдивския районен съд, Х състав по гр. д. № 4202/2003 г., влязло в сила като необжалвано преди насрочване на делото в първото съдебно заседание по предявения иск) с правно основание чл. 97, ал. 4 от ГПК (отм.) да се приеме за установено, че ответникът Р. К. в качеството си на вещо лице по посоченото адм. характер дело № 506/1997 г. на Пловдивския окръжен съд е депозирал заключение, с което е реализирал деянието по чл. 291 от НК, за което е изтекъл абсолютния давностен срок, поради което не може да му бъде търсена отговорност. С решението на Пловдивския районен съд, Х гр. състав от 29.III.2004 г. по гр. д. № 4202/2003 г. искът е отхвърлен като неоснователен. Това решение е отменено с решение на Пловдивския окръжен съд, 9 гр. състав от 10.VIII.2004 г. по гр. д. № 1138/2004 г. и спорът е пререшен, като е уважен иска с признаване за установено, че ответникът К. е депозирал невярно заключение по посоченото ах дело на Пл. ОС, с което е реализирал по непредпазливост деянието по чл. 291, ал. 2 от НК, но наказателна отговорност за него не може да му бъде търсена поради изтичане на абсолютния давностен срок на 12.I.2001 г. По касационна жалба на ответника К касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение с решение № 461 от 5.IV.2006 г. по гр. д. № 3002/2004 г. е отменил въззивното решение и върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав с указания да се изясни фактическата страна на спора. При новото разглеждане на делото Пловдивският окръжен съд след изпълнение на указанията на ВКС и събиране на ангажираните от страните доказателства е постановил решение от 31.V.2007 г. по гр. д. № 921/2006 г., с което е оставил в сила решението на Пловдивския районен съд, Х гр. състав по гр. д. № 5202/2003 г. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства. Предмет на спора по настоящото дело е съответствието на депозираното по адм. х. д. № 506/1997 г. на Пловдивския окръжен съд в производство по чл. 17, ал. 9 от ЗСПЗЗ (нова Д. в. бр. 79/1996 г., отм. бр. 98/1997 г. ) заключение на експерта Р. К. с установените факти, обуславящи отговора на въпроса, за чието решаване съдът няма специални знания. От приложеното а. х. д. № 506/1997 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на наследниците на Г. К. Ж. срещу решението на Общинската поземлена комисия - Община Р. относно одобрен план за земеразделяне за землището на с. Б. поле е видно, че задачата на техническата експертиза е поставена по молбата на пълномощника на жалбоподателите адв. С на стр. 21 от производството по това дело да даде заключение дали предложеното изменение на плана за земеразделяне е законосъобразно. По тази задача без други уточнения и формулировки от страна на съда експертът Р. К. е депозирал своето заключение на лист 52 и 53 от това дело, като е приел, че искането за изменението на земеразделителния план е основателно съобразно установените по представените документи за собственост на наследодателя на жалбоподателите Г. Ж. - нот. акт № 61/1923 г. и решение на Пловдивския районен съд, Х състав по гр. д. № 526/1996 г., според което ползващия имота "Инженерингкомплект" АД е осъден да предаде владението на имота на бившите собственици. Задача дали имота представлява земеделска земя експертът не е имал по това дело, а данните за земеделския характер на имота следват от обстоятелството, че е включен в плана за земеразделяне по ЗСПЗЗ. От приложеното следствено дело № 889/1999 г. на Окръжна следствена служба Пловдив е видно, че с постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.VI.2002 г. то е прекратено поради изтичане на абсолютен давностен срок относно непредпазливо деяние по чл. 291, ал. 2 от НК на 12.I. 2001 г., като изложените съображения на прокурора за престъпление с посочената квалификация са неясно формулирани и вътрешно противоречиви, а освен това не кореспондират с необсъдените данни от допълнителната техническа експертиза на инж. И на стр. 91 от сл. дело. Актът на Пловдивската районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство не може да се приравни на влязла в сила присъда, за да бъде задължителен за гражданския съд по чл. 222 от ГПК (отм.) при произнасяне по настоящия спор с правно основание чл. 97, ал. 4 от ГПК (отм.). Отхвърлянето на претенцията по чл. 97, ал. 4 от ГПК (отм.) в обжалваното въззивно решение на Пловдивския окръжен съд, предмет на настоящата касационна жалба, е обосновано с обстоятелството, че спорът по а. х. д. № 506/1997 г. на Пловдивския окръжен съд е решен не въз основа само на данните от заключението на ответника Р. Х. К., а изводите на съда се основават на събраните по делото доказателства. Ответникът К. не е имал задача да изследва статута на земята, както и собствеността върху парцел ****, а произнасянето му, което е обосновало изводите на съда, е относно местонахождението на притежавания от жалбоподателите по това дело имот- бивша овощна градина, придобита с посочения нот. акт от 1923 г., както и възстановения им имот с влязло в сила решение на Поземлената комисия в същия масив 30 по плана за земеразделяне, представляващ бивша маслобойна. Записването на имота в съседство с бившата маслобойна като общински е извършено на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а не поради стопанисването му от Общината. Настоящата инстанция споделя направените от въззивния съд изводи относно спора по чл. 97, ал. 4 от ГПК (отм.), че депозираното заключение по а. х. д. № 506/1997 г. на Пл. окр. съд от ответника не осъществява признаците на фактическия състав по чл. 291, ал. 2 от НК. При липса на поставена задача да се изследва статута на имота ответникът не е имал задължение да проверява данните относно собствеността и да издирва писмени доказателства, които не са били приобщени по делото. Поставените въпроси от ищеца касаят правни изводи, които са в компетентност на съда, а не на назначено вещо лице, притежаващо специални знания из областта на науката, каквито съдът няма, по смисъла на чл. 157, ал. 1 от ГПК. Включването на процесния имот в плана за земеразделяне от Поземлената комисия представлява една индиция, че той е земеделска земя. Върху него липсват застроени сгради, както невярно се твърди от страна на жалбоподателя, така че не е налице пропуск на ответника К да отрази такова обстоятелство в неговата експертиза по административното дело. Несъстоятелни са доводите на касатора, че обжалвания съдебен акт е лишен от мотиви - несъгласието на страната с изложените правни съображения на съда не го прави немотивиран. Останалите оплаквания в касационната жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд са изпъстрени с множество обидни квалификации относно правната грамотност и общата интелигентност на съдебния състав, поради което ВКС е затруднен да отдели същностните съображения на касатора от непристойния за процесуален представител с юридическо образование начин на изложението им. При разглеждане на спора и постановяване на съдебния акт Пловдивският окръжен съд не е допуснал нарушенията по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.), поради което касационната жалба се явява неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение