Решение № 7032 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2010 г.

Решение № 7032 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез процесуалния му представител юриск. Благой Иванов срещу решение № 15674/18.12.2009 г., постановено по адм. дело № 7645/2009 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отменена заповед № К-1589/23.03.2009 г. на министъра, с която Георги Кирилов Георгиев от гр. София на длъжност "главен инспектор, категория "В" - началник на Първа група "Пътен контрол" при Първи сектор "Контрол на пътното движение" към отдел "Пътна полиция" при СДВР е бил наказан с дисциплинарно наказание "понижение в длъжност за срок от 1 г.". Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е разграничил процедурата по дисциплинарни наказания с тази на дисциплинарните уволнения и по този начин е направил смесване на правилата по ЗМВР и ППЗМВР. В случая според касатора процесуално задължение за дисциплинарно наказващият орган е било по чл. 229 ЗМВР и то е изпълнено. Относно заповед № 570/8.08.2008 г. излага оплаквания, че неправилно съдът е приел, че тя е нищожна, тъй като в нея не е отразено, че заместването е в пълен обем. Твърди се в жалбата, че Георгиев е имал задължение да предприеме действия спрямо негови подчинени и последващото бездействие на други служители в рамките на срока за налагане на наказанието не го освобождава от отговорност. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Иванов. Ответникът по касационната жалба Георги Кирилов Георгиев от гр. София, редовно призован не се е явил и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че заповедта за заместване е нищожна като издадена от некомпетентен орган, както и че задължение на дисциплинарно наказващият орган е било да изслуша служителят или да приеме неговите писмени обяснения съгласно чл. 229 ЗМВР, която разпоредба не прави разграничение при различните дисциплинарни наказания. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени отменена заповед № К-1589/23.03.2009 г. на министъра, с която Георги Кирилов Георгиев от гр. София на длъжност "главен инспектор, категория "В" - началник на Първа група "Пътен контрол" при Първи сектор "Контрол на пътното движение" към отдел "Пътна полиция" при СДВР е бил наказан с дисциплинарно наказание "понижение в длъжност за срок от 1 г." на основание чл. 226, ал. 1, т 5 ЗМВР, тричленният съдебен състав на ВАС, III отделение е приел, че при налагане на наказанието са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - ЗМВР и ППЗМВР. Според съда не е доказано по делото изпълнението на регламентираното в чл. 229, ал. 1 ЗМВР задължение на дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавният служител или да приеме неговите писмени обяснения. Доводите на представителя на министъра на вътрешните работи, че такива обяснения са искани при извършване на проверката по заповед № Iз-65/16.01.2009 г. и адресирани до проверяващите (комисията), са приети от съда като неоснователни, тъй като не може да се направи връзка с дисциплинарното наказание. Според съда по този начин, наказаният е бил поставен в обективна невъзможност да изрази своето виждане относно констатациите на комисията и направените от нея до министъра предложения. Освен това съдът е приел, че заповед № 570/8.08.2008 г., с която на Георгиев са му възложени функционални задължения на началник Първи сектор "Контрол на пътното движение" за периода 7.08.2008 г. - 29.08.2008 г. е нищожна като издадена от некомпетентен орган. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 84 от Закона за държавния служител (ЗДС, към който препраща ЗМВР - § 1а от ДР на закона. Разгледал е и хипотезата в случай, че се приеме, че заместването е валидно, приемайки че не е доказано виновно бездействие от Георгиев, че в периода 7.08.2008 г. - 29.08.2008 г. е бил длъжен да се произнесе относно дисциплинарната отговорност на Константин Миленков, Александър Алексиев и Димитър Ваклинов, тъй като в посочения срок е бил изтекъл двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР за налагането на наказанията на посочените лица. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган не е изслушал Георгиев и не е приел писмените му обяснения. Правилно е прието от съда, че разпоредбата на чл. 229 ЗМВР не прави разлика между различните видове наказания, предвидени в чл. 226, ал. 1 ЗМВР. Това означава, че независимо от тежестта на наложеното дисциплинарно наказание в зависимост от това кое от предвидените в чл. 226, ал. 1 ЗМВР ще се налага, задължение на дисциплинарно наказващият орган е да изслуша или да приеме писмените обяснения на лицето, което ще наказва. Законосъобразен е и другия извод на съда, че за такова не може да се приеме обяснението, дадено по повод на извършената проверка по заповед № Iз-65/16.01.2009 г., тъй като то е било предназначено за комисията, извършваща проверката, а не до дисциплинарно наказващият орган. Правилно съдът е приел, че срокът по чл. 225, ал. 1 ЗМВР за налагане на наказания на Константин Миленков, Александър Алексиев и Димитър Ваклинов и за които Георгиев е следвало да се произнесе по дисциплинарната им отговорност е изтекъл към 4.10.2008 г., а не към 7.08.2008 г. - 29.08.2008 г. В заповедта за наказание е посочено, че Георгиев не е упражнил контрол по отношение движение на преписката за налагане на наказания на посочените служители. В какво точно се изразява неупражнения контрол, от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на Георгиев не става ясно, което означава, че тя е немотивирана. Относно нищожността на заповедта за заместване, съдът също обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗДС във връзка с § 1а от ДР на ЗМВР е приел, че тя е нищожна, като издадена от некомпетентен орган. Съобразно регламентираното в ЗДС заместването се извършва от органа по назначението, който в случая не е началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, а министъра на вътрешните работи, който назначава служителите от категория "В". Следователно, Георгиев не е имал право да издава заповеди за дисциплинарни наказания. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при стриктно спазване на материалноправните разпоредби на ЗМВР и ЗДС, като при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните му изводи, поради което решението е и обосновано и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,