Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2009 г.

Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Иванова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Уасам Абдула Сюлейман, гражданин на Ирак, против решение № 617/14.01.2009 г. по адм. д. № 9617/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение като неправилно. Изложени са съображения, че решението е постановено в нарушение на приложимия материален закон, обуславящо касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост на жалбата и пледира за частична отмяна на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна предвид следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на Уасам Абдула Сюлейман, гражданин на Ирак, против административно решение № 363/14.07.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е за установено, че от изложената бежанска история и представените по делото доказателства, не може да се обоснове извод за риск от преследване или тежки посегателства спрямо жалбоподателя. Спрямо законосъобразността на отказа да бъде предоставен статут по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е прието, че поддържаната бежанска история е несъстоятелна с оглед изявеното желание на касатора за продължаване на образованието си именно в населено място, където би могъл да бъде подложен на преследване от една страна, и от друга с невъзможността да формулира ясни образователни цели, както и необоснования отказ да ги постигне на друго място в държавата си по произход. Установено е също така по повод приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, че в условията на продължаващ въоръжен конфликт и наличието на високо вътрешно напрежения на цялата територия на Ирак, то в някои части на страната, обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, като такава част е и населеното място, в което живее Сюлейман. Тези изводи са обосновани от представените по делото справки и становища, както и от изявленията на касатора относно ситуацията в Ирак и по-специално за ситуацията в село Бахзан. Решението е правилно като настоящата инстанция напълно кредитира изводите на тричленния състав относно законосъобразността на обжалвания административен акт. В тази връзка, аргументите за неправилност на обжалваното съдебно решение не могат да бъдат споделени. На първо място доводите в касационната жалба относно всеобщото преследване от страна на мюсюлманите в Ирак спрямо лицата, изповядващи "йедизъм", по своето същество преповтарят аргументите от първоначално подадената жалба и не са в противовес на установеното от съда и направените въз основа на това изводи, че преследване спрямо касатора не е налице на територията на село Бахзан, където се е установил. На второ място, доводите за изпълнен фактически състав на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ спрямо жалбоподателя не се подкрепят от установената по делото фактическа обстановка и по специално на липсата на риск от преследване и опасност от тежки посегателства. Безспорно е, че обстановката в някои части на Ирак и особено това важи за южните й части е такава, че гражданите на страната не могат да се ползват и нямат достъп до ефективно закрила от тежки посегателства, извършвани от множество на брой субекти, формирани на различен признак. Това обаче не важи за цялата територия на страната. В Северен Ирак, където се намира и село Бахзан, провинция Мосул, няма основание да се говори за безогледно насилие и липса на закрила. По делото е установено и не се оспорва от касатора, че на мястото където живее той и семейството му не са засегнати от въоръжените сблъсъци. Следователно е налице хипотезата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, а именно - в една част на държавата по произход не съществува реален риск от тежки посегателства и молителя - чужденец може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила. Представеното писмо, с което се цели доказване на осъществено изнудване и принуда спрямо касатора, не следва да бъде обсъждано в настоящото касационно производство, с оглед забраната и целта на чл. 220 от АПК за установяване на нови факти по делото. Позоваването на решение на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело С - 465/2007 г., с което се прави задължително тълкуване на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 год., въведена в националното ни законодателство с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в случая е неотносимо към правилността на обжалваното решение. Това е така, тъй като от една страна съдът не пренесъл към молителя доказателствената тежест относно наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, поради това че той представлява специфична цел в условията на въоръжен конфликт поради присъщи на неговото лично положение елементи, а от друга е установено правоизключващо обстоятелство спрямо правото му на субсидирана закрила (хуманитарен статут), а именно възможността да се ползва от вътрешна закрила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия