Решение № 4943 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15129/2010 г.

Решение № 4943 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15129/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от "Мелиса 94" ЕООД, гр. Пловдив, срещу решение № 1285/8.10.2010 г. по адм. дело № 460/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против частта от ревизионен акт (РА) № 160901356/21.12.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърдена с решение № 87/8.02.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с която не е признат данъчен кредит в размер на 15041 лв. Касаторът поддържа в двете си касационни жалби и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на спорната част от РА, присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчен период м. 04.2009 г. по протоколи № 3 и 4/23.07.2007 г. за вътреобщностно придобиване (ВОП) на машини, оборудване, матрици, материали по договор, тъй като не е налице данъчно събитие - ВОП по смисъла на чл. 13 ЗДДС, тъй като жалбоподателят не е придобил внесените стоки. Оборудването му е дадено под наем от италианско дружество, а материалите са му предоставени, за да изработи изделия, които връща на чуждестранното юридическо лице. Всички касационни доводи се изчерпват до наличието на митническа декларация за временен внос от 2006 г. за стоките и заплатен ДДС поради неспазване срока им за реекспорт през 2007 г. и разпоредбата на § 18, ал. 1 ЗДДС, удължаващ срока за начисляване на данъка от регистрираните лица - получатели по доставка или вносители. Тези доводи са ирелевантни при преценка дали има ВОП по смисъла на чл. 13 ЗДДС, представляващо придобиване на право на собственост върху стока или фактическото и получаване в случаите на чл. 6, ал. 2 ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. При договорът за наем безспорно не се прехвърля вещно право върху оборудването. Материалите също се предоставят със задължение за реекспорт на изготвените от тях изделия. Не е налице и нито една от хипотезите на чл. 6, ал. 2 ЗДДС, към които препраща текстът на чл. 13, ал. 1 ЗДДС. В чл. 13, ал. 4, т. 8 ЗДДС изрично е посочено, че не е ВОП получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие че след извършване на работата стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка, в която хипотеза попадат внесените материали. В чл. 13, ал. 4, т. 9 ЗДДС е посочено, че не е ВОП и получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на страната, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка, какъвто е случаят и с даденото под наем оборудване от италианското дружество на касатора. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,