Решение № 2931 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9006/2020 г.

Решение № 2931 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9006/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, подадена чрез адв. С. Рафаилов, срещу решение № 92 от 10.06.2020 г., постановено по адм. д. № 387/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПДВ № 191 от 29.07.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на дружеството е установено по основание и размер следното задължение: парични задължения за разрешено право за водовземане от подземни води по Разрешително № 0707/12.12.2001 г., за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., както следва: главница 58 901, 68 лева и лихва за периода на забава 7 936, 00 лева. В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е материално и процесуално незаконосъобразно и е необосновано. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и и отмяна на АУПДВ, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез юрк. Бенин, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител по делото, дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 191 от 29.07.2019 г., издаден от директора на БД "Източнобеломорски район", с който по отношение на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД е установено задължение за разрешено право за водовземане от подземни води по Разрешително № 0707/12.12.2001 г., за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., както следва: главница 58 901, 68 лева и лихва за периода на забава 7 936, 00 лева. От фактическа страна по делото е установено, че касаторът е титуляр на Разрешително за водоползване № 0707 от 12.12.2001 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, като му е предоставено право на водовземане от подземни води с цел на водоползването: питейно-битово водоснабдяване на гр. Нова Загора и селища в Община Нова Загора от Вододайна зона "Депсизи", включваща тръбен кладенец № 1, и от Водоснабдителна група "Север", включваща тръбни кладенци № 1 и 2, шахтови кладенци № 3, 4, 5, 6, и 7, и шахтово-тръбен кладенец № 8, със срок на действие на разрешителното: от 12.12.2001 г. до 12.12.2026 г. В Разрешителното е посочено, че за правото на водоползване се заплаща такса за ползваните водни количества за питейно-битови нужди, за I категория подземни води. Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ, от "ВиК Сливен" ООД не са внасяни суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. по посоченото Разрешително. По делото са назначени, изслушани и приети, съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза. Решаващият състав е стигнал до правния извод, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, спазено е изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, АУПДВ е издаден въз основа на представени от оспорващото дружество справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2017 г. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, съставена въз основа на констативен протокол от проверка за изпълнение на задълженията. Оспорващото дружество е уведомено за започване на административното производство по издаване на АУПДВ, като след изтичане на срока за доброволно изпълнение, е издаден оспореният акт. По тези съображения съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че актът е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като е съобразил, че не е спорно липсата на заплащане на установените с АУПДВ суми и не са представени доказателства за противното, е стигнал до извода, че установените в оспорения акт стойности се потвърждават изцяло от представените по делото доказателства, включително и от изготвената ССЕ. Като неоснователно е отхвърлено възражението за незаконосъобразност на акта, поради хипотезата за възможност във формиране размера на таксата да участват отнети водни количества от водоизточник, който не е включен в процесното разрешително. Не е кредитирано и заключението на СТЕ, според което не може да се установи точно какви водни количества е иззело "ВиК Сливен" ООД от Водоснабдителна група "Север", понеже в общия черпателен водоем се вливат водните количества от 9 броя водоизточници, а не от 8 броя, както е по разрешително, и няма монтирани измервателни устройства на отделните водоизточници, а има едно общо измервателно устройство, измерващо общото водно количество. Според решаващия състав този водоизточник е част от Водоснабдителна група "Север", не е установено да принадлежи към друг обект, ползва се за водоснабдяване на гр. Нова Загора и населените места в общината като част от ВГ "Север" и доколкото се експлоатира по предназначение, за него се дължи следващата се годишна такса на общо основание по смисъла на § 9 от ПЗР на ЗВ. По отношение на лихвите, съдът е съобразил, че установените задължения имат падеж, посочен в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., като върху установените задължения за 2017 г. се дължи законна лихва за забава, считано от 01.04.2018 г. Липсата на изрично посочване в АУПДВ на началната дата на дължимите лихви за задълженията не обуславя извод за незаконосъобразност на акта, тъй като началната дата на периода на забава е обусловена от определения в приложимия за случая нормативен акт краен срок за плащане. Относно размера на лихвите съдът е счел, че същите са правилно определени в оспорения АУПДВ. Констатираната от ССЕ разлика от 63 стотинки по-малко спрямо общия размер на лихвата за забава, определена в АУПДВ, е приета за незначителна и не се отразява на правилността на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост към спора, като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Разпоредбата на чл. 194 ЗВ установява заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водовземане по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт – ТТВПВОЗ, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г. При определяне на публичните задължения административният орган се е съобразил изцяло с предоставените от дружеството данни в декларациите по чл. 194б ЗВ и в справките за ползваното за процесния период количество вода. Неоснователни са възраженията на касатора относно неприложимостта на § 9 от ПЗР на ЗВ. Видно от заключението на вещото лице е, че дори да се приеме, че употребеното водно количество е изчислено от 9 бр. водоизточника при дадено разрешение за 8 бр. водоизточника, то не е поставен измервателен уред, който да определи изразходеното водно количество от източниците по разрешителното. Не са представени доказателства, че водите от деветия източник са използвани от друго лице, поради което е налице основание за прилагане на посочения законов текст. Неоснователен е и другият касационен довод за неправилност на решението по отношение на потвърдените задължения за лихви. Предвиденото в чл. 194б, ал. 4 ЗВ задължение за директора на Басейнова дирекция за уведомяване не е определено в закона като правопораждащ юридически факт за ликвидност и изискуемост на таксите за водовземане. Срокът за плащане на таксите е определен в Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване - до 31. 01 (за задълженията за 2010 г.) и 31. 03. на следващата година. Нормативно определеният краен срок за заплащане на таксите, определя и момента на изпадане в забава, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. С оглед изложеното, настоящият състав намира решението за правилно, като липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. При този изход на делото, разноски се дължат на ответника по касация за настоящата инстанция в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,