Решение № 3374 от 30.3.2023 г. на ВАС, IV о.
ВАСЧетвърто отделение30.03.2023 г.докладчик Цветанка Паунова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 64 от 19.01.2023г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-862/2022г.
ОСЪЖДА АДА Агенция Дизайн и Архитектура АД [ЕИК] да заплати на Столична община сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, имаща характер на касационна жалба, подадена от АДА Агенция Дизайн и Архитектура АД, представлявано от изпълнителния директор Р. Методиева, чрез пълномощника му адв. Дамянов, против решение 64 от 19.01.2023г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка КЗК-862/2022г. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното решение на КЗК като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По същество се повтарят съображенията, поддържани пред КЗК, че е налице нарушение на правилата за провеждане на открит конкурс за проект, разписани в ЗОП и ППЗОП, касаещи дейността на назначеното жури. Поддържа се също така, че второ и трето премираните проекти изобщо не е следвало да бъдат допуснати до участие, тъй като не съдържат част конструктивна, както и че оценяването на проектите не е извършено по безпристрастен и обективен начин. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение на КЗК и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменено решение D1972886/12.12.2022г. на главния архитект на Столична община. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния му представител юрк. Механджиева, в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, развива съображения за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Ответникът BOELE S.R.O., Чехия представя отговор на касационната жалба, с който взема становище за нейната неоснователност. Ответниците МИО ДИЗАЙН ООД и АНДОНОВ И СИНОВЕ ДИЗАЙН ООД не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред КЗК по преписка КЗК-862/2022г. е образувано по жалба на АДА Агенция Дизайн и Архитектура АД срещу решение D1972886 от 12.12.2022 г. на главния архитект на Столична община за класиране на конкурсните проекти на участниците в открит конкурс за проект с наименование: "Обемно-пространствено проучване и идейна концепция/идеен проект за изграждане на "Пешеходен мост над [улица], открит с Решение F259688 от 08.08.2022 г. на възложителя, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00087-2022-0118. С обжалваното решение 64 от 19.01.2023г. е оставена без уважение жалбата на АДА Агенция Дизайн и Архитектура АД срещу решение D1972886 от 12.12.2022 г. на главния архитект на Столична община; оставено е без уважение искането на АДА Агенция Дизайн и Архитектура АД за възлагане на направените в производството пред КЗК разноски; възложено е на АДА Агенция Дизайн и Архитектура АД да заплати на Столична община направените в производството пред КЗК разноски в размер на 240 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че при провеждане на процесния открит конкурс за проект не са допуснати противоречия с приложимите норми на ЗОП и правилника за прилагането му. При извършения фактически и правен анализ Комисията е разгледала всяко едно от възраженията на жалбоподателя и мотивирано ги е отхвърлила като неоснователни. Комисията е приела, че не е налице твърдяното нарушение в работата на журито, при което поради отказ на един от членовете му да попълни личната си оценителна таблица, журито е решило в същата да бъде отразена оценка от 0 точки по отношение на всички показатели и участници. КЗК е отхвърлила и доводите, че второ и трето премираните проекти не отговарят на изискванията на заданието, тъй като не съдържат конструктивна част. Комисията е акцентирала, че предмет на конкурса е изготвянето на идеен проект, който предлага проектни решения и представлява една обща рамка за изготвяне на цялостен инвестиционен проект. По доводите, че и трите премирани проекта не отговарят на техническите изисквания на заданието, което е довело до некоректна класация на участниците по критерий К3 проектно решение на моста, КЗК е посочила, че в оперативната самостоятелност на назначеното жури е да формира експертна оценка, която не подлежи на преразглеждане по същество. Отбелязано е, че журито е формирало оценки за всеки от проектите, като е изложило собствени мотиви за това. По същите съображения са отхвърлени и възраженията за некоректно поставени от журито оценки по показател К4 оценка на ценовото предложение. По така изложените съображения КЗК е приела, че атакуваният акт не страда от релевираните с жалбата пороци, поради което е оставила без уважение жалбата на АДА Агенция Дизайн и Архитектура АД като неоснователна и недоказана. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на аргументите на страните и правнорелевантните факти, органът по преразглеждането е произнесъл законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. В касационната жалба се повтарят доводите, поддържани пред Комисията за защита на конкуренцията. На тези доводи КЗК е отговорила подробно и аргументирано, като съображенията й се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, касаещи нарушения в работата на журито. Действително в документацията за конкурса е предвидено, че всеки член на журито прави своята оценка, като посочва броя точки по всеки проект в оценителна таблица, като общата оценка за всеки критерий се формира от средноаритметичната на направените индивидуални оценки от членовете на журито. В случая, видно от отразеното в Протокол 1 от заседанието на журито, проф. д-р инж. Г. Линков, редовен член на журито, е отказал да попълни индивидуалната си оценителна таблица и съответно не е поставил оценки по всеки от задължителните компонентни К1, К2, К3 и К4 на допуснатите проекти. Журито е взело решение, че при това положение в оценителната таблица на проф. Линков следва да се постави оценка - 0 точки по всички показатели и по отношение на всички участници. Не може да се възприеме тезата на касационния жалбоподател, че с това си действие журито е подменило волята на редовен член от състава му. Според отразеното в Протокол 1 членовете на журито са се запознали самостоятелно с графичните и текстови материали на конкурсните проекти, след което е започнало общо обсъждане и детайлно дебатиране върху архитектурните, художествените и техническите качества на всеки от тях и съответствието им със заданието на възложителя. Не е спорно, че проф. Линков е участвал в разглеждането, обсъждането и дебатите относно качествата на представените идейни проекти и съответствието им с изискванията на техническото задание, но е отказал да попълни своята индивидуална оценителна таблица. Този отказ правилно е приравнен на липса на оценка на проектите, поради което с поставянето на оценка 0 точки в оценителната таблица, журито не е подменило волята на проф. Линков. Освен това, същият е положил подписа си под всички документи, изготвени във връзка с дейността на журито, включително и под Протокол 1, в който в табличен вид са отразени средноаритметична оценка по всички показатели и комплексна оценка на участниците. Подписвайки Протоколи 1, 2 и 3 и доклада от дейността на журито, проф. Линков очевидно е изразил съгласие с всички действия на журито, включително и по отношение на начина, по който е формирана средноаритметичната оценка на всеки проект. Предвид изложеното, КЗК е направила обоснован извод, че действията на журито са съобразени с чл. 80, ал. 7 ЗОП и чл. 91 ППЗОП. Неоснователни са релевираните в касационната жалба доводи, че второ и трето премираните проекти не отговарят на изискванията на техническото задание, тъй като не съдържат конструктивна част. По същите доводи КЗК точно е отбелязала, че процесният конкурс за проект има за предмет изготвянето на идеен проект, чийто обхват и съдържание ще служат за основа на бъдещ работен инвестиционен проект. Част Конструктивна по смисъла на чл. 3 от Наредба 4/2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти не съответства на описаното в техническото задание Конструктивно решение. В заданието се казва, че представянето на идейна конструктивна част на проектите има за цел да докаже и обоснове техническа изпълнимост на предложението. В тази връзка и възложителят не е поставил конкретни изисквания към начина на представяне на конструктивното решение, както и към съдържанието на таблата, които участниците следва да представят. Така за Табло 3 е посочено следното съдържание, определено от възложителя като примерно: Конструктивно решение на мостовото съоръжение, представено по преценка на участниците. КЗК е направила обоснован извод, че участниците са свободни в преценката си относно начина на представяне на конструктивното решение. В случая и двамата участника, класирани на второ и трето място, са представили конструктивно решение, като видно от Протокол 1, журито мотивирано е приело, че същото съдържа достатъчно данни, за да обоснове техническа изпълнимост на всеки от проектите, което е и целта на предвиденото изискване. Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на КЗК досежно статута на журито в разглежданата процедура. В съответствие с нормите на чл. 80, ал. 7 ЗОП и чл. 88, ал. 2 ППЗОП са изводите на Комисията, че журито е автономно и независимо при вземането на решения, като тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на проверка и преразглеждане. Ето защо правилно са отхвърлени доводите на жалбоподателя, че журито е дало некоректна оценка на проекти, които са технически неизпълними, включително по отношение на съответствието им с тролейните контактни мрежи. Въпросите за съответствието на проектите с изискванията на възложителя, както и за броя присъдени точки на всеки проект по обявените показатели са единствено в експертната преценка на журито в рамките на неговата оперативна самостоятелност. В случая, видно от Протокол 1, журито е формирало оценки за всеки от проектите по всеки показател, като е изложило собствени и конкретни мотиви - посочено е какво предвижда съответния проект и какво решение представя, отнесено към изискванията на техническото задание и методиката за оценка на офертите. Гореизложените съображения се отнасят и до доводите за неправилно оценяване по показател К4. Според касационния жалбоподател, некоректното оценяване по показател К3 проектно решение на моста, е довело и до некоректно оценяване по показател К4 оценка на ценовото предложение. Това е така, тъй като представеното конструктивно решение от класираните участници предполага промяна в параметрите на проектите увеличаване на височината и дължината им, което ще завиши прогнозната стойност на тези проекти. Твърди се, че липсата на подробна конструктивна част позволява да бъде спекулирано с посочената приблизителна цена за реализация на проекта, която е заложена като компонент в показател К4. Идентични доводи КЗК правилно е приела за неоснователни, като е посочила, че същите се базират единствено на хипотетични изчисления от страна на жалбоподателя. Както беше отбелязано, нормите на чл. 80, ал. 7 ЗОП и чл. 88, ал. 2 ППЗОП предвиждат, че конкурсът се провежда от жури, което е независимо при вземането на решения или изразяването на становища - на журито не могат да се дават указания във връзка с оценяване на проектите, а решенията му относно оценките са независими и окончателни. В Протокол 1 журито е формирало оценки за всеки от проектите по всеки показател, включително разглеждания К4, за което е изложило съответната мотивировка. Приложените в протокола оценителски таблици са придружени с конкретни и собствени мотиви, изложени за всеки проект. Още веднъж следва да се подчертае, че е извън компетентността на КЗК или съда да преразглеждат преценката на журито за съответствието на проектите с изискванията на възложителя или поставения брой точки на всеки проект по четирите показателя за оценка. Контролът за законосъобразност, осъществяван от КЗК, се ограничава до проверката дали е спазена утвърдената методика за оценка, а при наличието на субективен критерий за оценка преценка на определени качествени аспекти на техническите предложения на участниците, какъвто е настоящият случай (на проектите), експертната оценка, в случая на журито, следва да съдържа мотиви, относими към конкретното предложение и кореспондиращи с критериите за оценка и определените в методиката обективни обстоятелства. В Протокол 1 от работата на журито, назначено да проведе процесния конкурс за проект, са описани проектните предложения на всичките участници с номера 100-122 и съответствието им с изискванията на възложителя, като по всеки един от показателите за оценяване, включително спорните К3 и К4, са направени фактически констатации, базирани на методиката за оценка, след което са присъдени съответния брой точки според преценката на журито. Като е достигнала до същите правни изводи КЗК е постановила законосъобразно решение в обхвата на правомощията си, разписани в чл. 196, ал. 3 ЗОП. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от наведените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от представителя на възложителя, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата от 240 лева, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК във вр. с чл. 216 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,