Решение № 10508 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4423/2023 г.

ВАСПето отделение07.10.2024 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 40/23.03.2023 г. по адм. дело 45/2023 г. на Административен съд - Шумен

ОСЪЖДА С. А. В., жив. в гр.Шумен, [улица], [адрес], да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. В., жив. в гр. Шумен, срещу решение 40/23.03.2023 г. по адм. дело 45/2023 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлено оспорването й против предписание 2/23.01.2023 г., издадено от главен инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Шумен. Касаторката поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Иска отмяната му, отмяна на предписанието, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба главен инспектор при ОДБХ - Шумен, в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С оспореното пред АС - Шумен предписание 2/23.01.2023г. на главен инспектор при ОДБХ - гр. Шумен (официален ветиринарен лекар) при ОДБХ-Шумен на основание чл.131, ал.2, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и заповед РД 12-66/23.01.2023г. на директора на ОДБХ - Шумен е предписано да се преустанови отглеждането на селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл.137 от ЗВМД животновъден обект, със срок на изпълнение - до 31.01.202Зг. Като мотиви на издадения акт е посочено, че със заповед РД 12-66/23.01.2023г. на директора на ОДБХ - Шумен се обезсилва удостоверение за регистрация 17/30.03.2018г. и се заличава животновъден обект с 9783-0137. АС е изложил мотиви, че предписанието е издадено от компетентен орган, д-р М. М. е служител на БАБХ, назначен по служебно правоотношение, който със заповед РД-11- 1876/18.08.2022г. на изпълнителния директор на БАБХ е определен за официален ветеринарен лекар. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено императивното изискване за материална компетентност на издателя на обжалвания акт. АС намира процесното предписание за издадено в изискуемата писмена форма и съдържащо необходимите реквизити, приел е че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. АС-Шумен е приел, че предписанието съдържа изложение на фактическите основания, обусловили обективираното в него властническо волеизявление. Съдът е установил, че в обстоятелствената част е посочено, че със заповед РД 12-66/23.01.2023г. на директора на ОДБХ - Шумен се обезсилва удостоверение за регистрация 17/30.03.2018г. и се заличава животновъден обект 9783-0137. Отглеждането на животни в този обект е в нарушение на чл.51, ал.1 от ЗВМД и с акта правилно е приложен чл.131, ал.2, т.1 ЗВМД, поради което актът е при правилно приложение на материалното право и е съобразен с целта на закона Решението е правилно. Възраженията в касационната жалба се преповтарят с наведените пред административния съд, които обосновано са приети за неоснователни. Правилна е констатацията на АС, че предписанието е издадено на основание чл.131, ал.2, т.1 от ЗВМД. Според цитираната норма, когато при извършване на проверки в обектите по чл.129 ал.1 контролните органи установят нарушения, в зависимост от вида и тежестта им те предприемат една или няколко от следните мерки: 1.дават указания, в които определят срокове за отстраняване на нарушенията; 2.налагат забрани; 3.разпореждат унищожаване или насочване за термична или химична преработка на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи, като мерките се прилагат по т.1 - с предписание, а по т.2 и 3 - с разпореждане. В случая са налице визираните материалноправни предпоставки за издаване на акт с такова съдържание. При установяване на нарушения се издават предписания с характер на принудителни административни мерки - арг.чл.131, ал.2, т.1 от ЗВМД. В процесното предписание е посочено нарушение на чл.51, ал.1 от ЗВМД - отглеждане на животни в нерегистриран по реда на чл.137 от ЗВМД животновъден обект. От събраните по делото доказателства се установява, че действително е налице визираното нарушение. Видно от цитираната в обстоятелствената част на предписанието Заповед РД12-66 от 23.01,2023г., директорът на ОДБХ - Шумен е наредил заличаване регистрацията на животновъден обект кравеферма с вет. per. 9783-0137, предназначен за отглеждане на говеда, намиращ се в [населено място], община Хитрино, собственост на С. А. В. и е обезсилил удостоверение за регистрация на животновъден обект 17/30.03.2018г. поради допуснати системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания. Със същата заповед е разпоредено на основание чл. 60 от АПК нейното предварително изпълнение. Правилно АС-Шумен намира, че с издаването на въпросната заповед и предвид разпореждането за нейното предварително изпълнение, животновъдният обект се явява нерегистриран по съответния ред, което обуславя преустановяване отглеждането на селскостопански животни в него, в какъвто смисъл са дадените указания. В ЗВМД липсва твърдяното от касатора изискване към издателя на оспорения акт - а именно да е участвал в проверката по издаване на заповедта за заличаване на регистрацията, която е основание за издаване на процесното предписание. Правилно е преценено от АС, че издателят на акта е компетентен орган по смисъла на чл.131 ЗВМД и че отглеждането на животни в процесния обект е в нарушение на чл.51, ал.1 от ЗВМД, тъй като животновъдният обект се явява нерегистриран по реда на чл.137 от ЗВМД. Следва да се посочи, че към настоящия момент заповед РД12-66 от 23.01,2023г. е стабилен административен акт, тъй като оспорването на В. срещу заповедта е отхвърлено с влязло в сила на 03.04.2024 г. решение 59/27.04.2023 г. по адм.дело 43/2023 г. на Административен съд - Шумен, оставено в сила с решение 3978/03.04.2024 г. по адм.дело 5944/2023 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Предвид изложеното решението не страда от твърдените в касационната жалба пороци, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото липсва правна възможност за присъждане на претендираните от касационната жалбоподателка разноски. На Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за производството пред ВАС на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,