Решение № 15217 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7509/2011 г.

Решение № 15217 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7509/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Ангелов Касаторите са обжалвали поотделно решението от 22.02.2011 г. по адм. д. № 5694/10 г. на тричленен състав на Върховния административен съд за отхвърляне на жалбите им срещу решение на Министерския съвет от 12.03.2010 г. за приемане на план за управление на Природен парк "Рилски манастир".

Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Ответникът оспорва касационните жалби, прокурорът заключава, че са неоснователни.

Касационните жалби, подадени в срок, са неоснователни.

1. По касационната жалба на Борис Шалев.

а. Неоснователно е оплакването за неизпълнена процедура по чл. 62, ал. 2 АПК за съобщаване на заинтересованите страни на решението за поправка на наименованието на плана, тъй като повторно приетият план е съобщен с обнародването си.

б. Собствеността върху недвижимите имоти, която не е изключителна държавна, е неотносима към режима на ЗЗТ - чл. 7, ал. 1 ЗЗТ, с изключение на задължението за съобщаване на промяната й на МОСВ - чл. 12, ал. 4 от закона. По тази причина неотразяването в плана на имот като собствен на касатора нито се отразява върху собствеността му, нито е основание за отмяна на плана. Безспорно е, че намиращата се в имота сграда е полуразрушена и необитаема, поради което не е могла да бъде включена в туристическата инфраструктура на парка.

2. По касационната жалба на Рилската света обител.

а. Новото разглеждане на отменения административен акт започва от първото порочно административнопроизводствено действие. Отмяната на плана от съда в случая е станала не поради нарушение на административнопроизводствените правила, а на материалния закон. Поради това извършените преди отмяната действия, включително тези по чл. 59 - 61 ЗЗТ, запазват валидността си без да е било нужно тяхното повтаряне, каквото е първото касационно оплакване. Промени в екологичната обстановка на всеки 4 години не се предполагат от чл. 60, ал. 3 ЗЗТ, както счита касаторът, нито са доказани по делото.

б. Според чл. 2, ал. 2 ЗЗТ опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях, включително тези, с които се осъществява правомощието да се ползва частната собственост. Това не значи, че частната собственост се "национализира", каквото е другото касационно оплакване, напротив, тя остава да съществува с ограниченията си. Отчуждаване на собствеността на касатора в парка не се предвижда.

в. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЗТ за природните паркове или за части от тях могат да се прилагат забраните за националните паркове, които са изрично приложими за Природния парк "Рилски манастир" - § 2, ал. 2 ЗЗТ. Приложима е, следователно, и оспорваната забрана по чл. 21, т. 3 ЗЗТ за гола сеч. Контролираната сеч, обратно на оплакването, не е забранена от т. 1.1.2 (3) от плана, която забранява събирането, вземането и превозването на продукти, освен при поддържащите и възстановителни дейности.

г. Зоните в парка, най-сетне, се определят спрямо съществуващата биологична и териториална структура, поради което нито липсата на ПУП на Рилската света обител, нито реституционните процеси са относими към видовете и границите им. Забраната за строителство съответства на чл. 21, т. 1 ЗЗТ, като е установено, че такова се допуска в туристическата зона за реконструкция и поддръжка на съществуващите сгради и за строежа на нови сгради за туризма и управлението на парка.

При неоснователността на касационните оплаквания и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 и чл. 184 АПК Върховният административен съд,