Решение № 2923 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12236/2015 г.

Решение № 2923 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12236/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на [фирма], със седалище [населено място], представлявано от управителя Ст. Д., чрез процесуалния представител адв. Цаков, срещу Решение № 726 от 8.09.2015 г., постановено по преписка № КЗК - 70/2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в частта, с която КЗК е установила извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 31 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и е наложила имуществена санкция на дружеството за това нарушение в размер на 2 450 лева (т. 1 от диспозитива на решението) постановила прекратяване на нарушението (т. 2) и възложила на това дружество да заплати на [фирма] направените в хода на производството разноски (т. 5 от диспозитива на решението). В другата част на решението КЗК е приела, че от страна на това дружество не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 30, чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, както и по чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на И. Д. /т. 3 и т. 4 /. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЗК в оспорената част, като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на Закона за защита на конкуренцията - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. На първо място жалбоподателят твърди, че КЗК не разгледала обективно доводите му, че не е разпространявал невярна информация, че е официален дистрибутор на S. и че в брошурата на хранителната добавка "Калций, Магнезий плюс Цинк" посочил своя магазин на [улица] като "фирмен", а дружеството като "вносител" -не защото се представя за официален дистрибутор, а защото в него продава само хранителни добавки S. и [фирма] е техен вносител, поради което и правомерно поставил, а впоследствие и не премахнал рекламния стикер на S. на витрината на своя магазин. На второ място твърди, че КЗК допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не събрала посочени от него доказателства, а само такива, релевирани от искателя. На трето място твърди липса на съставомерност на нарушението по чл. 31 от ЗЗК, за което му е наложено наказание, както и че КЗК, в противоречие с доказателствата по делото неправилно извела извод за наличие на такова, като игнорирала факта, че той не е твърдял неверни сведения, нито отразил такива в етикетите към продуктите по отношение на официалния дистрибутор на S., даже-напротив, сам го посочвал в устна форма пред клиенти, а в етикетите –съобразно двете относими наредби в релевантната за случая редакция, посочвал всички изискуеми данни, както и адреса на производителя, без да има задължение да посочва [фирма] като официален дистрибутор на S.. Счита за необоснован и извода на КЗК, че поставянето на централно място на витрината на магазина на изображение, идентично с марката, използвана от S., представлявало част от общото му поведение за цялостна стратегия за заблуда на потребителите относно неговото несъществуващо качество на дистрибутор на продуктите С.. Оттук извежда довод за липса на основания за извод, че е осъществил действия за заблуда на потребителите за това, че е дистрибутор на продуктите С. относно начина на предлагане на продуктите, постигната чрез твърдение на неверни сведения в етикетите към продуктите и чрез използване на рекламен стикер на витрината на своя магазин, т. е. че липсват законовите предпоставки за заблуждение на потенциалните потребители, тъй като в случая не се касае за съществени свойства на продукта. Намира размера на наложената санкция за несъответен на т. 17. а. от Методиката за определяне на санкциите на КЗК, предвид несъобразени две смекчаващи отговорността обстоятелства по т. 18. 1 от нея. Намира размера на присъдени разноски за прекомерен и несъобразен с чл. 69, ал. 4 от ЗЗК. Иска отмяна на решението в оспорените части, алтернативно - намаляване на размера на наложената санкция и на присъдените разноски съответно по т. 1 и 5 от решението. В о. с. з. на ВАС дружеството, представлявано лично от управителя Д. и от процесуалните представители-преупълномощените адв. Тодоров и адв. Апостолова, и в писмени становища поддържа жалбата, претендира направените по делото разноски. Ответникът- Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрк. Ботева, оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмено становище. Твърди, че фактическите констатации и правните изводи в решението кореспондират изцяло с доказателствения материал по преписката, а с жалбата не са наведени основания и доказателства, обосноваващи извод, че жалбоподателят не е извършил нарушението по чл. 31 от ЗЗК. Счита за правилен и обоснован извода, че жалбоподателят използва неправомерно наложеното име на производителя С., като чрез невярната информация за статута си като официален дистрибутор, може да повлияе на настоящи и потенциални клиенти в своя полза, което противоречи на добросъвестната търговска практика, както и че КЗК е приложила правилно закона. Твърди, че размера на санкцията и разноските е определен правилно, при спазване на законовите изисквания. Моли съда да отхвърли оспорването и претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Заинтересованата страна - [фирма], представлявана адв. Иванова, и в писмено становище оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски за производството пред ВАС. Заинтересованата страна И. Ст. Д. не се явява и не заявява становище по жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Административното производство пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по искане на [фирма], с твърдения за извършени нарушения по ЗЗК, представляващи нелоялна конкуренция и с искане за установяване на извършени от страна на [фирма], [населено място] и неговия управител нарушения по чл. чл. 29, 30, 31, 32, ЗЗ и 36 от Закона за защита на конкуренцията, прекратяване на нарушенията и налагане на санкции. По отношение на относимите към настоящия спор въпроси молителят твърдял, че е единствен официален и ексклузивен дистрибутор на продуктите хранителни добавки на "S. I.", U. (С.), Д. за територията на Р. България и че е част от групата на регистрираното в Гърция "I. P." S. A. Посочил, че от регистрацията си в България се е наложил на българския пазар с отлична репутация и познаваемост, както и че дружеството му е изградило значителна търговска мрежа от лоялни клиенти и търговци. На второ място твърдял, че ответното по искането дружество [фирма] е пряк негов конкурент на пазара, тъй като осъществява аналогична основна търговска дейност на същия продуктов и географски пазар и че преди се е ползвал с дистрибуторски права на продуктите хранителни добавки на "S. I.", U. за територията на България, но поради лош мениджмънт и нисък професионализъм, дистрибуторските му права са прекратени с писма - уведомления от 30.06.2010 г. и от 9.12.2011 г. Въпреки това и привличайки нелоялно клиентите на [фирма], с поставеното лого (търговската марка) на С. върху витрината на своя фирмен магазин в [населено място] / [улица]/, с предлагането на брошури на клиентите, указващи нееднозначно "официалния" му дистрибуторски статут и с етикети на хранителната добавка "Калций, Магнезий плюс Цинк" с невярно съдържание, въвеждал в заблуждение потребителите относно действителния официален дистрибутор и вносител на хранителните добавки S. и с тези си действия осъществил едновременно съставите на чл. 30 и на чл. 31 от ЗЗК. В хода на административното производството КЗК идентифицирала страните, извършила проучване, изискала съответна информация от трети лица- [фирма] аптека "М.", обсъдила многобройните относими във връзка с предмета на спора доказателства. Информацията е подробно описана в решението и част от нея е търговска тайна/папка № 2 от приложенията/. По отношение на възражението за неоснователност на искането органът по конкуренция установил, че от 8.08.2012 г. [фирма] осъществява стопанска дейност, свързана с внос и продажба на хранителни добавки на производителя S. I.., U., като с две пълномощни, съответно от 8.08.2012 г. и от 25.04.2013 г., S. I.. U. упълномощил това дружество да разпространява ексклузивно продуктите с марка S. в България със срок до 25.04.2017 г. В тази връзка установила още, че [фирма] също осъществява стопанска дейност, свързана с внос и продажба на хранителни добавки на производителя S. I.. U., видно от представени фактури и международни товарителници, като съгласно количествена справка за реализирани от [фирма] в страната продукти на С., за периода от 1.09.2012 г. до 31.01.2015 г. дружеството е предлагало 360 продукти на С., за 97 от тях нямало продажби, за 164 продажбите са до 10 бройки за всеки, а за останалите 99 продукта продажбите варират от 11 до 209 бройки. Така приела, че двете предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК се намират в реални конкурентни отношения по отношение на дейността им, свързана с разпространение и продажба на дребно и едро на продукти С. на територията на цялата страна. По второто спорно обстоятелство съобразила, че на името на С. И.. САЩ, в Патентно ведомство има регистрирана словна марка "S." с рег. № [номер], заявена на 22.01.2007 г. и регистрирана на 19.11.2009 г. и че на името на [фирма]. САЩ, в Патентно ведомство има регистрирана комбинирана марка с рег. № [номер], заявена на 30.06.2010 г. и регистрирана на 21.09.2011 г. с изображение "S.". Взела предвид и че за периода от 1.08.2006 г. до 30.08.2008 г. [фирма] е упълномощил [фирма] ([фирма]) да бъде ексклузивен специален дистрибутор на [фирма] с цел маркетинг, разпространение и опазване на репутацията за защита на марката и нейните продукти в България, но с писмо от 30.06.2010 г. последното било уведомено, че пълномощното за разпространение на продуктите на [фирма] ще изтече на 30.08.2010 г. и няма да бъде продължавано, като след тази дата [фирма] няма да има право да разпространява и да се представя за дистрибутор на стоките на [фирма], както и че с нотариална покана от 17.08.2011 г., S. UK L. напомнило на [фирма], че договорът за дистрибуция е изтекъл на 30.08.2010 г. и доколкото С. не предвиждал неговото продължаване, след изтичането му [фирма] нямал право да действа и да се представя като дистрибутор за продуктите, предмет на договора. Същевременно [фирма] осъществявало продажба на продукти на С. в магазин, находящ се на ъгъла на [улица] и [улица], на чиято витрина откъм [улица]има изображение, съвпадащо с комбинирана марка с рег. № [номер], разположено в горната половина на витрината и че привлеченото дружество обозначава своя обект "фирмен S. магазин" въпреки, че не е в договорни отношения с официалния дистрибутор за страната. От друга страна, на етикети на [фирма] за продуктите "Калций, Магнезий плюс Цинк" и "Ф. В." (хранителни добавки), както и на образци на етикети, приложени към уведомления за пускане на пазара на тези добавки ( на лист формат А4, прикрепен към всеки продукт), като вносител е посочено [фирма], с адрес [населено място], с добавена информация със заглавие "S.", в която за дружеството С. се посочва: "Може да се запознаете със S. продуктите, да получите информация и да осъществите консултация с лекар във фирмения S. магазин с лекарски кабинет (гр. С., [улица], тел. [тел. номер]) или на интернет адрес [интернет сайт] ([интернет сайт] - тук можете да намерите лесно достъпна разбираема здравна информация. [интернет сайт]); e-mail адрес: [електронна поща]. Тези две обстоятелства КЗК преценила за обуславящи основателността на относимото към текста на чл. 31 от ЗЗК твърдение в жалбата. По отношение на твърдяното нарушение в относимата към настоящото производство част, КЗК обосновала следните правни изводи: По фактическия състав на въвеждане в заблуждение по смисъла на чл. 31 от ЗЗК органът по конкуренция съобразил, че текстът върху етикетите, с които се продават процесните продукти от иначе разрешения паралелен внос, с възпроизведено по-горе съдържание води до извод, че ответната по искането страна действително изрично нарича своя магазин "фирмен S. магазин" въпреки, че не е в договорни отношения с официалния дистрибутор за страната, като недобросъвестното поведение на ответното дружество се състои в това, че то представя себе си като фирмен магазин на С. в предлаганите към продуктите етикети /под формата на листовки, прикрепяни към опаковките/ след изтичане на спора на договора с производителя и при изричното му противопоставяне [фирма] да действа и да се представя като дистрибутор за продуктите, предмет на договора. Приел, че при наличие на този изричен отказ на производителя на продуктите да влиза в преки договорни отношения с ответното дружество, недопустимо с оглед добросъвестната търговска практика е последното да се представя като "фирмен магазин" на въпросните продукти, освен че в текста на етикета е написан електронния адрес на това дружество и телефон за пряк контакт. Обосновал извод, че от факта, че «за повече информация» е посочен и електронния адрес на производителя, съвсем не следва, че не е налице желание за заблуда на потребителите относно обстоятелството, че ответното дружество и производителя са в договорни отношения, т. е. именно то е дистрибутор на С., като се има предвид и че в етикетите [фирма] е посочен и като вносител, което допълнително навежда на извод в съзнанието на потребителите, че закупуват съответния продукт от лице, оправомощено чрез договор за дистрибуция да внася тези продукти, респ. и да ги предлага в съответния фирмен магазин. Освен това –пак по отношение на този елемент от състава на това нарушение, КЗК обосновала извод, че заблудата в горния смисъл се затвърждава допълнително и от другото безспорно установено обстоятелство-че на витрината на този магазин има изображение, разположено в горната й половина и заемащо основно място върху нея, напълно съвпадащо с комбинирана марка с рег. № [номер], регистрирана на 21.09.2011 г. в Патентно ведомство, като приела, че за да се постави това рекламно съобщение със защитената марка, е следвало задължително да е налице съгласие, дадено в писмена форма, каквото не само не е налице, а напротив- налице е изрично несъгласие за такъв магазин, без съгласие за използване на тази търговска марка. По съображения, че ответното предприятие използва неправомерно наложеното име на производителя С., като чрез невярната информация за статута си като официален дистрибутор може да повлияе на настоящи и потенциални клиенти в своя полза, което противоречи на добросъвестната търговска практика, а подобно поведение разклаща сигурността и доверието у клиенти и търговци към валидно оправомощените и посочени от самия производител официални дистрибутори и това води до изкривяване в търсенето, деформиране на конкурентната среда, влошаване имиджа и възможни загуби за конкурентите, КЗК приела за основателно твърдението за наличие на нарушение по чл. 31 от ЗЗК. Обосновала този свой решаващ извод с наличие на противоправно поведение на заблуда на потребителите за това, че ответната страна е дистрибутор на продуктите С., т. е. заблуда относно начина на предлагане на продуктите, постигната чрез твърдение на неверни сведения в етикетите към продуктите, в това число и чрез използване на рекламен стикер на витрината на посочения магазин, респ. за осъществен състав на забраната по чл. 31 от ЗЗК. С оглед горните изводи е постановено прекратяване на нарушението и ответното дружество е санкционирано за нарушение на чл. 31 от ЗЗК. Останалите твърдения в искането на молителя –досежно другите състави по глава седма на ЗЗК, КЗК приела за неоснователни. Относно размера на санкцията КЗК преценила нарушението като не особено тежко по смисъла на т. 17. 2 а от Методиката за определяне на санкции, със сравнително дълъг период на осъществяване- от 8.08.2012 г. до момента на постановяване на решението. Не установила смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. Така обосновала извод, че размерът на имуществената санкция следва да се определи на 5 % от нетните приходи от продажби на дружеството за предходната финансова година /49 000 лева за 2014 г./, при предвиден в закона максимум до 5 % от размера на тези приходи/, т. е. на 2450 лева. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е постановено от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 8, т. 1 и т. 2 и чл. 60, ал. 1, т. т. 2, 3 и 12 ЗЗК, при спазване на изискванията за кворум регламентирани в чл. 59 ЗЗК, в законоустановената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, при правилно прилагане на приложимия материален закон досежно осъществен състав на нарушението и неговата цел. Въз основа приобщените към преписката доказателства, КЗК е извела обосновани изводи относно релевантните за спора обстоятелства. Противно на твърдяното в жалбата, КЗК не е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила, още по-малко - съществено, тъй като е обсъдила не само твърденията на искателя, но и всички възражения на привлеченото дружество. Впрочем по отношение на исканията по доказателствата на процесуалния му представител пред КЗК съдът ги събра, без това, от което се отказа, но нито едно от тях не опроверга приетото от КЗК, предвид преценката им като неотносими към предмета на настоящия спор -с оглед, че установят неотносими факти, настъпили извън процесния период. По отношение на другото от тази група възражение-за избирателно събрани доказателства "от страна на КЗК», съдът го намира за неоснователно, тъй като посочените твърдения са иррелевантни към предмета на това производство. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон досежно осъществен състав на нарушението по чл. 31 от ЗЗК. Твърденията в жалбата, че не е осъществен съставът на това нарушение, за които е наложена имуществена санкция, са неоснователни. С оглед данните по преписката ВАС намира, че с обжалваното решение КЗК обосновано и мотивирано е приела, че е налице фактическия състав на това нарушение по глава Седма от закона, и правилно и законосъобразно е ангажирала отговорността на дружеството за поведение, представляващо недобросъвестна търговска практика. Правилно е прието, че това дружество е осъществило нарушение на забраната по чл. 31 от ЗЗК, тъй като с анализираните пазарни практики – с разпространяване на невярна информация относно представянето си като официален дистрибутор на [фирма], създавайки у потенциалните клиенти представата за статута си при предлагане на продукти на производителя S. I.., U., е заблудил потребителите относно обстоятелството, че то и производителя са в договорни отношения, и по-конкретно, че то е дистрибутор на С.. В случая е осъществена втората форма на изпълнително деяние на фактическия състав на посочената норма, а именно твърдения на неверни сведения относно определени обстоятелства- относно официалния дистрибутор на [фирма] и въвеждане в заблуждение по отношение на начина на предлагане на процесните добавки на производителя S. I.. U.. Иначе казано, осъществил е действия за заблуда на потребителите за това, че е дистрибутор на продуктите С. относно начина на предлагане на продуктите. Възраженията на оспорващото дружество, че заблуждението, ако е налице, не касае съществени свойства на стоките-предвид спазване на Наредбата за изискванията към на хранителните добавки и Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, не държи сметка, че нормата на чл. 31 от ЗЗК забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти и санкцията му е наложена не по първата, а по втората хипотеза. От особена важност в случая е да се посочи, че съдът съобрази обстоятелството, че текстът върху етикетите, с които се продават въпросните продукти, в който оспорващото дружество определя своя търговски обект като "фирмен S. магазин" въпреки, че не е в договорни отношения с официалния дистрибутор за страната и обстоятелството, че на централно място на витрината на магазина е поставило изображение, идентично с марката, използвана от молителя, обуславя извод за стратегия за заблуда на потребителите относно неговото несъществуващо качество на дистрибутор на продуктите С., т. е. неправомерно използване на внушения за обвързаност с утвърден производител, което може да повлияе на пазарното поведение на клиентите. Тук е мястото да се посочи, с оглед следващия довод в жалбата, че предмет на изследването в случая е било нарушение във връзка с разпространяване на невярна информация относно представянето на [фирма] в качеството на официален дистрибутор на [фирма], а не на забрана да се продават или използват продукти на този производител. В тази връзка КЗК правилно е съобразила и текста на нотариална покана от 17.08.2011 г., в която S. UK L. изрично е уведомило [фирма]- във връзка със защита на права върху интелектуалната собственост на групата С., търговското име и репутацията на С., че договорът за дистрибуция е изтекъл на 30.08.2010 г. и доколкото С. не предвижда неговото продължаване, след изтичането му [фирма] няма право да действа и да се представя като дистрибутор за продуктите, предмет на договора и че в случай, че желае да продължи да продава продуктите на С., следва да отправя заявките си към [фирма] и в бъдеще ако желае, да се представя за търговец на дребно, а не за дистрибутор на едро. Твърдението на дружеството-жалбоподател, че уведомявало клиентите на С. кой е новият дистрибутор, остана недоказано, но дори да бе установено, то не би разколебало извода за съставомерност на поведението на [фирма], тъй като би касаело конкретни потребители, докато етикетите със заблуждаващата информация са били достъпни до всеки потенциален потребител и в тях наименованието на [фирма] въобще не е посочено, още по-малко като официален дистрибутор. По отношение на следващото възражение следва да се посочи, че няма колебания в практиката на ВАС, че доколкото съставът на специалната забрана по чл. 31 от ЗЗК не изисква настъпване на реално увреждане, достатъчно е установяване на действия и практики, които създават потенциална опасност от изкривяване на релевантния пазар. Неоснователно е и релевираното на последното място възражение на адв. Цаков, изведено от факта, че в процесните етикети оспорващото дружество добросъвестно е посочвало сайта на производителя, поради което средностатистическият потребител не би могъл да се заблуди кой е официалния дистрибутор. Този извод се налага от факта, че етикетите съдържат заблуждаващата информация, че именно [фирма] е официалният дистрибутор, още повече, че в тях [фирма] е посочен и като вносител, което засилва внушението у потребителите, че закупуват съответния продукт от лице, което е оправомощено чрез договор за дистрибуция да внася въпросните продукти и да ги предлага в съответния за това фирмен магазин. За заблудата в горния смисъл допринася и другото обстоятелство, за което страните не спорят- централното изображение на витрината на магазина на [фирма], напълно съвпадащо с комбинирана марка на S.. Възражението за правомерното й получаване в момент преди процесния период е иррелевантно за спора. Доводът на жалбоподателя, че тъй като в магазина се продават само продуктите на С., затова е поставил този стикер, е също лишен от основание, защото поставянето на рекламно изображение на защитена марка на производител може да се осъществи само със знанието и съгласието на притежателя или ползвателя на тази марка за съответната географска територия, каквото-както бе посочено по-горе, не е налице, даже напротив-налице е изрично несъгласие за съществуването на такъв магазин, а няма и съгласие за използване на тази марка. Това възражение пряко се опровергава от представените в преписката писмени доказателства. Посочената практика на ВАС касае спорове, различни от настоящия. /Решение № 9252 от 24.06.2011 г. по адм. д. № 6538/2011 г., ІV отд. на ВАС и решение № 14860 от 15.11.2011 г. по адм. д. № 9788/2011 г., 5 чл. с-в на ВАС. / Не намира опора в доказателствата по делото и последното възражение- за противоречие на решението с целта на закона, предвид " липса на аргументиран анализ" на относимите норми на ЗЗК. Напротив, с оглед изложеното по-горе се налага изводът, че КЗК точно е спазила чл. 1, ал. 1 от ЗЗК, като съобразила решението си с целта на закона да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. Въз основа на коректен анализ на данните по преписката, който извод се налага от представените в осемте папки приложения, КЗК е извела обоснования извод, че това дружество е осъществило процесното нарушение. Горното обуславя извод, противоположен на твърдяния за липса на съставомерност на забраната за въвеждане в заблуждение. В настоящия казус от страна на оспорващото дружество е осъществен предвидения в хипотезиса на правната разпоредба на чл. 31 от ЗЗК юридически факт, поради което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за поведение, определено като противоречие с добросъвестната търговска практика в конкретната й проявна форма. По тези съображения ВАС намира, че КЗК законосъобразно е квалифицирала действията на дружеството-жалбоподател като нарушение по този текст и правилно е постановила прекратяването му. Решението в обжалваната част, с която е установено нарушение на специалната забрана на чл. 31 от ЗЗК е законосъобразен административен акт. Изводите на Комисията за защита на конкуренцията в тази част са обосновани и правилно поведението е квалифицирано по приложимата материално-правна норма. Нито един от тези изводи не се разколебава от представените с жалбата и в съдебното заседание на ВАС в голяма синя папка доказателства. Впрочем, по-голямата част от тях, по аргумент от чл. 58, ал. 3 ЗЗК, са били известни на страната по време на производството пред КЗК и тя е имала възможност да ги представи пред административния орган. Жалбата е неоснователна и в частта относно размера на санкцията за извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК, предвид правилното му определяне като не особено тежко по смисъла на т. 17. 2 а от Методиката за определяне на санкциите, приета с решение 71/3.02.2009 г. на КЗК, изм. с Решение 330/17.03.2011 г. и при правилно приетата липса на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид разпоредбата на т. 17 а от методиката за определяне на санкции, визираща размер на имуществената санкция за не особено тежки нарушения до 5 %, обоснован е изводът на КЗК, че размерът на санкцията следва да възлиза на 5 % от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за предходната финансова година, предвид продължителния период от време - от 8.08.2012 г. до настоящия момент, поради което неблагоприятните последици биха могли да доведат до значителен негативен ефект върху конкуренцията.. Твърдяните в жалбата две смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед твърдението за непропорционален размер на наложената санкция, съдът преценява за неоснователни, тъй като нито едно от тях не е такова по т. 18. 1 от Методиката за определяне на санкциите. Освен това първото-че оспорващият активно е съдействал по време на разследването, не отговаря на действителното положение, тъй като съдействието му е в рамките на задължението за съдействие по ЗЗК. А второто-за «малката вероятност от настъпване на вреди", не намира опора в доказателствата по делото. С оглед приетия за законосъобразен извод на КЗК за извършено от жалбоподателя нарушение на ЗЗК, то обосновано, на основание чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК, му е наложена имуществена санкция. Настоящият състав намира за правилно, че то е определено на горната граница, предвид значителния период на осъществяване на нарушението, при отчетен факт на значителен негативен ефект върху конкуренцията. По тези съображения съдът намира, че няма основание тази санкция да бъде изменена в посока намаляване. При определяне на размера органът по конкуренция е спазил изискванията на чл. 100, ал. 4 ЗЗК-отчел тежестта и продължителността на нарушението по чл. 31 от ЗЗК, като приложил правилно утвърдената от него методика. Санкцията е справедлива и обоснована, от една страна има превантивен и възпиращ ефект за нарушителя, а от друга - не осуетява възможността да осъществява дейността си. Съдът не констатира и твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 69, ал. 4 ЗЗК при определяне на размера на разноските, с оглед неосъществена редукция. Нормата определя, че когато постанови решение за установяване на извършено нарушение по закона, комисията възлага на нарушителя направените по производството разноски, ако са поискани от другата страна, съответно когато комисията не е установила нарушение, разноските остават за страните така, както са направени. Анализът й, съобразен с факта на установено нарушение, не води до извод за неправилното й прилагане. По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него се преценява като неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото направеното от процесуалния представител на оспорващото дружество искане за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция е неоснователно и следва да се остави без уважение. С оглед своевременно направеното от процесуалния представител на КЗК искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на тази страна направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 200 лв. Искането на процесуалния представител на заинтересованата страна - [фирма] за присъждане на разноски пред ВАС е също основателно. То е и доказано в размер на 6336, 88 лева, съобразно данните от адв. пълномощно /приложено на л. 162 от делото/ и две фактури-/л. 159 и л. 161 установяващи, че тази сума действително е внесена за адвокатски хонорар. Съдът съобрази обаче наличието на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК и действителната правна и фактическа сложност на делото, както и нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., изм. и доп. ДВ. бр. 28 от 28 Март 2014 г. / за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради горното намира, че следва да намали размера на адвокатското възнаграждение, като го определи на 3000 лева. Посочената сума оспорващият следва да бъде осъден да заплати на тази страна, като искането до пълния претендиран размер следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,