Решение № 8834 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3916/2009 г.

Решение № 8834 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3916/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на ЕТ "Генади Бонев", представлявано от Генади Бонев и процесуалния представител срещу решение без номер от 10.12.2008 г., постановено по адм. дело № 01438 по описа за 2006 година на Софийски градски съд, III-д състав, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ДРА № 942 от 25.10.2005 година, потвърден с решение № 191 от 8.2.2006 г. на директор на дирекция "ОУИ"-гр. София при ЦУ на НАП и са присъдени разноски в полза на директора на Д "ОУИ". Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска да се отмени решението със законните последици. Развива същите съображения в представена по делото писмена защита. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ"-гр. София при ЦУ на НАП я оспорва в съдебно заседание и счита решението на първата инстанция за правилно. Претендира заплащане на юристконултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбите на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред градския съд е бил ДРА № 942 от 25.10.2005 година, потвърден с решение № 191 от 8.2.2006 г. на директор на дирекция "ОУИ"-гр. София при ЦУ на НАП, с който на търговеца са били определени данъчни задължения поради в размер на 8379 лв. и лихва 1124, 17 лв. за данъчни периоди на 1.10.2003 г.-28.2.2004 г. и 1.4.-30.6.2004 г. За да отхвърли жалбата съда е приел, че не са събрани в съдебното производство доказателства, включително съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на които да се приеме, че са изпълнени всички изисквания на чл. 64 от ЗДДС (отм.) за признаване на получателя по доставките по процесните фактури, издадени от "К. М. К.-97" ООД, на данъчен кредит. Решението е правилно, съобразено с материалния закон и установената безспорна съдебна практика по тези въпроси. Касационните доводи повтарят тези, изложени пред първата инстанция по отношение на допуснати процесуални нарушения при извършване на ревизията. Отказът за признаване на данъчни кредит по процесните фактури от органите по приходите е поради ненамиране на адреса на прекия доставчик и невъзможност да бъде проверено счетоводството му, включващо както счетоводното отразяване на процесните суми, така и възможността да се докаже извършването на посочените доставки - гориво. Вещото лице, по изготвената по делото експертиза, също не е намерило представител на доставчика на посочения адрес. Няма доказателства както за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55 ал. 6 от ЗДДС (отм.) така и за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) Освен неколкократно представяне на процесните фактурите, придружени от касови бонове, по делото няма никакви други доказателства, които да оформят извод за наличие на посочените две предпоставки. След като те не са налице, законосъобразен е извода на съда за липса на право на данъчен кредит за получателя по доставките и решението следва да бъде оставено в сила. На ответника следа да се присъди юристконултско възнаграждение предвид явяването му в съдебно заседание и разпоредбите на ДОПК - до минималното за адвокат - в случая следва да се определи на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение