Решение № 2645 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3166/2015 г.

Решение № 2645 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3166/2015 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК, вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационнa жалбa от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Пловдив против Решение № 140/26.01.2015 г. по адм. д. № 3698/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен РА № 211301784/30.07.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърдени с Решение № 1146/01.11.2013 г. на ДД "ОДОП" - Пловдив, с който на Петко Титов Валенцов от гр. Златоград при условията на чл. 19, ал. 1 ДОПК са установени задължения и лихви.

Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на решение, с което да бъде потвърден РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Петко Титов Валенцов от гр. Златоград не взема становище по касационната жалба.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Кумулативно необходимите предпоставки за това са:

• лицето да има качеството на чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното;

• да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител;

• вследствие на това поведението, да не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение.

Не е спорно и е установено по делото, че РЛ е било изпълнителен директор на "Златоград Автотранспорт" АД и съобразно Устава на дружеството е орган на управление в периода на възникване на задължения на дружеството за данъци, установени с влязъл в сила ревизионен акт - РА № 261102159/21.07.2011 г., установяващи задължения на дружеството по ЗДДС, във връзка с отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Валенсиана-2005 " ЕООД за д. п. м. 05.2008 г. в размер на 22 000 лв., "Вал Трейд Груп " ЕООД за д. п. м. 04.2009 г. в размер на 20 000 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 17 166, 67 лв. за д. п. м. 01.2010 г. по сделки с ЕТ "Анри 64 - Андрей Кехайов" и по ЗКПО за 2009 г. в размер на 19 857, 95 лв. вследствие на увеличен финансов резултат със стойността на отписани активи, които не са данъчно амортизируеми.

Като влязъл в сила, ревизионният акт се ползва с доказателства сила относно обстоятелствата, формиращи задълженията.

Спорни са били останалите кумулативните изисквания за отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК, а именно: поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие на това поведение на лицето да не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

Всички обсъждани в РА, включително и подробно възпроизведени в касационната жалба на ДД"ОДОП" - Пловдив действия във връзка с разпореждане на активи, са осъществявани за период преди влизане в сила на РА, а именно за периода 2009-2010 г., а ревизионният акт е издаден 21.07.2011 г. и съобразно връчването му на ревизираното дружество и изтичане на срока за обжалването му, е влязъл в сила след тази дата.

Отделно, разпореждането с активи на дружеството са съобразени с Устава и разпоредбите на Търговския закон и са въз основа на взети решения на Общо събрание на акционерите, съответно - решение на Управителния съвет на дружеството, за което има данни по административната преписка и същите са отразени още в мотивите на ревизионния доклад.

Решаващо в случая е, че органът по приходите не е предприел съответните действия във връзка с изпълнение на ревизионния акт, като освен, че е образувано изпълнително дело, липсват каквито и да е данни за предприети действия, а отделно - наложените обезпечителни мерки - запор върху имущество, са били отменени с решение № 201/07.05.2014 г. на ТД на НАП - Пловдив Стела Петкова/л. 551-553/ от делото, което решение е представено от процесуалния представител на Дирекцията с молба от 27.10.2014 г., ведно с други доказателства, приети от съда с протоколно определение от проведеното последно съдебно заседание на 06.11.2014 г., в което делото е приключило за решаване по същество.

При липсата на всички изискуеми кумулативни предпоставки по чл. 19 ДОПК, отговорността на лицето и издадения РА на това основание, са незаконосъобразни, както е приел първоинстанционния съд.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение