Решение № 8217 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2027/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от С. Т. К., от гр. София, чрез адвокат Чобанова, за отмяна на Решение 11169/15.11.2023 г. постановено по АД 3037/2023 г. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение. В молбата се сочи, че са налице основанията за отмяна, предвидени в чл.239, т.1 и т.3 от АПК възникнали, преди постановяване на съдебното решение, обстоятелства, които не са могли да му бъдат известни, а именно: в периода между 27.09.2023г., когато делото е обявено за решаване и 15.11.2023г., когато е обявено съдебното решение, чиято отмяна се иска, е отменен, считано от 06.10.2023г., материалният закон, уреждащ отношенията, предмет на делото - Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/, като вместо него са приети и влезли в сила на 06.10.2023г., два нови закона, уреждащи същите обществени отношения. Процесуалното представителство по висящи спорове по ЗПКОНПИ, по силата на §5, ал.2 от ПЗР на новият Закон за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗОНПИ/ се осъществява от председателя на Комисията, съответно съдът е следвало да отмени хода на делото по същество, да заличи като страна Комисията по ЗПКОНПИ и да конституира новата Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, създадена със Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/ или поради отпаднала правосубектност на органа да прекрати производството по делото. На следващо място твърди, че действащия нов ЗПК, в своя §3, т.28 от ПЗР, регламентира отмяна на чл. 52 81 от ЗПКОНПИ /отм./, съответно отпаднало е правното основание за издаване на административния акт, предмет на делото и съдът е следвало да приложи по-благоприятния за него закон. Счита, че с приемането на двата нови закона и създадени с тях два нови административни органа, води до разминаване в адресата, на който се дължи изпълнение, според съдебното решение и фактическото положение и това го възпрепятства да изпълни доброволно задължението си и спрямо кой орган. Счита тези нарушения на съда за съществени процесуални нарушения, водещи до нищожност на постановения съдебен акт. Иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС и постановяване на ново решение, с което се обезсили решението на ВАС като нищожно и се прекрати производството по делото или алтернативно да бъде отменено решението на ВАС и делото бъде върнато за разглеждане от нов състав на съда с указания за съобразяване с новоприетите нормативни актове, съответно той да се възползва от по-благоприятната за него и относима нова нормативна уредба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и направените пред всички съдебни инстанции. Прави особено искане за отправяне до Конституционния съд на РБ на искане за тълкуване конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 76 от ЗПК, в контекста на правомощията, гарантирани на всеки министър с чл.115 от Конституцията на РБ. Ответникът по молбата КПК, чрез юриск. Георгиева, в съдебно заседание и в писмени бележки по същество, излага съображения за неоснователност на молбата за отмяна, поради липса на основанията посочени в нея по чл.239, т.1 и т.3 от АПК и моли да се остави без уважение, като претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК, срещу съдебен акт който може да бъде предмет на искането за отмяна, предвид чл. 237, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно. Искателят, очевидно, не прави разграничение между отмяната на влязло в сила съдебно решение, като извънреден процесуален способ за защита, който е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК, и основанията за незаконосъобразност и/или нищожност на съдебните актове. Това е видно, както от наведените с искането доводи, така и от петитума му отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС и постановяване на ново решение, с което да се обезсили решението на ВАС като нищожно и се прекрати производството по делото или алтернативно да бъде отменено решението на ВАС и делото да бъде върнато за разглеждане от нов състав на съда със задължителни указания. Всички наведени доводи, с които се твърди, че са допуснати от касационния състав на ВАС съществени процесуални нарушения, не изпълват никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.239, т.1 и т.3 от АПК. Решението по АД 3037/2023 г. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение, постановено в касационно производство при инстанционен контрол за законосъобразност на Решение 726/08.02.2023г. по АД 7926/2022г. на Административен съд София град и е окончателно. Съгласно чл.131 от АПК съдебните производства по административни дела са двуинстанционни и за случая няма правна норма, която да установява друго. С произнасянето от тричленния състав на шесто отделение на ВАС инстанционният съдебен контрол, а с това и процесуалният ред за защита на К. в инициираното от него съдебно производство, е изчерпан. Решението на тричленния състав на ВАС е окончателно на основание чл. 223 от АПК. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В съдебната практика константно се приема, че това основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Отменително основание са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. В случая отмяната на ЗПКОНПИ и влизането в сила на ЗКП и ЗОНПИ, са факти прогласени с обнародването им в Държавен вестник на 06.10.2023г, тоест известни и на съда и на страните по делото и на които искателят не се е позовал до обявяване на окончателното решение на ВАС, чиято отмяна се иска в настоящото производство. Сочените доводи не са новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, по смисъла на т.1 от тази норма и съгласно трайната съдебна практика на ВАС. Неоснователни са и твърдените основания за отмяна по чл.239, т.3, предл. второ от АПК - актът е основан на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Законодателят в тази норма визира като акт на друго държавно учреждение само административните актове по смисъла на АПК, но не и нормативните актове законите, приемани като резултат на законодателната дейност на Народното събрание. Сочените от молителя обстоятелства за отмяна отменен до обявяване на съдебното решение ЗПКОНПИ, ненадлежно конституиране в тази връзка на касатора, отменено правно основание на което е издаден административния акт предмет на спора и ненадлежен субект, в чиято полза е постановено решението, не покриват изискванията за осъществяване на някоя от твърдените хипотези на чл. 239, т. 1 и т.3 от АПК. Преценката за законосъобразност на оспорения административен акт се извършва съобразно относимите норми на действалия материален закон към момента на издаване на акта и последвалите по-благоприятни за адресата му норми не водят до неговата незаконосъобразност, нито са основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС по извършения касационен контрол за законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение. Направеното особено искане за отправяне до Конституционния съд на РБ на искане за тълкуване конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 76 от ЗПК, в контекста на правомощията, гарантирани на всеки министър с чл.115 от Конституцията на РБ, не е относимо към настоящото производство по реда на Глава Четиринадесета, Раздел I от АПК, поради което не следва да се уважава. С оглед изложеното, на основание чл. 244, ал. 1 АПК, молбата за отмяна, подадена от С. Т. К., като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на ответната страна се дължат своевременно поисканите разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 100 /сто/ лева. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия