Решение № 16850 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8707/2011 г.

Решение № 16850 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8707/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба, подадена от "Агро Билд" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. " Волга" № 2, чрез адв. Костов от АК - Пловдив, срещу решение № 559 от 7.04.2011 г. по административно дело № 2486/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против заповед № 128 от 20.10.2010 г. на директора на Областно пътно управление Пловдив при Агенция "Пътна инфраструктура към Министъра на регионалното развитие и благоустройството за отнемане разрешение № 10-О-Е от 26.05.2004 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на крайпътен обект: "Бензиностанция и кафе, разположен в обхвата на републикански път III-866, "Кричим - Куртово Конаре- Стамболийски" при км 112+900, в дясно, експлоатиран от "Агро Билд" ООД. Жалбоподателят обжалва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че обстоятелството, че дружеството е предприело действия по обезпечаване на публичните вземания, е предпоставка, водеща до отпадане на основанието за отнемане на издаденото разрешение. Ответникът в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед на основание чл. 26, ал. 9, във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата и чл. 7, ал. 1 от Наредбата за специалното ползване на пътищата е отнето разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на крайпътен обект "Бензиностанция и кафе, разположен в обхвата на републикански път III-866, "Кричим - Куртово Конаре- Стамболийски" при км 112+900, в дясно, експлоатиран от "Агро Билд" ООД, поради забавяне плащането на дължимите годишни такси и продължаващото извършване на разрешеното специално ползване на пътя за периода 01.01.2006 г. до 20.10.2010 г. Съгласно чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата при забавяне плащането на дължимите годишни такси по чл. 18, ал. 3 и продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя, администрацията, управляваща пътя, отнема издаденото разрешение и за сметка на нарушителя прекъсва достъпа до обекта или демонтира съответното рекламно или друго съоръжение. Съдът е изяснил релевантните за правния спор факти, като въз основа на тяхната преценка правилно е приел законосъобразност на издадения административен акт. Обоснован от фактическа и правна страна е изводът на съда, че в случая са налице предпоставките на чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата, при която хипотеза административният орган следва да отнеме издаденото на жалбоподателя разрешително. Член 26, ал. 9 от същия закон и чл. 7 от Наредбата за специално предназначение на пътищата също предвиждат, че разрешенията се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях. Правилно е прието от съда, че неплащането на дължимата такса е въведено изрично като основание за отмяна на разрешението, което обосновава прилагането на чл. 26, ал. 9 от ЗП. С издаване на разрешителното дружеството е било уведомено, че при неплащане на дължимите такси същото ще бъде отнето. Това неизпълнено задължение възниква по силата на чл. 18, ал. 2 от ЗП и е отразено в т. 5 от разрешението за експлоатация на крайпътния обект. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят дължи такса съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗП по съответната тарифа, тъй като извършва специално ползване на пътя по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата чрез изграждане и експлоатация на крайпътен обект и след като не е заплатил таксата за посочения период правилно е било отнето издаденото разрешение. Законосъобразно е прието от съда, че обстоятелствата, свързани с обезпечаване на публичните задължения и с предприемането на мерки за тяхното погасяване са ирелевантни за законосъобразността на обжалваната заповед, тъй като съобразно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон са преценя към момента на издаването на акта. От друга страна, елемент от фактическия състав на нормата на чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП, предвиждаща отнемане на издаденото разрешение е "забавяне на плащането на дължимите годишни такси по чл. 18, ал. 3", а не "неплащане на дължими такси". Т. е. за да се приложи чл. 57, ал. 4, т. 3 е достатъчно да е налице забавяне на плащането. Забавяне ще е налице, дори и когато плащане е извършено, но след изтичане на законоустановения срок. Срокът за плащане е определен в чл. 23 на Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура". Съгласно тази разпоредба таксите се заплащат на равни тримесечни вноски до 10 число на текущото тримесечие. В конкретния случай забавянето на плащането е в рамките на повече от 4 години. Обстоятелствата, дали таксите са платени след определения в закона срок или дали е започнало плащането им, както и предприемането на действия свързани с обезпечаване на публичните задължения, са без правно значение за законосъобразността на обжалвания административен акт. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и е стигнал до правилния извод, че са били налице предвидените в закона предпоставки, визирани в чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП за отнемане на издаденото разрешение за специално ползване на пътя. Жалбоподателят не твърди да е заплатил дължимите такси до издаването на заповедта, а и независимо от това разрешението се отнема при забавяне плащането на дължимите годишни такси, което е безспорно установено. Неоснователно е възражението на касатора, че процесният обект е извън приложното поле на ЗП, с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗП, тъй като същият попада в регулацията на с. Куртово Конаре. Съгласно цитираната разпоредба Законът за пътищата не се прилага за улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински път. По делото не се спори, че процесният обект попада върху път, който е част от републикански път III-866 "Кричим-Куртово Конаре- Стамболийски", ето защо разпоредбите на ЗП намират приложение и по отношение на него. Поради липсата на касационни основания за отмяна, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски, с оглед на което същата следва да се остави без уважение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административонпроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение