Решение № 4391 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11899/2018 г.

Решение № 4391 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11899/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Бургас моли да бъде отменено като неправилно решение № 1483/19.07.2018 г. по адм. д. № 2767/2017 г. на АС - Бургас, с което е отменен РА № Р-02002017000997-091-01/17.07.2017 г. на ТД на НАП-Бургас. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуални закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по 1404 лв за всяка инстанция. Ответникът по касационната жалба "Еко-фрукт" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и доводите, изложени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-02002017000997-091-01/17.07.2017 г. на ТД на НАП-Бургас, с който е определен корпоративен данък за 2015 г. на дружеството по ЗКПО 25 739, 63 лв с 3382, 50 лв лихви. Задължението за данък е определено поради отказано право на преотстъпване на корпоративен данък за 2015 г. в размер 25 739, 63 лв по чл. 167, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКПО, тъй като ревизираното лице към 31.12.2015 г. не е заплатило 298, 09 лв, от които 57, 65 лв данък върху общия доход по трудови правоотношения за м. 11. 2015 г., 0, 05 лв лихви по задължения за ДЗПО-УПФ за м. 11. 2015 г., 85, 93 лв задължения за ДЗПО-УПФ за м. 10. 2015 г., 1, 49 лв лихви върху последното задължение и 152, 97 лв задължение за ДЗПО-УПФ за м. 11. 2015 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. В РД е констатирано, че дружеството към 31.12.2015 г. има надвнесени 3306, 80 лв, от които 2390, 95 лв вноски за ДОО и 915, 85 лв вноски за ЗО. Вещото лице е дало заключение, че към датите за плащане на неиздължените суми 25.11.2015 г. и 28.12.2015 г. надвнесените суми са били налични по сметките за ДОО и ЗО. Съдът е приел, че е следвало органите по приходите служебно да извършат прихващане предвид задължението по чл. 5 от ДОПК да установяват фактите и обстоятелствата от значение за прилагане на облекчението, въпреки, че не е имало искане от ревизираното лице. По чл. 129, ал. 1 от ДОПК липсва задължение за органите по приходите да извършат служебно прихващане, след като в нормата е употребен изразът "може". Неправилно съдът е приел, че не е направено искане за прихващане от ревизираното лице, макар, че в мотивите си е приел, че такова искане от 26.09.2016 г. е приложено на л. 35 от делото. Видно от искането в него е поискано да бъде извършено прихващане на недължимо внесените суми за ДОО с невнесените суми за ДЗПО и ДОД към 31.12.2015 г. Към искането е било приложено удостоверение № 2002016000564/23.02.2016 г. на ТД на НАП-Бургас за липса на задължения, което не е приложено в преписката. Искането за прихващане е направено преди започване на ревизията, по него страните не спорят, че липсва произнасяне от органите по приходите. Мълчаливият отказ не е бил обжалван по чл. 131 от ДОПК. Копие от искането е представено с възражението по РД, в което дружеството е поддържало, че бездействието на органите по приходите да направят поисканото прихващане не следва да е причина да му бъде отказано преотстъпване на данъка за 2015 г. На основание чл. 131, ал. 3 от ДОПК органите по приходите следваше да приемат, че с възражението по РД е направено ново искане за прихващате, по което следваше да издадат акт за прихващане или възстановяване или да извършат прихващане с РА, ако надвнесените суми, налични към 31.12.2015 г. са били налични към датата на издаване на РА или с други налични към тази дата надвнесени суми по сметката за ДОО. Формиран е втори мълчалив отказ да се извърши прихващане на задълженията за ДЗПО и ДОД за 2015 г., който съдът е приел, че е в нарушение на чл. 5 от ДОПК, задължаващ органите по приходите служебно, без искане от заинтересуваните лица да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагане на определените в закона облекчения. В нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът не е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Следваше съдът да укаже на страните да представят цитираното удостоверение № 2002016000564/23.02.2016 г. на ТД на НАП-Бургас за липса на задължения, на което се позовава дружеството, имащо значение за изясняване спазен ли е принципът на правната сигурност на правото на ЕС. Следваше да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице да даде заключение какви надвнесени суми има по сметките на дружеството от 1.01.2016 г. до 26.10.2016 г., когато органът е следвало да се произнесе по искането за прихващане, направено от дружеството на 26.09.2016 г. и след това, били ли са извършени прихващания с надвнесените суми и за какви задължения. Изясняването на тези обстоятелства има значение за преценка било ли е възможно да се извърши поисканото прихващане, за да се прецени нарушен ли е чл. 5 от ДОПК от органите по приходите при постановяване на процесния РА. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се приложи удостоверение № 2002016000564/23.02.2016 г. на ТД на НАП-Бургас за липса на задължения, да се постави допълнителна задача на вещото лице, както е определена по-горе и да се обсъди доводът на касатора, че преотстъпването на данъка е ползвано в завишен размер предвид стойността на закупените активи. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,