Решение № 4524 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1836/2019 г.

Решение № 4524 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1836/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Станева, подадена чрез упълномощен адв. Д. Георгиев срещу решение № 2285/23.11.2018 г. по адм. дело № 994/2018 г. по описа на Административен съд – Варна. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно е приел, че в процеса на обработка на заявлението за подпомагане, дори и след предвидените срокове е нормално да се извърши втора проверка на място, с която се твърди, че незаконосъобразно е извършено повторно изчисление на първоначалния СПО (Стандартен производствен обем). Посочва, че съдът не е взел предвид, че увеличеният обем на СПО е установен едва при втората проверка на място, докато първата такава не е констатирала промени по СПО. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната по касационната жалба страна – директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Варна, чрез упълномощен юриск. Д. Ашикова с писмен отговор оспорва жалбата като излага доводи по съществото на спора. Моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителя на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага, че съдът подробно е обсъдил фактическите обстоятелства, установени с писмените доказателства по делото, вкл. заключението на назначената съдебно-техническа експертиза и е формирал обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт доводи по същество. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. Станева против заповед № 03-030-РД/56 от 16.03.2018 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие"– Варна, с която й е отказано финансиране на заявление за подпомагане на основание чл. 27, ал. 2 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 5, ал. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка "6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 10". Съдът е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество, като е преценил, че тя е неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат, съдът е установил фактите по спора относно подаденото от А. Станева заявление за подпомагане с УРН на кандидата 644842 от 8.08.2016 г. по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от Наредба № 10. В приложения към заявлението бизнес - план е посочила обща обработваема площ от 23, 00 дка и начален икономически размер на стопанството, измерен в СПО 15 462, 10 лв., равняващи се на 7 905, 65 евро. При извършената на 28.09.2016 г. Проверка е установено, че има съмнения за изкуствено създадени условия, като е съставен съответно контролен лист от извършването й, подписан от Станева без възражения по описаните факти и обстоятелства. В хода на производството е била изпратена докладна записка с вх. № 05-3-031/66 от 21.04.2017 г. на директора на ОД на ДФ"Земеделие"-гр. Варна до дирекция "Противодействие на измамите"-гр. София, като в резултат на същата е извършена проверка на изложените в нея данни, относно проверка на имотите въз основа на които е сформирано стопанството, измерено в стандартен производствен обем. Със заповед № 03-030-Р0/129 от 21.04.2017 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Варна е наредено да бъде спряна обработката по процесното заявление за подпомагане, във връзка с документи и информация, създаващи съмнения за нередност. Жалбоподателката е депозирала възражение вх. № 01-031-6500/123/3.05.2017 г., с което е заявила, че всичко което е декларирала в бизнес плана е налично. Със заповед № 340305/4.09.2017 г. на Началник отдел "РТИ" е наредено извършването на проверка на място, относно подаденото заявление за подпомагане от Станева в присъствието на служител на дирекция "Противодействие на измамите" и в присъствието на кандидата. При проверката на място от 11.09.2017 г е направено изчисление на размера на стопанството на Станева и е установено, че то възлиза на 8 474, 21 евро, което е над максимално допустимия размер от 7 999 евро СПО, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 10, поради което на описаните вече правни основания, и е направен отказ от финансиране на заявлението. Контролният лист от проверката на място е бил подписан от кандидата, като е отбелязано, че имотите, които са били измерени са стопанисвани от нея и предходната година. За изясняване на фактите по делото съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е било оспорено от страните. От заключението на вещото лице е, което съвпада изцяло констатациите на административния орган. Експертът по делото е посочил, че липсват данни резултатите от проверката на място да е бил оспорен от настоящия касатор, въпреки присъствието му на нея и дадената възможност за това. Въз основа на фактическите установявания, съдът е извел правни изводи, че обжалваната заповед е била издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма, а мотивите й - несъответствието на икономическия размер на стопанството, са били съответни на установеното от съда. Посочените правни основания за издаването на заповедта са били съответни на фактическото установяване, поради което съдът е направил и решаващият си извод за законосъобразност на заповедта, като е отхвърлил жалбата против нея. Решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Релевираните доводи в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неизследване на събраните доказателства, на прилагането на сроковете от Наредба № 10 и неправилното кредитиране на СТЕ по делото са неоснователни. По делото е било безспорно установено, че са извършени две проверки на парцелите на жалбоподателката. Първата проверка е била извършена на 28.09.2016 г. от експерт на ДФ Земеделие -ПСМП - ОД Варна по т. нар. визуален метод, без да са извършени измервания на площите на заявените парцели. Втората проверка е извършена от ДФ "Земеделие", ДТИ, РИ-Варна на 11.09.2017 г при която са измерени на място обработваемите земи от жалбоподателката към тази дата и с културите които са били засети и е установен размер на засетите култури е общо 2. 371 ха при заложени в заявлението 2. 3 ха. След извършването на проверка на място на 11.09.2017 г. е установено увеличаване на СПО в размер на 16574. 11 лв или 8474. 21 евро. Констатациите в контролните листове, подписани от Станева без забележки, са потвърдени и със заключението на СТЕ, приета без оспорване от страните. Поради това правилно съдът е стигнал до извод, че при данни за увеличаване на СПО е без правно значение за изхода на делото намерението на заявителя дали ще стопанисва земята и това с каква плътност са засетите култури, както и върху каква част от заявената земя са разположени същите. Неоснователни са и възраженията на касатора за нарушение на материалния закон. В чл. 5, ал. 2 от Наредба № 10 са посочени критериите, на които лицата, подали заявление за подпомагане следва да отговарят. Сред кумулативно посочените критерии е и този на т. 3, според който заявителят трябва да има икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между 2 000 евро и 7 999 евро включително. От данните по делото безспорно е установено, че при подаване на заявлението Станева е отговаряла на това изискване, но при проверката на място е било установено друг, различно от заявлението СПО относно посочените имоти, заявени за подпомагане. Поради това е било извършено преизчисляване на стандартния производствен обем на стопанството, при което същият е променен. При промяната СПО е бил в повече от максимума в чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 10. Правилно и на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 и 4 от Наредба № 10 административният орган е постановил отказ от финансиране на подаденото заявление. Като е достигнал до този правилен извод и е отхвърлил жалбата съдът е постановил решение, което е съответно на материалния закон. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Касаторът ще следва да заплати разноски Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Варна, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение