Решение № 5010 от 11.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на Г. Илиев от гр. Видин, чрез процесуалния му представител адв. Станкулова, срещу решение 9 от 03.02.2023г., постановено по адм. дело 245/2022г. на Административен съд гр. Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД 02 11 1263 от 25.10.2022г. на Кмета на община Видин, с която на основание § 4 ал. 1 т. 2 от ПЗР на ЗКИР и § 4 ал. 5 т. 6 б. б от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ е отказано по заявление на жалбоподателя изменение на действащия кадастрален план на [населено място], общ. Видин, изразяващо се в отстраняване на непълнота и грешка за нанасянето на регулационната линия на УПИ XIX 555, кв. 35 от изток към терен, на който не е даден планоснимачен номер и уличната регулационна линия на УПИ XIX 555 към улица от юг от о.т. 120 до о.т. 121 по плана на [населено място] като имотна граница; общата регулационна линия между УПИ XIX 555 и УПИ ХХ 556, кв. 35 като имотна граница. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение на АС гр. Видин, като постановено в противоречие с материалния закон, поради необоснованост и докуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при неправилен извод относно приложимите закони и допуснати нарушения относно събраните доказателства, съдът е достигнал до неправилен извод за наличието на спор за материално право, какъвто се отрича. Навежда съображения, че в случая е налице непълнота и грешка, предвид отразеното в нотариалния му акт, че регулацията е приложена, обосноваващо наличието на непълнота и грашка досежно нанасянето на регулационната граница като имотна. Иска оспореното решение да бъде отменено. Ответникът Кметът на община Видин, с представен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Ответникът В. Станков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Видин е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по § 4 ал. 1 т. 2 ПЗР на ЗКИР, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че това е така, тъй като е установено наличието на предпоставките по § 4 ал. 5 т. 6 б. б ПЗР на Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г., предписващ, че до одобряването на КККР, непълнота и грешка се установява на самото място от службата по кадастъра с акт по образец, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Посочил е, че от представените доказателства, а именно съставеният акт за непълноти и грешки е подписан от заявителя, но не и от заинтересования собственик В. Станков, собственик на ПИ пл. 556, кв. 35, [населено място], който изрично е възразил срещу исканото изменение. Поради това съдът е приел, че са налице предпоставките по § 4 ал. 5 т. 6 б. г, предл. 2 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г., съгласно която при неподписване на акта за непълноти и грешки от заинтересовано лице това обстоятелство се отбелязва от съставителя на акта и общинската администрация издава отказ за отстраняване на непълнотата и грешката. Приел е и че при наличието на спор за материално право и отказ да бъде посписан актът за непълноти и грешки, органите по кадастъра не могат да решат този спор и в случая за жалбоподателя съществува възможност да разреши спора си за материлано право със заинтересованото лице относно собствеността на граничната част процесния имот, след което да поиска отново изменение на кадастралния план. Най накрая е приел, че е извън предмета на спора възраженията относно на липсата на доказателства относно уреждането на сметките по реглация между собствениците на засегнатите имоти. Поради това е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК, по следващите съображения. На първо място с жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство е оспорена в цялост заповед Заповед РД 02 11 1263 от 25.20.2022г. на Кмета на община Видин, с която освен отказ за изменение на кадастралния план досежно поставянето на регулационната граница като имота между УПИ XIX 555 на жалбоподателя Г. Илиев и УПИ XX 556 на заинтересованата страна В. Станков, кв. 35, [населено място], е отказано изменение и на кадастралния план в частта, с която е поискано нанасянето на регулационната линия на УПИ XIX 555 към улица от юг от о.т. 120 до о.т. 121 като имотна граница. Във връзка с така очертаните предели на оспорване съдът следва да конституира заинтересованите страни по делото, за което съдът следи служебно независимо дали органът е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 3 от АПК да ги посочи точно. Съгласно чл. 153 ал. 1 от АПК в съдебното производство, наред с оспорващия и органът издал административния акт, участват и всички заинтересовани страни. § 1 т. 13 от ДР на ЗКИР определя кръга на "заинтересовани лица", а именно това са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление ведомствата и общините, на които са предоставени правата, т.е. страни в производството са онези собственици или носители на други вещни права, чиито права са засегнати от поисканото изменение. В конкретния случай при постановяване на оспореното решение АС гр. Видин не е конституирал и не е призовал всички заинтересовани страни в производството, които освен това са надлежно и коректно посочени и в оспорената заповед, като участници в административното производство и като засегнати от поисканото изменение. Това е така, тъй като съдът не е конституирал и не е призовал като заинтелесоано лице по делото Община Видин като титуляр на права по отношение на засегнатат от поисканото изменение улица от о.т. 120 до о.т. 121. Не е налице тъждество между Кмета на община Видин, като административен орган и Община Видин, която е титулярът на права по отношение на имотите, общинска собственост, от която категория за улиците. Служебното конституиране на всички страни по делото, включително заинтересованите, е задължение на съда, като неизпълнението му в случая е лишило надлежни страни от участие в производството. Нарушението е съществено и обуславя неправилност на обжалваното решение, което като такова следва да бъде отменено и само на това основание, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При постановяване на оспореното решение съдът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора и не е събрал относимите доказателства. За да постанови оспореното решение съдът се е позовал само на разпоредбата на § 4 ал. 5 т. 6 б. г от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г., като не е съобразил и не е провери приложимостта в случая на нормата на § 4 ал. 5 т. 6 б. д от Наредбата, според която непълнотата или грешката се отстранява от общинската администрация, като: б. д акт за непълноти или грешки не се подписва от пряко заинтересованите лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. В случая със заявлението жалбоподателят е поискал нанасянето на регулационни граници с твърдение за приложен регулационен план като имотни граници. В тази връзка за съда е било налице задължение да установи при тази хипотеза дали е налице приложен действащ регулационен план по отношение на имотите и съответно в тази връзка дали са налице основанията за изменение на кадастралния план с нанасянето на регулационните граници като имоти, както към имота на заинтеросваната страна физическо лице в първоинстанционното производство, така и по отношение на другия засегнат имот от исканото изменение, който представлява улица. В тази връзка съдът е следвало да събере доказателства относно това налице ли е приложен регулационен план, за да установи налице ли са били предпоставките за изменение на кадастралния план или не са били налице, т.е. било е налице основанието за постановяване на отказа. Съответно налице ли е изключението, при което е допустимо акт за непълноти и грешки да не бъде подписан от пряко заинтересованите лица. В тази връзка и за установяване на релевантните за спора обстоятелства съдът е следвало да събере относимите доказателства, включително с използването на специални знания, с които да установи налице ли е приложена регулация, съответно основанието за отстраняване на непълноти и грешки в хипотезата на § 4 ал. 5 т. 6 б. д от Наредбата. Следва да се има предвид и че в приложимата процедура, съобразно закона, който е с приоритет пред подзаконовите нормативни актове, не е налице изискване на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР, съответно на кадастралните планове (след изменението на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР, ДВ, бр. 49/2014 г.), което обаче не игнорира задължението на административния орган да уведоми заинтересованите от изменението лица, а именно тези, чиито имоти са засегнати от процедираното изменение, включително със съставянето на такъв акт. Самото неподписване обаче на такъв акт без да са събрани другите доказателства за наличието на основание за отказ за изменение на кадастрален план, не е основание за постановяване на отказ. В случая в оспорената заповед административният орган се е позовал на такива други основания, като задължение на съда е било да направи проверка и да събере доказателства досежно наличието или не на основанията за изменение на кадастралния план, поради наличието на приложена регулация и във връзка с направеното искане за нанасяне на регулационните граници на УПИ като имотни в действащия кадастрален план. Ето защо с оглед изясняването на тези въпроси и с оглед конституирането на всички надлежни заинтересовани страни в производството срещу административния акт, решението на АС гр. Видин като постановено при ненадлежно конституирани страни и неустановени факти и обстоятелства от значение за спора, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно ще следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Видин, съгласно дадените с настоящето решение указания. При новото разглеждане на делото, съдът следва да конституира и призоваване на всички засегнати от изменението страни, както и да установи релевантните за спора факти и обстоятелства досежно наличието на основания за изменение на кадастралния план с нанасянето на регулационни граници като имотни, поради наличието на приложен регулационен план, като съобрази и относимата законова уредба към момента, в който е извършено прилагането на регулацията, ако е приложена, включително с използването на специални знания. Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение