Решение № 4968 от 10.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тера Пойнт Тенево ЕООД г. Сливен, депозирана чрез процесуален представител срещу решение 181/20.09.2022г., постановено по адм. дело 101/2022г. на Административен съд гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане 01-200-2600/632#4 от 10.03.2022г. издаден от временно изпълняващия длъжността директор на Областна дирекция ДФЗ Сливен, с който на търговеца е определено публично държавно вземане в размер на 8 421.52лв. Твърди се, че решението е неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователно е прието от решаващия състав, че не следва да се прилагат разпоредбите на Търговския закон /ТЗ/ и Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, тъй като правата и задълженията между страните са уредени с административен договор и не се касае за отношения между равнопоставени субекти. Неправилно е прието, че след погасяването на задължението по договора, ДФЗ е възможно да предявява искане за заплащане на неустойка. По делото е безспорно установено, че към момента на получаване на АУПДВ, касаторът е изпълнил изцяло задълженията си по договора, като е изплатил в пълен размер главницата по него и лихва в размер на 2%. С това са изчерпани напълно задълженията по договора за кредит. Не може в един бъдещ и неопределен период да се констатира неизпълнение на договора и да се начислява неустойка по него. Неправилно съдът е приел, че клауза на договор може да бъде основание за издаване на АУПДВ. Не е съобразено, че не е налице анулиране на фактурата, което да води до прилагане на чл.4.2 от договора и до начисляване на неустойка. Налице е сторниране , което като счетоводно действие е различно от анулирането . Съдът няма правомощия да допълва волята на страните по договора още по малко чрез тълкуване да я променя. При постановяване на решението не е съобразена и пандемичната обстановка обявена в страна със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., която е препятствала доставката на торове и е наложило анулиране на фактурата. Неправилно е прието при извършената проверка на акта от съда, че при издаването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да се възприемат като съществени нарушения и само на това основание АУПДВ да се отмени. С издадения АУПДВ, са нарушени основни правила и принципи на АПК, включително и в частта на чл.6 АПК. Поради обстоятелството, че актът е несъразмерен с него са засегнати основани права на жалбоподателя и е нарушено правото на защита на дружеството. По изложените по-горе съображения се моли за отмяна на съдебния акт и за постановяване на решение с което да се отмени оспорения АУПДВ. Претендират се и разноските по делото. Ответникът Директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр.Сливен, намира касационната жалба за неоснователна. По подробно изложени в писмен отговор доводи моли да се остави в сила решението на АС Сливен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Сливен е бил АУПДВ 01-200-2600/632#4 от 10.03.2022г. издаден от временно изпълняващия длъжността директор на Областна дирекция ДФЗ Сливен, с който на Тера Пойнт Тенево ЕООД гр. Сливен е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 8 421.52лв. представляваща законна лихва съгласно таблица 1 от акта. За да постанови своя акт, АС Сливен е установил следните факти: Със заявление 20/184669/00771 от 07.10.2020г. търговеца е кандидатствал за предоставяне на кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница реколта 2021г. в размер на 26 904лв. за минерални торове и в размер на 57 171лв. за семена. Към заявлението са приложени фактура 2000029540/21.09.2020г. с доставчик Аграрика ЕООД и 84/21.09.2020г. с доставчик Билдинг трейд 2016 ЕООД, а така също и платежни нареждания за заплащане на доставките по фактурите. С договор от 22.10.2020г на Тера Пойнт Тенево ЕООД е предоставен целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена в горния размер. В чл. 4.2 от договора е посочено, че при нецелево използване на паричните средства, вкл. при анулиране на фактури за покупка, при деклариране на неверни данни, както и при неизпълнение на задълженията по т. 3.2.1 и т. 3.2.2, вземането на Фонда става предсрочно изискуемо и кредитополучателя му възстановява получения кредит по договора, заедно със законната лихва от датата на получаването му. Дружеството-жалбоподател е било уведомено от ДФ Земеделие с писмо от 11.02.2022г. за констатиране на нарушения във връзка със сключения договор. ЗП е бил задължен да представя в отдел ПСМП фактури за закупуване на семена и/или минерален тор, които да удостоверят извършената покупко-продажба по договора. Установено е, че фактурата с която е кандидатствано по мярката от 21.09.2020г., издадена от Аграрика ЕООД е сторнирана с кредитно известие от 30.09.2020г., но е участвала при изчисляване на сумите по предоставения кредит. Пристъпено е към предприемане на действия от страна на органа по реализиране на отговорността на дружеството съгласно чл. 4.2 от договора. Задължението към ДФ Земеделие е изчислено на 84 075лв., главница ведно със законна лихва от 13.11.2020г. до деня на издължаването, като на 28.01.2022г. е постъпило плащане в размер на 84 075лв., а на 03.02.2022г. в размер на 1 760.90лв. Установено е наличие на непогасено задължение в размер на 8 421.52лв., представляващо законна лихва. След запознаване с постъпилото от дружеството възражение, административния орган е издал оспорения акт, с който е установил на Тера Пойнт Тенево ЕООД публично държавно вземане в размер на 8 421.52лв., представляващо законна лихва, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК вр. чл. 165, ал. 1 и ал. 6 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 и ал. 6 от ЗПЗП, поради неизпълнение т. 4.2 от сключения договор за предоставяне на целеви кредит. В съдебната фаза е изслушана е ССЕ, която сочи, че сумата по кредите е постъпила по сметка на дружеството на 13.11.2020г.; размера на законната лихва върху сумата от 84 075лв. за периода 06.11.2020г. 28.01.2022г. е в размер на 10 486.02лв., а лихвата в акта е посочена като 10 182.42лв.; размера на законната лихва за периода 13.11.2020г. датата на която кредита е постъпил по сметка на дружеството до 28.01.2022г. е в размер на 10 322.54лв.; налице е издадено кредитно известие от 30.09.2020г. на Аграрика ЕООД за пълния размер на издадената фактура от 21.09.2020г; в счетоводството съществува разлика между сторниране на фактура и анулиране на фактура първата представлява счетоводен метод за корекции на допуснати счетоводни грешки при съставяне на счетоводни статии, а втората се използва при допусната грешка при документирането; според в.л. размер на остатъка от дължимата законна лихва е 8 421лв. АС Сливен след изясняване на фактите е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в рамките на възложените му правомощия, за което по делото са представени доказателства - заповеди, издадени от изпълнителния директор на ДФЗ. Прието е, че актът е издаден в писмена форма, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Не са допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Посочено е, че основание за издаване на актът за установяване на публично държавно вземане е сключеният между страните договор 20/184669/00771 от 22.10.2020г. за предоставяне на целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница, реколта 2021г. Решаващия съд е приел, че по своята характеристика сключения договор е административен и предвиденото в т.4.2, предл. I и II, раздел IV Отговорности от него може да бъде основание за издаване на процесния АУПДВ. За да бъде приложена клаузата на този договор е необходимо да бъде установено нецелево използване на паричните средства, изразяващо се в анулирани фактури за покупка на семена и/или торове или деклариране на неверни данни, което в хода на административното производство е сторено. От фактите установени пред първата съдебна инстанция е видно, че във връзка с кандидатстването за получаване на целево кредитиране, земеделският стопанин заедно със заявлението е представил и копие на две фактури 2000029540/21.09.2020г. с доставчик Аграрика ЕООД и 84/21.09.2020г. с доставчик Билдинг трейд 2016 ЕООД чиято стойност да покрива размера на средствата, за които кандидатства по целевата линия, както и заверени копия на платежни документи за извършено плащане по фактурите. Безспорно е установено, че в същия месец на 30.09.2020г. фактурата издадена от Аграрика ЕООД е сторнирана с издаване на кредитно известие. Това обстоятелство не е спорно между страните и се потвърждава от изслушаната по делото експертиза. За безспорно е прието и обстоятелството, че към 07.10.2020г. - моментът на подаване на заявлението от дружеството за посочената фактура е било издадено КИ, поради разваляне на доставката. По тази причина решаващият състав е приел, че Тера Пойнт Тенево ЕООД е декларирал неверни данни, тъй като към датата на подаване на заявление за кандидатстване за отпускане на целеви кредит сделката е била развалена, а издадената фактура сторнирана. Съдът приел, че е установено и другото обстоятелство по т. 4.2. от раздел IV Отговорности от сключения договор от 22.10.2020г. - анулиране на фактура, с която е кандидатствано за целево кредитиране. Според съда употребеното в договора понятие следва да се тълкува в общоприетия смисъл на разваляне на доставката по посочената фактура, а не тясно специализираното счетоводно понятие. С тези мотиви не е възприето и заключението на вещото лице, в частта относно направената разлика между термините "анулиране" и "сторниране" на фактурата. В мотивите на първоинстанционното решение е посочено, че е установено по безспорен начин наличие на обстоятелствата по т. 4.2., предл. I и II, раздела IV от договора анулиране на фактури за покупка на семена и/или торове и деклариране на неверни данни, което попада в хипотезата на нецелево използване на кредита. В обобщение АС Сливен е приел, че са налице основанията за издаване на оспорения АУПДВ. Не са възприети като основателни доводите на дружеството, основани на извънредната епидимиологична обстановка и за приложение разпоредбите на ТЗ и ЗЗД. По тези съображения първоинстанционният съд отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е правилно. По делото липсва спор относно фактите. Основанието за издаване на АУПДВ е неизпълнение на задължения по договор сключен между земеделския производител и административен орган - ДФЗ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че се касае за административен договор сключен според изискването на чл. 12, ал. 7 ЗПЗП. Характерно за този вид договори е, че едната страна изготвя предварително условията му, част от тях могат да бъдат предварително уредени и в специален общ или нормативен акт. Административният договор не предоставя на страните такава свобода на договаряне, каквато биха имали при сключване на договор по ЗЗД. Ето защо при тълкуването и прилагането на сключения договор между ДФЗ и Тера Пойнт Тенево ЕООД са неприложими общите правила на ЗЗД или тези установени с Търговския закон относно сделки между търговци. Договор 20/184669/00771 от 22.10.2020г. е сключен за предоставяне на цеви кредит, като условията за финансиране освен в него се определят и от указанията на Председателя на УС на ДФЗ утвърдени на 05.08.2020г. от Министъра на земеделието, храните и горите. Договорната свобода е ограничена от гледна точка на публичния интерес, а държавата чрез различни оторизирани органи упражнява контрол спрямо сключените административни договори, както е и в настоящия случай. Ползвателят на помощта, в подаденото заявление на 07.10.2020г. е посочил, че е запознат с условията и реда, посочени в указанията за прилагане на целевия кредит . Тези условия включват и осъществяването на последващи проверки. Неправилно е позоваването от касатора на чл. 9 ЗЗД и свободата на договаряне между страните. При съобразяване специфичния характер на административния орган и специалните правила, които уреждат правата и задълженията на страните по конкретния договор за финансиране, първоинстанционният съд правило е тълкувал разпоредбите му и не е заменил волята на страните формирана при договарянето. Съгласно предмета на договора посочен в т.1.1, Тера Пойнт Тенево ЕООД се е задължил да възстанови получения целеви кредит до 30.11.2021г. Това задължение не е изпълнено. Едва след като е бил поканен с писмо изх. 01-200-2600/632#1 от 05.01.2022г. Дружеството е възстановило сумите на две вноски. Безспорно е налице неизпълнение на поето задължение, което само по себе си е достатъчно основание да бъде търсена отговорност от бенефициера по реда на раздел ІV Отговорности от същия договор. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че ДФЗ е можел да предприема само действия при действащ договор за кредит, какъвто към датата на започване на производството по издаване на АУПДВ не е налице. Условията по договора предвиждат ангажиране на отговорност при неизпълнение. След 30.11.2021г. административният орган е пристъпил към събиране на дължимите средства поради неизпълнение на договорните задължения. В този смисъл не става дума за контрол на прекратен договор поради изтичане на срока за неговото изпълнение, а за липса на коректно изпълнение на уговореното от страна на "Тера Пойнт Тенево ЕООД и започване на процедура по реализиране на отговорност. Правилни са изводите на АС Сливен, че към момента на подаване на заявлението за получаване на целевия кредит, фактурата издадена от Аграрика ЕООД, приложена към заявлението, не отразява конкретно счетоводно действие, тъй като към нея вече е било издадено кредитно известие от 30.09.2020г. Следователно при подаване на заявлението счетоводно отразените действия, предприети във връзка с целевото финансиране са били равни на нула. Без значение в конкретния случай е как може да бъде определена счетоводната операция, която е взета по отношение на спорната фактура за нуждите на счетоводното отчитане, дали като анулиране и сторниране . Вещото лице е направило разлика в термините от гледна точка на счетоводната терминология, но при преценката за нуждите на административното производство е от значение фактът, че по тази фактура не е осъществено каквото и да било действие. В този смисъл е употребен и терминът анулиране в текста на т.4.2 от раздел ІV от процесния договор. Доставката, която е следвало да се извърши не е направена и това е довело до издавеното на КИ. Недопустимо е бенефициера да черпи права от своето поведение, което е довело до нарушаване на договора. Налице е неизпълнение, което правилно е отчетено от административния орган и съда като основание за издаване на АУПДВ. Касаторът твърди, че към момента на приключване на договора е закупил минерален тор и семена по други фактури, поради което е налице използване на предоставените средства за договорените цели. След като тези фактури не са представени пред административния орган, за да се извърши проверка дали те са с произход ЕО и дали са включени в списък на Регистрирани торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати , съответно за пшеницата дали е вписана в Сортовата листа на РБ и/или Европейският каталог за съответната година не може да бъде възприета защитната теза, че отпуснатия кредит е използван за посочените в договора цели. Споделят се изцяло и мотивите на решаващия състав, че е неоснователно възражението свързано с обявената извънредната епидемиологична обстановка в страната, която е попречила на доставките и съответно е довела до сторниране на представената пред ДФЗ фактура. В обобщение следва да се посочи, че обосновано е прието от първоинстанционния съд, че към момента на подаване на заявлението от 07.10.2020 г. фактурата с издател Аграрика ЕООД, послужила като доказателство за кандидатстване на жалбоподателят не е произвела своя правен ефект, тъй като за нея е налице издадено кредитно известие, поради разваляне на доставката, поради което правилно решаващия съд е приел, че се касае за деклариране на неверни данни. Това основание е самостоятелно спрямо възникване на договорната отговорност по чл. 4.2. от договора и съставлява хипотезата на нецелево използване на паричните средства. Налице е и другото основание имащо отношение към възникване на отговорност за дружеството - анулиране на фактурата. Основанията в чл. 4.2 от договора са в алтернативност т.е. достатъчно е наличието на едно от тях за да се реализира отговорността на бенефициера. Кумулативни последици от възникването на отговорността по чл. 4.2. от договора е настъпването на предсрочна изискуемост на целевия кредит и задължението на кредитополучателя да възстанови главницата, ведно със законна лихва от датата на получаване на кредита, а именно в случая от 06.11.2020г. Като е отчел законосъобразността и обосноваността на акта досежно изложените в него фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода от спора и своевременно заявената претенция на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 от АПК в размера по чл. 37 от Закона за правна помощ на 200 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение: