Решение № 877 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2008 г.

Решение № 877 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на Бургаска област при условията на заместване против решение № 564 от 19.06.2008 година по адм. д. № 1175/2007 година на Бургаския административен съд. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № РД-09-68 от 7.05.2007 година на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти относно новообразуван имот № 24, находящ се в местността "Митков мост" в землището на с. Черноморец, община Созопол. Релевира доводи за допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна не взема отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че от разликата от отнетите 113 кв. м. не може да се образува самостоятелен имот, както и че при образуването на новия имот 24 не е съобразено местоположението на съществуващите в него сгради. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Петър Славев Бобев против заповед № РД-09-68 от 7.05.2007 година на областния управител на Бургаска област за одобряване плана на новообразуваните имоти за местността "Митков мост", землището на с. Черноморец. Жалбата му касае имот № 24 с площ от 600 кв. м. и съдържа възражения за допуснати нарушения на материалниправните изисквания в чл. 28, ал. 6 и 7 ППЗСПЗЗ. В тази връзка се твърди, че новата западна граница на имота преминава през съществуващи в него сгради, а сонда и трайни насаждения остават извън него. Счита, че след като отменените 113 кв. м. са недостатъчни за образуване на самостоятелен имот на бивш собственик, би следвало да останат в досегашния имот и да бъдат заплатени. От писмените доказателства по административната преписка и представените допълнително от страните се установява, че жалбоподателят е ползвател с надлежно признато по съдебен ред право да придобие собствеността върху имота. Признаването е станало по съдебен ред в производство по реда на § 62 ПМС 456/1997 година с решение № I-265 от 28.01.2005 година по адм. д. № 459/2004 година на Бургаския окръжен съд. С него е отменен отказ на кмета на община Созопол да признае право на Петър Славев Бобев да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот. По същество е признато такова право върху имот № 24 с площ от 500 кв. м. при условията на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ. Самият имот 24 в помощния план е отразен с площ от 713 кв. м. и попада под бивш имот № 35, записан на община Созопол. Решението е оставено в сила с решение № 4611 от 19.05.2005 година по адм. д. № 2830/2005 година на Върховния административен съд, четвърто отделение. При изготвяне на плана на новообразуваните имоти на ползвателя е записан в регистъра за собсвеността новообразуван имот № 24 с площ от 600 кв. м. Променена е западната му граница, която вече преминава през постройката. По този начин извън имота остават 113 кв. м., в които се намират зид (част от оградата), сонда и трайни насаждения. Те се придават към имот 161, част от бивш имот 35, записан на община Созопол. При тези данни по делото, съдът е изследвал спазването на изискванията към плана, въведени в разпоредбите на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Приел е несъобразяване с правилото на ал. 6 от него, изискващо при изготвяне на плана да се имат предвид съществуващите в него сгради или трайни насаждения, както и запазването на досегашните граници при площ, ненадвишаваща 600 кв. м. На второ място е отчел нарушение и на изискванията на следващата алинея седма на чл. 28 ППЗСПЗЗ, която регулира правоотношенията между ползвателите и бившите собственици при констатиран размер над 600 кв. м. В тази връзка е изложил мотиви, че в административното производство не е изследван въпросът дали от разликата между признатата за трансформация площ от 500 кв. м. и действителната площ на имот № 24 от 713 кв. м. може да се образува нов имот. Счел е, че тези нарушения на материалния закон са довели до незаконосъобразност на заповедта на областния управител за одобряването на плана на новообразуваните имоти в обжалваната му част. На основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК я е отменил и е върнал преписката на административния орган за отреждане на Петър Славев Бобев на новообразуван имот при спазване изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат. По начина, по който е формулирана в чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, задачата на плана на новообразуваните имоти е да се установят границите на имотите на две групи правни субекти: ползвателите с придобито (признато) право да придобият собствеността върху имотите, предоставени им за ползване и бившите собственици с възстановено право на собственост. При наличие на ползвателски имоти над 600 кв. м., респ. над 1000 кв. м. взаимоотношенията между тях са уредени на законодателно ниво с нормата на § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ. От нейния анализ се установява, че ограниченията до 600 кв. м. или 1000 кв. м. касаят само случаите на признати права по § 4а, ал. 1 или § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. При тях ползвателските имоти са ситуирани върху земи на бивши собственици. Правилата на закона, въведени в ал. 2 на § 4з са доразработени и детайлизирани на подзаконово ниво с алинея седма на чл. 28 ППЗСПЗЗ. В конкретния случай са безспорни данните, че правото на трансформация на Петър Славев Бобев е при условията не на § 4а, ал. 1, а на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като земята не подлежи на възстановяване на бивши собственици. От това следва извод, че по отношение на него не важат ограниченията по § 4з, респ. правилата на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. Няма законова пречка в плана на новообразуваните имоти да му се отреди в цялост имотът, който е ползвал и досега. Указанията на съда, дадени в мотивите на съдебното решение за съобразяване на изискванията по чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ от областния управител не отчитат спецификата на този случай, към който не са приложими. Поради това и след връщане на преписката на административния орган, той не е задължен да се съобрази с тях. Преценени от този аспект, твърденията в касационната жалба за необходимостта от приложение на правилата на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ са неоснователни. След като бивш имот 35, записан на общината не е имот не бивши собственици, не подлежат на преценка обстоятелствата дали от разликата от 113 кв. м. може да се образува самостоятелен имот, или пък тя да се прибави към друг. Неоснователен е и вторият касационен довод за допуснато от съда нарушение при преценката за спазване изискванията на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ. Касаторът се е позовал на разпоредбата на § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, която примерно изброява постройките, които не са сгради. За да се приложат последиците от това, трябва първо да се установи дали извършеното застрояване в имот № 24 попада в тези хипотези. Още в кадастралния и помощния план върху имота са отразени паянтова сграда и паянтова жилище. Наличието на такива е безспорно установено в предходното съдебно производство пред окръжния съд. Изслушаната съдебно-техническа експертиза е установила изградена в имота сграда с дървена конструкция, трайно закрепена върху бетонова плоча с размери 6 м. на 5.60 м. С тези доказателства, намиращи се по делото и на разположение на страните и съда се установява, че изградените постройки не попадат след изброените такива в § 1в ППЗСПЗЗ. Поради това и те трябва да бъдат съобразени при изготвянето и одобряването на плана на новообразуваните имоти, което е императивно задължение по чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ. Неговото неизпълнение на самостоятелно основание е довело да незаконосъобразност на заповедта на областния управител в обжалваната й част. Като я е отменил и е върнал преписката, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При изготвянето на плана по отношение новообразуван имот № 24 следва обаче да се имат предвид съображенията и указанията на съда в мотивите към настоящия съдебен акт. В писменото възражение на Петър Славев Бобев, чрез пълномощниците му - адвокати Христина Тодорова и Жени Михайлова е направено искане за присъждане на разноски за това производство. Представен е и договор за правна помощ за договорена сума от 200 лева, платена в брой. За да се уважи искането, трябва да е установено, че страната е направила разноските, което обстоятелство се отразява в нарочната графа от бланковия договор "Внесена сума". В случая тя не е попълнена, поради което съдът намира, че разходът не е направен и искането за присъждане на разноски, като недоказано следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение