Решение № 15752 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6380/2010 г.

Решение № 15752 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6380/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов С решение от 12.11.2009 г., постановено по адм. д. № 0921/06 г., Софийски градски съд, адм. отделение, III-б състав, е отхвърлил жалбата на ЕТ "Сироко - Васил Лазаров"-гр. София срещу данъчно-ревизионен акт № -131/07.03.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД-София област, потвърден с решение № 3045 от 17.11.2005 г. на директора на Регионална данъчна дирекция -гр. София, относно непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от ЕТ "Савина - М - Радослава Савова" и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОУИ"-гр. София сумата 1 322,45 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Сироко - Васил Лазаров"-гр. София, представляван от Васил Лазаров Пантелеев. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни оплаквания в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на градския съд и вместо него да постанови друго такова, с което да обяви обжалвания ревизионен акт за нищожен. Ответният по касация директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледано по същество е не основателна. С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на жалбата на ЕТ "Сироко - Васил Лазаров"-гр. София срещу данъчно-ревизионен акт № -131/07.03.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД-София област, потвърден с решение № 3045 от 17.11.2005 г. на директора на Регионална данъчна дирекция -гр. София, относно непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от ЕТ "Савина - М - Радослава Савова". Градският съд е описал подробно констатациите на ДРА изразяващи се в това, че по време на ревизията не е бил открит представител на доставчика на деклариран данъчен адрес, поради което не е установено както начисляване на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 2 от същия закон, така и реалното изпълнение на доставките. Съдът е приел, че тези констатации на ДРА не са оборени от жалбоподателя чрез пълно насрещно доказване, в това число и чрез заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която също не е установило реалното начисляване на данъка. Решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че при извършване на насрещните проверки на доставчика не са били спазени изискванията на ДПК (отм.) и допуснатите в тази връзка процесуални нарушения игнорират доказателствената сила на протоколите за насрещни проверки. Твърди се още, че по време на първоначалната ревизия са били представени доказателства от доставчика относно начисляване на данъка и кадрова и техническа обезпеченост на доставките, но те не са били обсъдени от данъчната администрация. Направените оплаквания са неоснователни. Обжалваният данъчно ревизионен акт е издаден при действието на отменения Данъчно-процесуален кодекс, а съгласно чл. 108, ал. 8 от същия фактическите констатации в данъчно-ревизионния акт в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното. Поради това правилно е отбелязано от първоинстанционния съд, че същите следва да бъдат оборени чрез пълно насрещно доказване, каквото не е извършено от жалбоподателя. Дори да се приеме, че при извършване на насрещните проверки са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което съставените протоколи не съставляват годно доказателство за установените с тях обстоятелства, то в тежест на данъчно-задълженото лице е да докаже наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит. Това следва от принципа на разпределение на доказателствената тежест в процеса, в случая регламентиран от нормата на чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.), съгласно която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В този смисъл чрез допустими доказателствени средства жалбоподателят следва да установи както начисляване на данъка от доставчика съгласно изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), така и реалното изпълнение на доставките като условие по чл. 6 от същия закон. При преценката на събраните по делото писмени доказателства и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза градският съд е направил верен и обоснован извод, че същите не доказват горните обстоятелства и в този смисъл констатациите на ДРА не са оборени. При изготвяне на заключението вещото лице е извършило проверка само на доказателствата по делото, но то също не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, поради което не е установено начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). При изготвяне на експертизата вещото лице не е установило и връзката между извършените плащания от жалбоподателя към доставчика и конкретните доставки, които плащания могат да бъдат разгледани като част от въпроса за реалността на доставките. Представеният договор за наем на складова база от доставчика не е достатъчно доказателства за обосноваване на реалното изпълнение на доставката. Отделно от това градският съд правилно е отбелязал, че дори да се приеме, че са налице реални доставки, то липсват доказателства за начисляване на данъка, което е самостоятелно основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Софийски градски съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д"ОУИ"-гр. София сумата 1 284.38 лв. юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,